Велики Преслав, Археологически музей, Бълария

Идеята да се създаде археологичеки музей във В. Преслав, който да събере и покаже откритите на територията на старата столица паметници, възниква скоро след Освобождението на България от османско иго. Това става възможно обаче едва през м. октомври 1906 г., когато по инициатива на преславския учител и общественик Йордан Господинов и с помощта на видния изследовател на българските старини К. Шкорпил, е основано Преславско археологическо дружество "Тича". Една от основните цели, заложени в устава на дружеството е именно уреждането на музейна сбирка и активна дейност в проучването и опазването на останките от Симеоновата столица.

В музея има няколко обособени зали: Предстоличен период - Смята се, че Преслав е застроен като военен аул и това навярно е станало скоро след войната на Крум с Византия от 811 г. Макар и да излезли победители в тази война, българите дали много цивилни жертви, а столицата Плиска била опожарена и разграбена. Пред владетеля остро стояла необходимостта от укрепване на подстъпите към главния град на все още младата държава, за която най-голямата заплаха си оставала Византийската империя. Изборът на мястото на стария преславски аул е продиктуван именно от такива съображения, като то се оказало не само удобно като комуникация и стратегическо разположение, но давало отлична възможност за бърза мобилизация на околното планинско население.
Преслав - книжовен център - Велики Преслав - втората българска столица - получил мисията да поведе непоколебимо България по пътя на християнството.  Историческият момент обаче създал тук благоприятна почва и за възприемането, развитието и ревностната защита на славянската азбука, сътворена от братята Кирил Философ и Методий.

Всекидневие - Археологическите проучвания на Велики Преслав довели до откриването на множество жилищни сгради, храмове, манастирски и граждански комплекси, административни и церемониални постройки. Стотици експонати в залите на музея илюстрират именно тази страна от историята на старата столица - всекидневието на нейните жители. Има масова бижутерия - пръстени със знаци, обеци и гривни, изработени от мед бронз и сребро, а също и изделия от стъкло, кехлибар и различни минерали, земеделските и занаятчийски сечива - някои от които запазили предназначението си и днес, но също така и от богатата сбирка керамични съдове-амфори, гърнета, чаши и купи, произведени тук или внесени от Византия.

Преславска рисувана керамика - Когато през 1909 г. преславският учител Йордан Господинов започва разкопки в м. Патлейна, южно от Старините, единственото му желание е да опровергае схващането, че Преслав е разграбен и няма какво повече да даде в научно отношение. Шансът е на негова страна и още същата година той съобщава за един твърде оригинален тип плочки, изработени от фина бяла глина, покрити с многоцветни орнаменти и глазура, нерядко и букви. Скоро сред множеството фрагменти е сглобена и една монументална икона -тази на Св.Теодор, а светът започва оживена дискусия за преславските находки. Получена е цялостна картина на зараждането, разцвета и отмирането на едно уникално художествено явление, наречено днес Преславска рисувана керамика.

Преслав в следстоличния период - След близо 80 годишен период на процъфтяване като българска столица, Велики Преслав доживял мига на своето крушение. Немного след смъртта на цар Петър през 969г., византийската дипломация започнала кампания за отслабване на могъщия си съперник от север, на когото повече от половин век неизменно плащатала ежегоден данък. За съюзник бил привлечен силният киевски княз Светослав. 
За дълъг период на Преслав било отредено да играе ролята на второстепенен център, седалище на византийската администрация и на най-високопоставения сред българските епископи. Макар и загубил столичния си блясък, Велики Преслав гордо носел името си.
Лапидарий - Във всеки музей, представящ паметници от Античността и Средновековието, обикновено е отредено специално място за онези, свързани с архитектурата, с външната и вътрешната декорация на сградите. Това са детайли, изработени от мрамор, варовик, гранит и често декорирани с различни по форма и дълбочина резбовани орнаменти. Повлияно от латинските думи lapis - камък и lapidarius - каменен, това музейно пространство е получило названието Лапидарий. Неговата неизменна роля е да въведе посетителя в атмосферата на музейната експозиция, да пренесе въображението му в духа на отдавна отминалите времена. Не прави изключение и лапидарият на Преславския музей, разположен по протежение на входната алея и целият първи етаж от експозицията. Тук можете да се видят част от малкото запазили се елементи на каменно - пластичната декорация от Симеоновите палати, корнизни дялове и капители с релефни орнаменти от големите столични храмове, многоцветни подови мозайки. Някои от тях били донесени по заръка на царя от близки и далечни страни, а други били умело резбовани от местни майстори в традицията и с митологичните сюжети на старото българско изкуство. 

Преславската колекция от средновизантийски печати /971-1088г./, е най-голямата в света открита при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 971г. Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.

Специално място е отредено на Преславското златно съкровище. И не случайно се намира зад дебели трезорни врати. Открито случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол. Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната печка на едно от полувкопаните жилища в него. Данните от проучванията, както и наличието на монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971г.
 

Има много макети, с помощта на които да се ориентираш за размерите и величието на града. Първоначално в кинозалата се представя историята на града, както и историята на музиея и експозициите. Отделена е специална част в която можеш да облечеш царски дрехи, децата се запознават с царските символи отблизо.