Болония за един ден, Италия

Болоня е дом на най-стария университет в Европа (в световен мащаб се спори), отворил врати през 1088г;
През XII и XIII век в града са построени 180 кули, от които до днес са запазени около 20. Най-известните от тях – Гаризенда и Азинели;
Болоня е дом на марката мотоциклети Дукати;
Болоня е наречена “градът на арките” заради безбройните арки, участващи в изграждането на сградите, които са се превърнали и в част от облика на града;
Болоня се нарича, също така, и малката Венеция, защото и тя е построена върху канали, но не си личи толкова. Само на определени места може да видите открит канал измежду сградите.

Болоня е основана под името Фелсина (Felsina) от етруските около 534 г. пр.н.е. в регион, населяван преди от племената на културата Виланова – предимно фермери и овчари. Етруският град се разраства около светилище, построено на хълм, и заобиколено от некропол. През 4 век пр.н.е. градът е завладян от галското племе бои (Boii), откъдето произлиза древното име Бонония на римската колония, основана през 189 г. пр.н.е. Заселниците включват 3000 латински семейства, предвождани от консулите Луций Валерий Флак, Марк Атилий Сераний и Луций Валерий Тапо. Построяването на античния път Виа Емилия прави Болония важен град на картата на Римската република.

Сърцето на града, Пиаца Маджоре е резултат от вековни трансформации, които постепенно го обогатяват с важни сгради: базиликата Сан Петронио, Палацо деи Нотаи, Палацо д'Акусио, Палацо дел Подеста и Палацо деи Банчи. Датира от 1200 г., когато Общината започва да придобива къщи и земя, за да построи площад, който, от една страна, трябвало да представя значението на общинската институция, а от друга, да обединява различните градски дейности ( борси, търговия и услуги от различен вид). Едва от 16-ти век започва да бъде известен като Пиаца Маджоре. След изгонването на австрийската армия през 1944 г., площадът е кръстен на краля на Италия - Виктор Емануил II. Едва след 1945 г. получава финалното си име - площад Маджоре. На него се намират базиликата "Сан Петроний", Дворецът на градоначалника, Дворецът д'Акурсио, Дворецът Нотай и Дворецът Банчи.

Palazzo dei Banchi е дворц в ренесансов стил, разположена в източния край на Piazza Maggiore.Преди 16-ти век този край на Пиаца Маджоре е бил представен от смесица от къщи и витрини на магазини. През 1412 г. предната част на площада е покрита с портик. Сред къщите се появили малки алеи: Via Pescherie Vecchie, Via Clavature и Via degli Orefici, всяка със собствена група от занаятчии и фирми. Под портиците в непосредствена близост до площада, банкери и търговци от съседните магазини (botteghe) създават banchi, за да извършват своята дейност. През 15-ти и 16-ти век, сред семействата, притежаващи botteghe, са аристократичните и сенаторските семейства Малвазия, Дулиоли и Аморини. През 1565-1568 г. общината и търговците, които желаят да създадат приятен архитектурен облик на този обект, поръчват от архитекта Виньола, настоящата сграда. Асиметричната фасада е с 15 заоблени арки, два от които са по-големи и водят към посочените по-горе алеи, а останалите са по-ниски. Всички са оградени от монументални коринтски пиластри. Всеки етаж има свой собствен ритъм на разположение на прозорците. Дворецът е свързан с портик, известен като Pavaglione, с Archiginnasio на Болоня, една от главните сгради на университета в Болоня. Терминът произлиза от френското pavillon, което означава "павилион", във връзка с панаир на копринени буби, проведен тук през 1449 г. Зад стените на двореца се намират археологическият музей на града и църквата Санта Мария дела Вита.

