Кордоба, Мескита де Кордоба, Испания

Мескита де Кордоба е католическа катедрала, паметник от световното културно наследство на Юнеско. Построена е по време на маврите като втората по големина джамия в тогавашния свят и е най-забележителният паметник на Омаядската династия в Кордоба. За да благодари на Бога, през 785г. Абд ел-Рахман І решава да построи джамия, която да стане символ на величието на Омаядския емират. Той закупува от христяните една базилика и на найно място построява това, което ще се превърне в сърцевината на Мескита Майор (Голямата Джамия). Тя е изградена по модел на джамията в Дамаск. Чрез четирите етапа на разширение в продължение на 2 века джамията постепенно достига окончателните си размери: свещена зона 180х131м и покрива над 1,5 хектара.
Вътре 856 колони от мрамор, гранит и аспис са подредени така че да образуват 19 коридора. Построени от материали от римски и вестготски сгради, колоните поддържат подковообразни арки изградени от следователни редове червени тухли и бял камък. Височината на колоните е малко над 3 метра, но тя изкуствено е увеличена чрез сложна система от подковообразни двуетажни арки боядисани на червени и бели раета.
Днес от 1001 колони според приказките са останали 856 колони. Казват, че има една колона, която ако я потъркаш с метален предмет започва да смърди. Навремето изразходвали по 140 фунта благовонно алое и амбра седмично за да подържат благоуханната атмосфера. Друга една колона е без капител, защото на него имало вероятно кръст. При управлението на Абд-ал-Рахман ІІ в джамията се е съхранявала кост на пророка Мохамед, което я превърнала в особено важно за поклонниците място.
Най- изящният елемент в интериора е така наречената " maqsura", молитвено място, отредено за краля и е било направено по поръчка на халиф al-Hakam II. Максуратата е визуално отделена от останалата част на залата за молитва посредством паравани , образувани от сложно преплетени многосводести аркади. Тези паравани подчертават специалното значение на пространството, създадено от трите куполообразни ниши, създадени от колоните, които се намират пред михраба.
Михрабът няма подобен на себе си, наподобявайки повече на преходна стая, отколкото на традиционна ниша, бивайки разположен между две стаи, които са декорирани с мозайка. Максурата е пищно украсена с гравиран мрамор, хоросанова замазка и изкусна мозайка.
Джамията е украсена с изключителни мозайки и куполи на византийски майстори. По мраморните корнизите с голяма прецизност са вдълбани текстове от Корана.
След повторното завоюване на Испания от христяните през 1236г. Джамията е осветена като христянска църква. И така през следващите три столетия християнското население на Кордоба използва джамията като катедрала с относително малки промени. Но в началото на XVI в. епископите предлагат нов план за катедрала, за чието изпълнение е нужно джамията да бъде разрушена. Опозияцата, която оказват гражданите на Кордоба, обаче, води до безпрецедентното решение в самото сърце на джамията да бъде внедрена готическа катедрала. И днес резултатът е налице: формите на готическата катедрала се извисяват над самия център на джамията
Дворът на портокалите. Тук има пет фонтанчета построени през Хвек за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В двора емигрантът емир посадил едно екзотично задморско растение. Така в Европа се появили първите палми. Днес го наричат Портокаловият двор заради преобладаващите портокалови дръвчета макар, че е по правилно да се нарече Палмовият двор на Абд ар-Рахман I.
В края на 14в минарето е разрушено, за да се отвори място за Пуерта дел Пердон (врата на опрощението от където се опрощават каещите се)– величественият вход в модехарски стил, над който се издига Торре дел Алминар – висока 93м камбанария
Мезкитата е оградена от каменна стена, която ни изглежда безкрайна и тя скрива истинският мащаб на постройката. В зависимост от релефа на местността височината на стената е от 8 до 20 метра: там където релефа се снижава към реката Гвадалквивир, стените порастват до максималната си височина. Кордобският халиф Абд ар-Рахман III е построил към джамията ново минаре Алминар, което арабските историци считат за прототип на прочутата Хиралда в Севиля. След Реконкистата то е преустроено като камбанария с кацналия отгоре архангел Рафаил. Влизаме през Вратата на Прошката под камбанарията във вътрешният двор на джамията.

Двора на портокалите

От тавана между редиците от колони висят грамадни полилеи с интересен произход. На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

Безспорно най прекрасната част на джамията е пищно декорираният михраб изграден при южното разширение на джамията (отбелязано в син цвят) при халифа Ал Хакам II. Подково образната арка с характерното контрастно оцветяване на каменните сводове се подпира от две двойки колони – зелена и червена взети от първоначалният мирхаб на емира Абд ар-Рахман II.  Насреща се разгръща едно голямо пано, образец на монументалните врати на арабското изкуство. Между орнаментите е куфическият калиграфски надпис със сини емайлени букви на златен фон възпяващ Аллах. Паметният надпис ни информира, че този бисер е построен в 965г. от халифа на Кордоба Ал Хакам II. Това е едно проиведение на изкустните майстори изпратени от византийският император Никифор Фока. Ясно си личи стила на мозайките от Голямата Джамия на Омаядите в Дамаск от изгубената Сирия.

Киблата (Qibla) е украсена отгоре с позлатени мозайки и бели арабески, което още повече усилва впечатлението ми за богатство и разкош. Куполът на мирхаба има необикновенна акустика позволяваща да се чуят ясно думите на проповеда във всички ъгли на джамията. Той е издялан като раковина от един цял мраморен блок.

Максурата (Maksura) e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа. Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа. Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.
Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията. След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала: Величествена кръсто – куполна конструкция, Главен олтар, Орган, Дървени пейки с библейски сюжети. Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”. Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалусия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници. Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо настоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.
Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.
Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.