Регионален исторически музей, Шумен, България

Началото си Историческият музей в Шумен води от 1857 г., когато възрожденският учител Сава Доброплодни (1820 г. – 1894 г.) съвместно с ученици организира първата експедиция до останките на старата столица Велики Преслав, а находките, открити там, експонират в местното училище.От 1891 г. музеят се намира в сграда в центъра на града. В последствие музеят става приемник на създаденото в Шумен през 1904 г. от Рафаил Попов Археологическо дружество. Историческият музей в Шумен има осем постоянни експозиции, представящи находки от V хил. пр.Хр. до ХХ в.

Разходката в музея започва със зала „Праистория”. Тук са изложени находки от региона на Шумен от халколита и бронзовата епоха. Експонирани са култови предмети и глинени съдове. Тук се намира и находка от 65 глинени съда от селищна могила край Смядово, датиращи се от V хилядолетие пр.Хр. Сред интересните експонати е и култов съд с форма на патица, също открит край Смядово. В зала „Античност” е експонирана гробница от ІV в. пр.Хр., открита край Смядово.

Експонатите в залата са от ХІІ в. пр.Хр до VІ в. н.е. Има много предмети от бита, въоръжението, погребалните обичаи, статуетки, цветна фреска от базиликата край село Хан Крум. Култовите паметници „Каменни баби”, датиращи от ХІ в., могат да бъдат видени в първата зала, посветена на Средновековието. Експозицията започва с находки от основаването на българската държава, открити край Плиска и района. Във втората зала от експозицията са изложени открития от първата християнска столица на българската държава – Преслав. Посетителите могат да видят каменни елементи и рисувана керамика. Друга част от експонатите разказват за развитието на Шумен в периода ХІІ – ХІV в., по време на Второто българско царство. Тук са изложени находки от Мадара, Шуменската крепост и аула на хан Омуртаг.

В следващата зала на Историческия музей в Шумен се разказва историята на българските земи в периода от ХV – ХІХ в. В експозицията са показани снимки, документи и предмети от историята на Шумен по време на османското владичество. Изложени са множество предмети, доказващи важността на Шуменската крепост за Османската империя. Шумен е бил известен с оживените си пазари и многобройните си занаятчийници. Специално място е отделено на експонати от ковашкия занаят, златарството, производството на музикални инструменти. На специална карта са показани търговските връзки на майсторите от Шумен до други пазари в империята и извън нея. В залата „Българско възраждане” е отделено внимание на реформите в българските училища. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Шумен е център на българската музикална култура. Първият български оркестър, изпълняващ европейска музика, е основан през 1850 г. По-късно един от членовете му – Добри Войников, основава и първия студентски хор и оркестър. В сбирката са включени снимки, партитури и диригентската палка на Добри Войников (1833 – 1878 г.). Повече за делото му желаещите могат да научат в родната му къща, която днес е превърната в музей.

В етнографската част на експозицията на Историческия музей са представени предмети от Шуменския регион от втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ век. Има оригинални мъжки и женски костюми, повлияни от Западна Европа, кухненски мебели в шуменска къща и др.
През 1991 г. в музея е направена специална експозиция, посветена на християнската култура от ХVІІ – ХІХ в. Показани са икони, книги за литургии, царски двери и др. Специална зала е отделена за богатата нумизматична колекция, която Регионалният исторически музей – Шумен, притежава. Тя включва над 100 000 монети, част от които са уникални. Монетите са изложени в хронологичен вид.

Иконата е направена от летвички, поставени по определен начин, така че когато се погледне от ляво се вижда дева Мария, а когато се погледне от дясно - Исус Христос

По много интересен начин е представена археологията на децата. Изграден е специален лабиринт където нагледно е представено какво представлява археологията, с какво се занимават археолозите, разказано е за иманярите и вредата която нанасят за историята.