На централния площад в Болоня се издига едновременно една от най-големите и една от най-странните църкви в света. Базиликата на "Сан Петронио" е посветена на пазителя на града Сан Петронио, който е бил архиепископ на града през 5 в., а една характерна особеност на тази мащабна сграда веднага се набива на очи. Горната част от нея е направена от тухли, а долната - от мрамор, по който има красиви изображения на сцени от Новия и Стария завет. Причините за това са няколко, но всичко започва през 1390 г., когато първоначално идеята за сградата е била тя да служи като място за събирания за съдебни заседания или публични събития. Римляните са поддържали подобни постройки, които наподобяват съдебна зала, в която всички влизат от едната страна, а съдията влиза от стая от срещуположната. Християнската църковна архитектура възприема тази концепция и множество църкви са построени в този вид, включително и "Сан Петронио". Амбицията за един мащабен градеж в Болоня, който да прослави града, е огромна през 14 в. и налага събарянето на 7 сгради на градския площад, за да се разчисти необходимото място. Мащабното дело продължава и през 16 в., когато местните власти решават, че искат да направят църквата дори още по-голяма, за да отговаря на тяхната слава и богатство. За новият план е нает архитектът Ардуино Аригуци, който проектира свещена сграда, която е по-голяма дори от базиликата Свети Петър в Рим. Според легендата, новината за намеренията на болонци стигат до папа Пий IV, който блокира проекта, като нарежда строеж на друга сграда в близост. Новата сграда е първият дом на Университета на Болоня и остава такъв до 1808 г., когато институцията е преместена в друга сграда. С този ход папата прави така, че базиликата в Рим да остане най-голямата, а тази в Болоня да не достигне никога до желаните размери. По-късно проектът за базиликата "Сан Петронио" затъва в липса на средства и конфликти между самите болонци за това как трябва да изглежда фасадата на сградата. Въпреки че тази църква е завършена чак през 1954 г., усилията за нея са си стрували, защото сградата е повече от внушителна - дълга е 132 метра и е широка 66 метра, а на места сводовете й достигат 50 метра височина. "Сан Петронио" е най-голямата църква в света, строена с тухли, а долната й мраморна част представя някои от най-добрите творби на известни скулптори като Аспертини и Алфонсо Ломбарди. Любопитен факт е, че в един от параклисите има фреска от художника от 15 в. Джовани де Модена. Тя изобразява пророка Мохамед, който е измъчван от демони в ада. Изображението е повлияно от "Ад" на Данте Алигиери, но не е добре прието от радикалните мюсюлмани. То е взето на прицел от ислямистката групировка Ал-Кайда и през 2002 г. петима предполагаеми нейни членове са арестувани, докато планират да взривят базиликата. Още един план за нейното унищожение е предотвратен от италианската полиция през 2006 г. Любопитен факт е, че тук е коронясан император Карл V на Свещената римска империя през 1530 година. Също така тук е погребана сестрата на Наполеон Бонапарт- Елиза Бонапарт.

Отстрани на базиликата ще видите и дворецът ди Аркусио, в него се е помещавало кметството на Болоня. Дворецът включва в себе си комплекс от сгради, които са обединени през вековете. Първоначално е бил седалище на юриста Акурсиус. През XV в. замъкът претърпява реставрация, като към него е добавена и часовникова кула, в която се намира камбана с тежест 4,7 тона. Фасадата на сградата на двореца е много красива, на нея може да се види и статуя на папа Григорий VIII, който е въвел Григорианския календар. 

