Паметникът се състои от две групи бетонни форми, между които има малки пространства. Тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода от VІІ до Х век.
Пръв е изобразен хан Аспарух (считан за основател на България) – той е представен със забит в земята меч и ръце, вдигнати в различни посоки, които показват къде ще бъде българската държава. Зад него захожда величествена фигура на кон – най-почитаното животно от прабългарите. Предците ни уважавали изключително много тези животни, с които на война били като едно цяло – част от знаменитата прабългарската конница. На опашката му са написани части от летописа “Именника на българските владетели” – един от най-старите документи, който описва няколко от най-ранните монарси.
След това следват скулптурите на Тервел, Крум, Омуртаг (български ханове, управлявали през VIII и IX в.), които се извисяват на 18 м височина, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Под тях е записана мъдростта на хан Омуртаг: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил… името му бе Ювиги хан Омуртаг.”
В средата е изобразен Крум – най-строгият законодател в българската история и брилянтен стратег. Той създава първите писани закони, които се славели със своята строгост и до днес са нарицателно за това. Ръцете му показват границите на позволеното, а всичко останало е наказуемо. От едната му страна надписът гласи “Крум победи и направи жертвоприношение при морето”, а от другата – “Крум свикал всички българи и давайки им закони, наредил”.
До него е синът му Омуртаг. Също добър дипломат, осигурил 30-годишно примирие с Византия в един от най-трудните моменти в историята, когато войската била уморена от тежките битки, а столицата Плиска била в развалини. Той подхваща мащабна строителна дейност, превръщайки руините отново в бляскав град. Наред с това се извършват още много знаменити строежи в цялата държава, дали слава на владетеля като великолепен строител. На голяма част от строителните обекти той поставя надписи, които свидетелстват за делото му. В новия хански дворец в Плиска е открит прословутият тронният надпис, изписан и днес на Шуменския паметник: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил… името му бе Ювиги хан Омуртаг.”
Златният век на България при управлението на Симеон Велики (893г. – 927г.). По време на неговото управление държавата достига най-голямото си териториално разширение, когато границите се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо, а на север стигат до Карпатите. Освен военните успехи, страната се развива изключително в духовен и културен план, поради което цялото управление на Симеон Велики е наречено “Златен век на българската книжнина и култура”. Цели 11 фигури пресъздават тази част от миналото, начело със Симеон. Той е вдигнал едната си ръка, символизираща царската власт, а около него са доверените му подчинени – книжовници, боляри и войници.
Срещу тази композиция са изобразени част от крепостните стени във Велики Преслав (стара българска столица).
Най-голямата мозайка-триптих на открито в Европа.Бетонните тела, на които е монтирана мозайката-триптих, са разположени под различен ъгъл, за да се покаже постъпателното развитие на държавата.
Мозайките са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтова композиция. В първото пано е представена руническата писменост, „чертите и резките“, използвани от прабългарите, сред които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата, а на третото пано кирилицата. Во̀ините в първото пано, „Победителите“, с акламации приветстват хана, облечен в пупурна ризница. Лицата на фигурите, изобразени във второто пано, имат нерадостно изражение. Така се демонстрира, че приемането на християнството не е минало без съпротива. Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, както и книжовниците и строителите на Симеоновия „Златен век“. Чрез три отделни шрифта е показано развитието на българската държава – първо е рунното писмо – с черти и резки, използвани от прабългари и славяни, следва глаголицата на братята Кирил и Методий и накрая кирилицата – писмеността на целия славянски свят.Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Сред тях са Руси Дундаков, Иво Герчовски, Красимир Атанасов. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат. След превозването им до Домостроителния комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва успоредно. Преобладават естествени камъни, съчетани с изкуствен смалт – златен, сребърен, червен и черен.
На върха на мемориала е поставен гранитен лъв, тежащ 1000 тона. Зад опашката му има стилизирана пеперуда (лястовица). Тя е добавена по-късно. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Замисълът е, че както тя преминава през различни метаморфози, така и в развитието си България преживява възходи и падения през съществуването си.
Паметникът „Създатели на българската държава” е дълъг 140 м и висок 70 м. За изграждането му е изкопана 2300 куб. м. земна маса, използвано е 2400 тона арматурно желязо и е използван 50 000 куб. м бетон
Няма коментари:
Публикуване на коментар