Малага, Андалусия, Испания

Перлата на региона разположила се удобно между морето и планината е Малага. В родното място на Пикасо богатият културен живот си дава среща с древна история, величествените старинни сгради – с уютни тапас барове, а плажните забавления – с потънали в зеленина градини.
Градът е основан около 770 г. пр.Хр. с името Малака от финикийците, дошли от град Тир в днешен Ливан. Те търсят из цяло Средиземно море нови търговски маршрути и едно малко мекотело, вид морски охлюв, от който се добива изключително ценният и много скъп пурпурен пигмент. Не е случайно, че още от древността одежди в този цвят се носят само от най-знатните и важни хора. Финикийците акостират на тази непозната за тях земя и построяват тук първото пристанище на бъдещия град. Днес оригиналното му местоположение се намира доста навътре в сушата, сравнително далеч от сегашната брегова линия, защото през 70-те години на XVIII в. жителите на Малага успяват да отвоюват немалка територия от морето. В наши дни на тази ивица земя се намира главният булевард, свързващ източната със западната част на града, а покрай него е оформена своеобразна отворена ботаническа градина, приютила екзотични дървесни видове и цветя от цял свят.
Градът възниква през 10 век пр.н.е., основан от финикийци под името Малака. Предполага се, че това име произлиза от финикийската дума за сол, тъй като около пристанището била осолявана риба.
Седем века по-късно римляните завладяват града заедно с останалите испански владения на Картаген. От 5-ти век градът се владее от вестготите.
В началото на VIII в. упадъкът на готските кралства започва да се забелязва и откъм северния бряг на Африка на иберийския полуостров нахлуват арабите.
През 8 век Испания е завладяна от маврите и Малага се превръща във важен търговски център. По онова време градът е в границите на халифата на Кордоба, а по-късно, след залеза на династията на Умаядите, се превръща в център на отделно княжество, зависимо от Гранада.
Малага пада под арабско владение през 743г. Тогава се превръща в процъфтяващ град, ограден от стена с пет огромни порти. Многобройни предградия съставлявт града и широк път ги пресича от изток на запад и свързва пристанището и крепостта със зоната вътре в стените. В предградията се настаняват търговци от Генуа и евреи, които съставляват независима от града общност. Абдеррахман III построява портата Атаразанас/ на снимката по-горе/ през XIII в. Тази порта и до сега е вход към централния пазар. Въпреки че първият опит за завладяване е бил през XIV в., чак през XV в. Католическите крале успяват да превземат най-после Малага. През 1487 г. градът е завзет от кастилските войски и с това се слага край на мюсюлманското присъствие.
Успоредно със завладяването, религиозните общности се заемат и с развитието на града и приобщаването на покрайнините. За първи път е построен един огромен главен площад /днес площада на Конституцията/ и са положени основите на манастирите Ла Виктория и Св. Троица.
След един период на голям възход и благоденствие, настъпват времена на упадък в съдбините на Малага. През XVI и XVII век, са сполетяни от епидемии и лоши реколти на полето, а заедно с това и икономическата криза в резултат на изгонването на маврите.
През XVII в. е построено пристанището, което по-късно щеше да бъде разширено. Въпреки че работата по строежа на Катедралата бе започната през 1528 г., завършването на Катедралата на Малага не можа да бъде готово чак до 18 в. , когато вече стилът барок беше в напреднал стадий на развитие. По това време се извършва и друго разширяване на пристанището и по този начин е постигнато ново възраждане на икономиката на Малага.
По време на гражданската война през 1936 г. градът е бомбардиран от италианските войски и привържениците на Франсиско Франко. След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център.

