Густав Климт - принцът на виенския сецесион

Наричат Густав Климт принц на „виенския сецесион”, владетел на целувката, завоевател на женски тела и човешки души. Публиката е скандализирана от картините му. Но всички във Виена ги искат, а лудостта продължава.

Густав Климт е роден през 1862 г. във Виена, в скромно еврейско семейство и специализира „архитектурна живопис” в художествено-занаятчийското училище във Виена. Обучението е консервативно, но строгият академизъм не го смущава. Той първо помага, а скоро и сам получава поръчки за стенописи. След 1880 г. с компания изписват театрите на Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а после Бургтеатър и Виенския художествено-исторически музей. В тях женското тяло, голо или облечено, присъства сериозно, но не е така предизвикателно еротично, както в по-късните творби на Климт. Той се прочува, а това значи слава, пари и поръчки, от които идват още слава, пари и поръчки.

Някои още смятат Климт за обикновен занаятчия, който прекалява със златото. Според други той няма значение за развитието на изобразителното изкуство, а е просто красив епизод от историята му. Да, Климт е така ярък, че не създава школа, но пък всеки е виждал чаша, чиния или друг идиотски предмет, „украсен” с „Целувката”. Но, въпреки че кичът опитва да завоюва Климт, Климт не е художник на кича.

Той намира себе си, след като през 1892 г. баща му и брат му умират и поема семейната издръжка. Има и друга промяна – среща жена, с която е близък цял живот, без да прави секс. Емилия Фльоге е собственик на модна къща „Сестрите Фльоге”, за чието развитие помагат десените и моделите на Климт. „Извикайте Емилия” – са последните му думи, когато през 1918 г. го отнася инфлуенцата.

През 1897 г. Климт основава естетическото движение „Виенски сецесион” и списанието „Свещена пролет”. Виенският сецесион е течение, което обхваща изящни, приложни изкуства и архитектура. Стилът е познат като ар нуво и модерн – но не е точно стил, а подход, нагласа. Художниците са различни – символисти, реалисти, натуралисти, нямат обща естетическа платформа, а целта е да организират изложби, с които да се представят на жадната за забавления виенска публика. Густав Климт е водеща фигура, работите му са пълни с типичните за ар нуво елементи – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или женски коси, силно влияние от японизма.

Някои наричат Климт „последният романтик”. Той рисува най-вече жени, творбите му са пълни с препратки към византийска мозайка, японска гравюра и френски импресионизъм, и носят силен еротичен заряд, който често стряска с дълбока откровеност. Климт и жените, истинските и рисуваните – темата продължава да е обект на изследвания и привлича тълпи на изложбите. Да, Климт не само рисува жените, а ги обича. Те него - също. Ателието му е пълно с голи модели, готови за позиране или любов. Твърди се, че има най-малко три, по-вероятно 10 или дори 14 незаконни деца. Освен с модели и проститутки, поддържа връзки с известни светски дами.

Такава е историята с Адел Блох-Бауер, чиито портрет е известен като „Златната Адел” и „Австрийската Мона Лиза”. Тя е съпруга на Фердинанд Бауер, производител на захар, който през 1903 г. поръчва портрет на жена си, но работата се точи, предвидените 6 месеца стават 4 години, а портретът не е готов. Цяла Виена говори, само съпругът не знае - а когато научава, опитва се да потули и забрави всичко.

Описват Климт като мургав човек с дълбоки, тъмни очи, който ходи из ателието в дълга роба, без бельо. Така посреща посетители, но не приема всякакви поръчки. След 1900 г. например отказва изобщо обществени поръчки, ядосан, че 6-годишният му труд върху тавана на Виенския университет е отхвърлен като „порнография”. Да, той изобразява Философията, Медицината и Правосъдието като скандално голи жени. В наши дни те звучат не провокативно, а прекрасно, както и „Голата истина”, „Юдит”, „Адам и Ева”. Дори когато рисува лесбийски актове или мастурбираща жена, работите на Климт са изключително фини и одухотворени.

Освен жени, Густав Климт има и пейзажи, но никога не прави автопортрет. И обяснява: „Няма нищо специално, аз съм просто художник… Който иска да знае нещо за мен, трябва да погледне внимателно картините ми”.

„Целувката“ (1907–1908) е най-известната картина на австрийския художник Густав Климт и емблема на неговия „Златен период“.

Основни факти за шедьовъра:

Стил и материали: Творбата е в стил Ар Нуво (Сецесион) и е рисувана с маслени бои и добавени слоеве истинско златно фолио, сребро и платина.

Символика: Фигурите са обединени в общ златен ореол, който ги отделя от света. Мъжът е изобразен с правоъгълни, „мъжки“ мотиви, докато жената е обсипана с цветни, обли, „женски“ орнаменти.

Вдъхновение: Смята се, че на картината са изобразени самият Климт и неговата спътница Емили Фльоге, макар това да не е официално потвърдено.

История: Тя е закупена от австрийската държава още преди да бъде напълно завършена за рекордната за времето си сума от 25 000 крони.

Густав Климт рисува две емблематични версии на библейската героиня Юдит, която обезглавява асирийския генерал Холоферн, за да спаси своя народ:

1. Юдит I (1901)

Това е една от най-известните творби от неговия „Златен период“. 

Стил: Характеризира се с масивно използване на златен варак и орнаменти в стил Виенски сецесион.

Образ: Юдит е представена като чувствена „femme fatale“ (фатална жена) с полузатворени очи и прелъстително изражение.

Детайли: Главата на Холоферн е едва забележима в долния десен ъгъл, което насочва вниманието изцяло върху триумфа и еротизма на героинята.

Модел: Смята се, че модел за картината е Адел Блох-Бауер.

Къде се намира: Галерия „Белведере“ във Виена.

2. Юдит II (1909)

Известна още като „Саломе“, тя показва по-различна интерпретация на темата.