Мадара, Мадарския конник и пещерите, България

Мадарския конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. . Мадарският конник е символът, който ние, българите, приемаме за наша емблема. Гордо яздещият мъж, огромният му кон, тичащото след тях куче, както и стъпканият в краката им лъв навяват спомена за гордия и силен български дух.
Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийският конник, особено популярен сред местното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Някои учени предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или да е героят конник от митологията на степните народи, а може би дори бог Тангра.
Тази композиция е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие и е изсечена с невероятно майсторство в скалите.
В скалата около нея са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол. Споменават се и чичовците на кана, обитаващи областта около Солун. Ето какво гласи самият надпис: “…при българите …при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)…негов едих …чрез договор Тервел архонтът на императора даде…5 хиляди…(императо-)рът заедно с мене победи добре.…“
Другите пък разказват за подвизите на други български ханове – Крум и Омуртаг. Скалата, върху която е изсечен този паметник е пясъчник, който е чувствителен към ерозионните процеси и релефът е доста повреден.
За пръв път паметника е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката му, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис на бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи от представители на различни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно. През 1979 година целият комплекс е обявен за част от световното културно наследство и влиза под Защитата на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е определен за Глобален символ на България.

Мадарското плато е почитано и обитавано от хиляди години. Изследванията на археолозите показват присъствие на хора в Малката пещера преди 200 000 - 150 000 г. пр.н.е. В нея са открити костни, каменни и кремъчни оръдия на труда. Именно тя е едно от четирите места в резервата, за които се смята, че имат особено силни енергийни и целебни свойства. По средата на входа й има камък, на който е добре да се сяда, според хора с по-висока чувствителност към енергиите. Той е зареден със силна положителна енергия. За скалата от другата страна на пътеката пък, точно срещу пещерата, се казва обратното, че е много силно заредена, но с отрицателна енергия, така че заседяване- то не е желателно. От двете страни на Малката пещера са другите две целебни и чудотворни места.

Голямата пещера също е част от праисторическото селище. Всъщност тя е била обитавана през почти всички епохи - праисторическата, тракийската, римската и през Средновековието. По времето на траките мястото било светилище на трите нимфи, богини на - плодородието, горите и водите. Затова много хора вярват, че водата, която тече по стените и капе от пролуките на пещерата, е лековита. Там е засечено и най-древното светилище в района. То е посветено на нимфите и се нарича Нимфеи или Нимфеум. Кои са нимфите и защо на старите оброчни плочки, намирани в нимфеумите, винаги ги изобразяват като млади жени, хванати в буен танц? Нимфите са природни божества. Те са повелителки на земята, небето и водата. Като всички езически божества и те могат да бъдат добри или лоши в зависимост от начина, по който човек подходи към тях. Могат да разболяват, но могат и да лекуват. Могат да са безгранично добри, но и ужасно отмъстителни. В митовете и легендите нимфите много често се припокриват с образа на самодивите. Има истории, в които се разказва за влюбени в красиви мъже нимфи, които приемат образ на човешки жени, разболяват съпругите и след това се опитват да влязат в семействата им. Те също като самодивигре танцуват нощем и могат да влияят на стихиите. Когато се иска помощ 3а лечение от нимфите, винаги трябва да се носят дарове във вид на храна (задължително безмесна). Обикновено това са хлябове и плодове.  Нимфеумът се намира в самото начало на Голямата пещера. Ще го познаете по чешмичката и стичащата се по скалите вода. Точно тя е целебна.
Друга легенда разказва, че стичащата се вода всъщност са сълзите на хан Крум. Виждайки огромната армия, с която приближава император Никифор Генник, хан Крум напуска столицата плиска и се укрива в крепостта на Мадарските скали. От високото място, към което имал поглед над цяла Плиска, ханът праща вестоносец до императора с предложение за мир. Никифор обаче не приема. На 20 юли 811 г. византийците превземат българската столица. Градът е разрушен, а много невинни деца и жени са избити. Виждайки пожарът, който унищожава Плиска, хан Крум се разплаква. Сълзите му потичат по скалите на Мадара и текат там и досега. 
Твърди се, че тази магическа вода помага на жените да забременеят и да родят здрави деца. Освен това лекува заболявания на очите и ставите. През зимата течащата вода се превръща в красиви ледени скулптури. А хората си отчупват и отнасят вкъщи от лечебните ледени висулки.

Преди да стигнете до Малката и Голямата пещера, вляво се намира скалният параклис на свети Панталеймон. В средата му има каменен олтар, на който хората оставят икони и предмети като дар за измолена благословия. Той е осветен през 1993 година. В древността е бил част от огромен манастир с 150-170 килии на монаси отшелници. След пожар и силно земетресение обителта е разрушена и остава само параклисът.