Шуменска крепост, Шумен, България

Шуменската крепост е една от най-известните забележителности в България и региона на град Шумен. Останките от крепостта се намират на 3 километра от центъра на днешния град, местността Хисарлъка. Крепостта е разположена на Шуменското плато.

Шуменската крепост е построена вероятно още от траките, като е достроявана и възстановявана от римляни, византийци и българи. Счита се, че първото укрепление на това място е построено преди 3200 години, което го прави едно от най-старите на територията на България. Превземана и разрушавана неколкократно, Шуменската крепост се е възраждала за нов живот и е просъществувала до 1444 г.
Първите жители на това място са древните траки, които са се заселили през 12 в. пр.н.е. Според изследователите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била построена едва през 5 в. пр.н.е.
През 15 г. от н.е. тези територии са завоювани от Римската империя, а заедно с тях и Шуменската крепост. Римляните построяват нова стена, която да предпазва селището от чужди набези. По това време твърдината е използвана предимно за военни цели и изостава икономически от близките Марцианопол и Абритус. Населението става все повече и това налага сградите да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици достигат до 2.50 м. През 250 г. тя е разрушена след поредното нападение на готите, но по-късно отново е издигната.

По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е изградена още една стена. За разлика от правоъгълните стари кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и освен за военни цели е използван за производство и търговия. Въпреки всичко главното предназначение си остава отбранително. Поради стратегическото си местоположение, крепостта е първа преграда към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските нападения, но постоянната заплаха кара все повече от жителите да напускат размирния регион, за да се стигне до ново разрушаване през 7 в.

По време на Първото българско царство (681 г. н.е. – 1018 г. н.е.) укреплението е играло важна роля поради близостта му до старите български столици Плиска и Преслав. Малко преди падението на Първата българска държава укреплението е завладяна от византийците, а поредното разрушение е претърпяла във втората четвърт на 11 в., когато печенегите настъпват по тези територии.
При Второто българско царство (1185 г. – 1396 г.) град Шумен се е превърнал във важен икономически и културен център за държавата. Много отрасли се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В определен период селището е започнало сечене на монети, което е достатъчно доказателство за важното му значение. По време на изследванията тук са открити много различни материали, което е свидетелство за разнообразното производство и търговия на населеното място.
До XV в. град Шумен се е намирал зад стените на крепостта, която е представлявала сложен комплекс от сгради и военни съоръжения. Твърдината е съществувала и през първите години на османското владичество, като археологическите проучвания сочат, че при превземането й от османците не е била разрушена. През 1444 г. кръстоносците на Владислав III Ягело (управлявал в периода 1434 г. – 1444 г.) обаче я разрушават и опожаряват и оттогава Шуменската крепост е опустяла и изоставена.

По време на археологическите проучвания са открити останки от стени от всички епохи без тракийската – римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, а във всеки от тях е има по един християнски храм. Извън тях са намерени останки от още четири такива. Една от църквите е т.нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място.

Заедно с това са е локализирана и цитадела, строена по време на Второто българско царство. Една от най-ценните находки е надписът, свързан с посещението на цар Иван Шишман, в който за пръв път се говори за града с настоящото му име – Шумен. Много други предмети също са сред находките на археолозите – монети, украшения, съдове, керамика, ранновизантийска баня и др.

Останките от крепостта са може би едни от най-добре проучените древни останки в България. Изследванията са разкрили важни сведения за бита и военното дело на българите през Средновековието. Намерени са останки на 12 църкви, ранновизантийска баня, керамика, съдове, украшения и монети.
Интересни факти за шуменската крепост: 

ръбатите кули – триъгълни или петоъгълни, построени са така, за да не могат да бъдат разбити с таран;
тесните улички между сградите – пространството между отделните сгради е толкова тясно, че в един момент се замислих колко ли сумрачно и потискащо е било преминаването от една част на крепостта в друга. Стандартът за широчината на римска уличка е тя да бъде широка толкова, колкото да се разминат двама души;

наличието на много църкви – в Шуменската крепост има останки от над 12 църкви от различни периоди;

Цитаделата – най-добре укрепената и уредена част, в която са живеели управителите на града.
При проучванията в крепостта има намерени и съкровищни находки, като най-значимата от тях е гърне с 51 златни монети от XII в., която се намира в момента в Регионалния исторически музей.