Плиска, Национален историко-археологически резерват "Плиска" - Руините, България

През 17 век на това място имало татарско селище, което носело името Абоба. През 1884 година тогавашният министър на просвещението на България, Константин Иречек, изказал предположението, че руините край селцето са най-вероятно останките на града, за който споменавали византийските хронисти. Да разреши загадката се заел друг чех, Карел Шкорпил, който публикувал своето становище, че именно там е била столицата на Аспарух, Крум, Омуртаг и Маламир. Това определило и интереса на директора на Археологическия институт в Цариград към Абоба. В разкопките от българска страна взели участие Васил Златарски и Карел Шкорпил. Много скоро последният открил двата най-значими паметника на това място - Тронната зала и Голямата базилика. Така, по безспорен начин било доказано, че именно там е била първата българска столица Плиска. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско - Преславското образование. Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби - 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 - 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика - най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.

Според изследванията, строежът на Плиска започва в края на VІІ и началото на VІІІ в. Постройките били дървени и служели за жилищни или представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селища на обикновените хора. По-късно градът е опожарен от византийците, а на мястото на изпепеления дворец се появила голяма каменна сграда, известна като двореца на хан Крум. Покръстването на населението, започнало през 864 г. при княз Борис І , променя столицата. Езическите храмове се превръщат в християнски църкви и манастири. Строят се нови, сред които най-внушителна е Голямата базилика. От нея днес могат да се видят внушителни останки – доказателство за духовната мощ и мисия на владетеля по това време.
Музеят на града се намира в Национален историко-археологически резерват " Плиска" и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.

Останките на средновековния град, който е бил обкръжен със земен ров и вал, заемат площ около 23 кв. км: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.

Едно средновековно предание разказва как княз Борис стигнал до идеята за покръстването на българите. Владетелят поканил живописец от Византия да украси стените на двореца му с ловни сцени, които да внушават удивление и боязън. Художникът, който бил монах, изрисувал второто пришествие - как праведниците получават награда за своите страдания приживе, а грешниците са осъдени на чудовищни мъки в ада. След като видял картината, Борис бил обладан от такъв страх пред Бога,че приел божественото кръщение и заповядал народът му също да се покръсти.