Фонтанът на Нептун се намира в Болоня на площад Nettuno. Представлява бронзова скулптура на бог Нептун, застанал грандиозно на върха на фонтана, изразявайки неговата мощ да контролира водата. Фонтанът е официално открит през 1567 г., когато е и качена скулптурата на бог Нептун. Статуята е украсена с ангели, делфини, сирени и риби. Бог Нептун помогнал на гърците в Троянската война и е основен герой от гръцката митология. Самият фонтан, заедно с всички други негови елементи, е бил готов още през 1565 г. Дело на скулптора Giovanni Bologna и архитекта Томазо Лорети. Интересен факт е, че през 1920 г. единият от братята Мазерати - Марио Мазерати, използвал тизъбеца за лого. Именно тризъбеца е използван за логото на Мазерати, тъй като Нептун е символ на силата и жизненоста. Фонтанът представлава огромна бронзова статуя на бог Нептун символизираща мощта му като повелител на водите. Заобиколен е от четири бронзови херувима – Ганг, Нил, Амазонка и Дунав, символизиращи най-големите реки на четирите континета, които държат делфини. В четирите ъгъла на пиедестала му са позиционирани четири кърмещи нимфи яхнали риби, които в интерес на истината изглеждат доста порочно в позите които заемат. От гърдите им пръска вода, което задълбочава горното впечатление. Статуята на Нептун е поставена точно върху точката на пресичане на „cardo“ и „decuman“ – древни улици от римския период, които определят центъра на градската зона. Фонтанът има 90 дюзи и се захранва от подземна цистерна, а водоизточникът е при манастир и водата достига подземно. Поради размера на статуята в Болоня я наричат „Великана“ (диалект Żigànt Bolognese). В действителност е висок 3,20-3,30 и тежи 22 тона. В подножието му има плоча, на която пише че е направен с обществени пари за народа, което е разбарно прекалено буквално и също, както флорентинския си брат е ползван за миене на зеленчуците от близкия пазар и пране, което е довело от опастност от запушване на тръбите. На 30 март 1588 г. се забранява използването на фонтана за измиване, под заплаха от наказание. Интересен факт е, че скулпторът е искал да направи мъжеството на Нептун по – голямо, но църквата не е позволила. Той не се отказал съвсем и проектирал палецът на протегнатата му лява ръка така, че ако се застане зад гърба на Нептун под определен ъгъл, нещата изглеждат доста по-различни. Голото тяло на Нептун и пръскащата вода от гърдите на нимфите пък е възмущавала жените в Болоня и е имало предложение да им се сложат бронзови тоги или панталони, но за щастие това не се е осъществило. Друга легенда разказва, че преди важни изпити студентите, за да имат късмет, трябва го обиколят два пъти обратно на часовниковата стрелка, както е направил Джамболоня, когато е мислил как да сътвори незабравим фонтан и това да му донесе признание. По време на двете световни войни статуята е отстранявана от пиедестала и премествана на по-безопасно място. През 1974 фонтанът е бил поставен на банкнотата от 40 италиански лирети.

Палацо Подеста е средновековен дворец в Болония, построен около 1200 г. като резиденция на местното ръководство (в онези години те са се наричали така - podesta). Дворецът се намира на Пиаца Маджоре до Палацо Комунале и точно срещу базиликата Сан Петронио. През 1245 г. към него е добавен Палацо Ре Енцо, над който се издига кулата Торе дел Аренго, чиято камбана Кампанацо е била използвана за призоваване на жителите на града само в спешни случаи. Palazzo Podesta е дълга сграда с огромна зала на последния етаж. Долният етаж представлява двойна отворена аркада - т. нар. Voltone del Podesta, в която преди са се помещавали магазините на занаятчии и търговци, а днес - модни магазини. През 1453 г. Аристотел Фиораванти преработва оригиналната готическа фасада на Палацо – той я завършва в ренесансов стил по поръчка на Джовани Бентивольо, влиятелен жител на Болоня. Сегашната фасада на двореца е изградена от тухли и пясъчник. През 1525 г. в пасажа са поставени теракотени фигурки на покровителите на Болоня - Свети Петронио, Прокул, Доминик и Франциск. Балюстрадата, която някога е имала парапет, е премахната от Пиетро Фиорини през 1604 г., а портикът претърпява значителни промени през 1837-1842 г. Друга реставрация на фасадата е извършена през 1887 г. В продължение на два века - от 1581 до 1767 г. - Палацо служи като театър, по-късно е използван като игрище за топки, а през 20 век е превърнат в спортна зала за пожарникари . През първата четвърт на миналия век Адолфо де Каролис работи по украсата на Палацо Подеста, чиято неочаквана смърт попречила на завършването на реставрацията на луксозната сграда.