Някогашното пристанище се е намирало в подножието на хълма, на който доста по-късно – през XI–XIV век, мюсюлманите, управлявали по това време големи територии на Иберийския полуостров, известни с общото име Ал-Андалус, построяват своята т.нар. Алкасаба („цитадела“). Дворцовото укрепление е изпълнявало ролята и на резиденция на местния управител, подчинен на мюсюлманския крал на Гранада. В много испански градове може да се видят алкасаби, останали от мавърското владичество по тези земи, но тази в Малага е една от най-добре запазените. Могъщите крепостни стени и кули впечатляват и днес, а след залез артистичното осветление ги прави един от най-разпознаваемите и привлекателни елементи от нощния силует на града. Алкасабата е свързана посредством дълъг открит коридор, ограден със стени, с разположения по-високо по хълма замък Гибралфаро. А гледките отгоре към града, околните планини и морето наистина се помнят дълго. Близо до входа на Алкасабата пък се намира добре запазен римски театър от I век. Входът към пристанището е маркиран от фара на града. Построен е през 1807 г. и се издига в края на променада, по която се редуват ресторанти и барове, магазини и интерактивен морски музей.
Между пристанището и Алкасаба се издига най-важната административна сграда в Малага – тази на Кметството, построена в периода 1911–1919 година. В необароковата ѝ архитектура с модернистични елементи са вплетени символи, представящи историята и характера на града. Скулптурите на Атлас, поддържащи на раменете си декоративните колони на сградата, например символизират гражданите на Малага, които крепят града чрез плащаните от тях данъци. Централната женска фигура във фронтона, подкрепяща изтощен коленичил мъж, пък препраща към една драматична история от 1900 година. Тогава германски военен кораб потъва пред пристанището на Малага в резултат на свирепа буря, но жителите на града се хвърлят с риск за собствения си живот да спасяват корабокрушенците в бушуващото море, а после безкористно полагат грижи за оцелелите. Заради подвига на жителите кралското семейство присъжда на града почетната титла muy hospitalaria („много гостоприемен“) – думи, които и днес присъстват в официалния герб на Малага.
Малко по-нататък на булевард „Сервантес“ се намира една друга красива сграда от същия период. Старата поща на Малага е построена между 1916 и 1923 г. в стила неомудехар (оригиналният мудехар е вид декорация и орнаментиране, използвано в християнските кралства на Иберийския полуостров, но повлияно от мюсюлманското изкуство). Вече от тридесетина години обаче в нея се помещава Ректоратът на Университета на Малага. Под сградата и днес може да се видят останките на оригиналната финикийска крепостна стена на Малага, както и големи каменни вани, в които се е приготвяла прочутата в древността пикантно-солена римска подправка гарум. Гарумът представлява ферментирал сос от риба, ароматни билки и сол. Деликатесът е бил толкова популярен и скъп (заради сложния процес на приготвяне), че носи огромни приходи на империята и това вероятно е една от причините да бъде приет специален закон, даващ на жителите на Малага идентични права с тези на гражданите на столицата.
Най-впечатляващата сграда в Малага е Катедралата, чийто строеж започва през 1528 г. и продължава до 1782 година. Всъщност, издига се най-вече едната ѝ камбанария, защото другата стои недовършена. Сградата е издържана в ренесансов стил, с изключение на богато орнаментираната барокова централна фасада, в която е използван мрамор с различни цветове.
Радост за окото е и цяла една улица наблизо, открита официално през 1891 година. „Маркес де Лариос“ (или просто „Лариос“) е главната пешеходна улица на Малага. Calle Marqués de Larios е централната улица на града – пешеходна зона с множество ресторантчета и магазини. Дизайнът на много от сградите на тази улица са дело на испанския архитект Eduardo Strachan Viana-Cárdenas, който е бил силно повлиян от архитектурния стил на Чикаго. Освен, че е важна търговска улица, Calle Marqués de Larios, заедно с Plaza Constitución, са местата, на които се случват най-значимите събития в града. Страхан проектира величествени симетрични сгради от двете страни на улицата, но така, че всяка следваща по нейното протежение да навлиза малко по-навътре в нея. По този начин се постига ефектът на перспективата, характерна за картините. Най-добре това се усеща в долния край на улицата, при паметника на въпросния маркиз Лариос, откъдето наистина се виждат всички сгради чак до края ѝ.
Родния град на Пикасо. Днес музейният комплекс, посветен на великия художник, който също се намира в историческия център на града, е една от най-важните културни институции на Малага. Пикасо е роден и прекарва първите 10 години от живота си в града, но и в следващите няколко лета се връща тук. Талантът му избуява още от най-ранна детска възраст и той рисува първите си картини именно в Малага. Пикасо обаче не е единственото име, което свързва града със света на изобразителното изкуство. Особено през последните години се полагат много усилия за развитието на Малага в тази посока и тук отвориха филиали на прочути световни музеи като „Помпиду“, „Тисен“ и Държавния руски музей. Отделно имаме и Музея на Малага, в чиято огромна сграда, построена в края на XVIII и началото на XIX век като пристанищна митница, днес съжителстват археологическа колекция и такава за изящно изкуство.
Антонио Бандерас също е роден в Малага.

Benji Traveler: Малага, Къщата на Пикасо, Андалусия, Испания

Benji Traveler: Малага, Катедралата на Въплащението, Испания

Benji Traveler: Малага, Крепостта Alcazaba и хълмът Gibralfaro, Андалусия, Испания

Кметството

сградата на университета