Palazzo Re Enzo е дворец в Болония, кръстен на владетеля на Сардиния Енцо, доведения син на император Фридрих II, който е бил затворен тук от 1249 г. до смъртта си през 1272 г. Дворецът е построен през 1245 г. като продължение на близкия Палацо Подеста. Тогава се е наричал просто Palazzo Nuovo - нов дворец. Три години след завършването на строителството, в битката при Фосалта е заловен Енцо Сардински, който след кратък престой в Анзола е транспортиран в Болония и затворен в новия Палацо. Според легендата през деня на затворника е било позволено да се разхожда из двореца, но през нощта той е бил заключен в клетка, окачена от тавана. В затвора той имал собствен персонал и дори собствен готвач. На Енцо също е било позволено да се вижда с жени - така се раждат трите му дъщери и, според непотвърдена версия, син, роден от проста селянка. Момчето получило името Bentivoglio от думите „Amore mio, ben ti voglio“, което на италиански означава „Скъпи, обичам те“. Казват, че именно той е станал родоначалник на известната фамилия Бентивольо - владетелите на Болония през 15 век. Енцо бил погребан в базиликата Сан Доменико, както искал. През 1386 г. Антонио ди Виченцо завършва работата по Sala dei Trecento, която става архив на града. През 1771 г. по проект на Джовани Джакомо Доти е извършена мащабна реконструкция на последния етаж на двореца, като в началото на 20 век той придобива сегашния си готически вид благодарение на архитекта Алфонсо Рубиани. Вдясно от Палацо Ре Енцо стои параклисът Санта Мария деи Карчерати, през който са минавали осъдените на смърт. На първия етаж на двореца са се съхранявали Carroccio - олтар-карета на четири колела, на който са служили свещениците по време на битките, и други военни оръжия, а средният етаж е зает от канцелариите на претора и друг параклис. Днес луксозният Palazzo Re Enzo с 2500 кв.м. площ, е една от основните исторически забележителности на Болония.

Археологическите разкопки под покрития площад на Салаборса:  Преминавайки през археологическите разкопки под площад Коперта възможно е да видите отблизо останките от базилика на Бонония (II век пр.н.е.), основите на средновековните къщи в района на Palazzo d'Accursio и остатъците от 16-ти век от Ботаническата градина на натуралистът Улисе Алдрованди .

Salaborsa Library е мултимедийна библиотека с обща информация, която има за цел да документира съвременната култура чрез всички налични документи: книги, вестници, списания, карти, видеоклипове, аудио CD, DVD. Открита през декември 2001 г., тя отваря богато и завладяващо културно и мултимедийно пространство в Palazzo d'Accursio, "почти замъкът", древно историческо седалище на общината, което гледа към площад Маджоре, който винаги е бил центърът и сърцето на Болоня. Под стъкления покрив на покрития площад може да се видят древните разкопки и утаяването на различните цивилизации. Така оживяват векове история, от първите селища на колиби на цивилизацията на Виланова от 7 век пр.н.е., до етруската Фелсина, до римската Бонония, основана през 189 г. пр.н.е. Каква е била северната част на градския дворец с изглед към площад Нетуно с течение на времето говорят археологическите разкопки, извършени по време на работите по сегашното оформление на Салаборса. Следите от обществени и религиозни сгради и градоустройството свидетелстват, че мястото е било център на обществения живот на града от самото начало. Сегашната стъклена настилка на покрития квадрат от около 400 квадратни метра разкрива основите на огромна сграда с размери (20-22 метра ширина и 70 метра), предназначението й по римско време е било с обществени функции. По-последователни са останките, които датират от целия втори век. пр.н.е., свидетелство за първите десетилетия от живота на латинската колония. Общественото ползване на района е било между края на II и началото на I век. пр. н. е., период, до който се проследява изграждането на базиликата на Бонония, място за срещи на гражданите и правораздаване, жизненоважният център на града. Между първата и втората фундаментна стена на базиликата има много явни останки от древен паваж или път от епохата на Август. Интересно е също откриването на три подравнени кладенеца на подземни води, груби, непокрити и все още видими, със сигурност предназначени да обслужват голямо население. След Втората световна война и до 60-те години на миналия век покритият площад е превърнат в модерна спортна зала, където се провеждат баскетболни мачове и дори боксови мачове. Докато през деня се извършват нормални бизнес операции, вечер вратарите почистват пода и поставят кошовете за тренировки на отбора. В дните на мача страничният партер и галериите са пълни с фенове, а покритият площад се превръща в истинска лъвска бърлога. Вътре в Torrione del Canton dei Fiori, древната северна страна на крепостта на двореца, през 1976 г. е открит първият и може би единствен Постоянен куклен театър, известният „Teatrén di buratén“. По-късно сградата става седалище на административните служби на община Болония. 

Първите интервенции за възстановяване на района Сала Борса са част от по-големия проект за реконструкция, наречен Градски парк на Пиаца Маджоре, който през 1999 г. отбеляза значителна повратна точка на покрития площад като място, посветено на културата. 

На върха на залесен хълм, на около 300 метра над Болоня, се намира Светилището на Мадоната на Сан Лука - римска базилика от XII век. Църква или параклис е съществувал на хълма от около хиляда години. Преданието разказва, че през 12-ти век в Болоня идва поклонник от Византийската империя с икона на Богородица от храма на Света София в Константинопол. През 1160 г. епископът на Болоня Херардо Граси отдава иконата на малък параклис-отшелник на върха на хълма, който се обслужва от две свети жени, Ацолина и Беатрис Гези. Строителството на църква започва през 1193 г. През 1294 г. някои монаси от Доминиканския орден от манастира Ронцано идват на мястото и орденът остава тук до пристигането на Наполеон през 1799 г.
Може да се изкачиш по целия път нагоре по хълма, но също така може да минеш през специално изграден коридор. Това монументално архитектурно чудо се състои от 666 арки и се простира на 3.8 километра, което го прави най-дългия портик в света. Портикът Сан Лука е построен между 17 и 18 век, така че иконата на църквата да може да се носи нагоре по хълма по време на ежегодното шествие, без да се мокри от дъжда. Легендата разказва, че около 15 век е има продължителен период с дъждове, който унищожава реколтата. Когато иконата на Сан Лука е свалена от хълма до града, дъждът спира чудотворно. Оттогава всяка година се провежда шествие, в което скъпоценната византийска икона изминава пътя от базиликата до катедралата Сан Пиетро. С течение на времето пътеката от светилището до центъра на града е павирана, а след това покрита с портик, за да предпазва участниците в шествието и иконата от дъжд.

В Средновековието град Болония е трябвало да изглежда не по-различно от това, което представлява Манхатън днес. Стотици високи кули протягат снага към небето, вторачени в море от червени покриви. Оживелите кули по-късно имат различно предназначение – за затвори, магазини и дори жилищни сграда. На хоризонта на Болония днес се изправят не повече от двадесет кули. Най-известните от тях са "Двете кули" - Асинели и Гарисенда, чиято култова наклонена форма е популярен символ на града. И двете кули са кръстени на семействата, които са ги построили. Кулите,  са построени през XI в. с отбраняваща цел. Кулата Асинели е по-висока - 97 метра, но по-късата кула Гарисенда, която е с височина от 48 метра, има по-видим наклон от над 3.2 метра. И двете кули първоначално са с височина от около 60-70 метра, но когато втората започва да се накланя през 14 век, нейната височина намалява. Кулата Асинели, от друга страна, се разширява. През 14 век тя влиза в активите на града, като се превръща в затвор и малка крепост. През този период е добавена дървена конструкция около кулата на височина 30 метра над земята, която е свързана с въздушен мост към Гарисенда. Той е разрушен по време на пожар през 1398 г.   За да се изкачи човек до върха на кулата е нужно да премине през 498 стъпала, сред студентите, от друга страна, има приказка,  „не се изкачвате на кулата Асинели, преди да завършите, иначе може да не се случи“.
Според легенда, имало едно време фермер, който притежавал две здрави магарета, които му помагали ежедневно в уморителната работа на полетата. Той не бил богат човек, поради което дните му били изцяло посветени на работата. Имал надежда, че един ден може да разшири полетата си, като купи други земи за благото на семейството си, но преди всичко на любимия си и единствен син. Един ден, докато магаретата риели в  изолиран терен, те сякаш полудели, започнали да ритат и след това да копаят все по-настойчиво. Добрият човек, удивлявайки се на толкова плам, напразно се опитал да спре двете магарета. Малко след това от земята се появило нещо, което привлекло вниманието на фермера: сандък, пълен със златни и сребърни монети, обсипан със скъпоценни камъни. Учуден от току-що видяното, фермерът решил да преименува това съкровище на „съкровището на магаретата“. Като разумен човек, той не казал на никого за късмета си, дори на съпругата си не разказал какво се е случило благодарение на магаретата му, но не запазил цялото съкровище за себе си, а напротив, от време на време давал малко повече пари от нормалното на жена му да купи това, от което се нуждае семейството. С течение на времето жизненият му стандарт се подобрявал, но винаги с дискретност. Междувременно синът на фермера пораснал като човек с висока култура и чар, баща му всъщност искал за него най-добрите учители. Младият мъж се влюбил в едно момиче, принадлежащо към една от най-важните фамилии в града и тя отговорила на чувствата му. Но твърде голяма била социалната разлика; семейството на момичето никога не би се съгласило да даде ръката на дъщеря си на момче с такъв скромен произход. Но младото момиче не могло да приеме тази ситуация и не правело нищо друго освен да рони сълзи.  Нейният любим, неспособен да понася да я гледа в това състояние, решил най-накрая да се изправи срещу благородното семейство. Той се представил в двореца, и поискал ръката на момичето от баща й, но знаейки скромния произход на момчето, той се засмял и казал, че  ще има брак, но при условие, че младежът успее да построи много висока кула. Бащата на момичето бил повече от убеден, че се е отървал от смирения син на фермера, но същата вечер младежът се довери на скъпия си баща, който веднага намери решението на проблема.Той му дал съкровището, което ревниво пазел дотогава и възможно най-скоро започнала работа по изграждането на кулата, сега известна от всички като „Torre degli Asinelli“.

"Сан Пиетро" - това е катедралата на града, издигната до титлата "Митрополитана" през 1582 г. от папа Григорий XIII, който придал архиепископско достойнство на епархията в Болоня. Първите сведения за сградата датират от 10-ти век. Катедралата е претърпяла различни промени през вековете. Сегашният й вид датира от реконструкцията от 1605 г., което обаче причинява загуба на всички следи от примитивната римско-готическа структура. В интериора има картини на художници като Просперо Фонтана, Лудовико Карачи и Донато Крети. Съкровищницата на катедралата съхранява артефакти от 14-ти век и богослужебни одежди с голяма художествена и духовна стойност. Стаите на музея са посветени на имената на епископите на Болоня, които са използвали изложените днес предмети по време на най-тържествените литургични тържества. Камбанарията на катедралата е втората по височина кула в града (70 метра). В камбанарията се помещава и най-голямата камбана. 

Накъдето и да се обърнеш в централната част на Болония, все някъде около себе си ще видиш арки. Някои по-величествени, красиви, изрисувани. Други по-обикновени, но все пак чаровни. Болония е опасана от близо 40 километра арки, които играят ролята и на покрив над тротоарите. В центъра е почти невъзможно да се разходиш по открит тротоар.

Болоня е известна с кулинарните си традиции. Градът дава името си на прочутия болонезки сос – сос болонезе, представляващ месен сос за макаронени изделия и други видове паста. В останалите части на Италия този сос се нарича рагу по болонезки (ragù alla bolognese), а в Болоня го наричат просто рагу. Заради разположението на Болоня в плодородната долина на река По богатата местна кухня зависи от месните продукти и сиренето. Също като другите градове в Емилия-Романя, производството на колбаси от свинско месо, като прошуто, мортадела и салам, е важна част от местната хранително-вкусова индустрия. В района на града е развито винопроизводството, а сред известните сортове вина са Pignoletto dei Colli Bolognesi, Lambrusco di Modena и Sangiovese di Romagna. Лазанята и тортелините, сервирани с мортадела и сос болонезе, са сред местните деликатеси.