Екзотика по тунизийски - тунизийските врати, ръката на Фатима, клетки за птици и спиращи дъха гледки

След 12 години отново в Тунис. Невероятни гледки, плажове, история, но най-магнетични за мен си остават тунизийските врати.

Тунизийски врати 

В Тунис вратите се считат за символи, отразяващи богатството и щастието на домакинствата вътре. Следователно те са солидно изградени от палмово дърво, подсилени с ламарина и често поставени в богато украсени портали. Те обикновено са боядисани в синьо, но могат да бъдат кафяви или жълти. В зелено или червено са боядисани само вратите, водещи към обществени бани или мавзолеи марабут. При Хафсидите (13-16 век) тунизийските врати са почти изцяло лишени от украса. През 16-ти и 17-ти век мавританският стил въвежда геометрични модели, които под турско владичество са допълнени със стилизирани растения и цветя. През 19 век европейската мода оказва влияние върху оцветяването и декоративните мотиви на тунизийските врати. 

Орнаментът и разкошът са отличителните белези на здравата врата от 18-ти век. Обсипана е с пирони, които образуват сложни дизайни. Често използваните мотиви включват звезди, растения, цветя и полумесеци. Страничните стълбове са украсени със спираловидни колони, поддържащи типично ислямска подковообразна арка.

Италианското влияние се вижда в полукръглата решетка от ковано желязо в горната част на вратата. Светлосиният цвят е вдъхновен от европейската мода и се появява през 20 век.

Европейското влияние води до сърца и стилизирани цветя върху правоъгълни плочки, които заменят декорациите на вратите, направени с шипове и пирони. Мотивите, които най-често се срещат на тунизийските врати, включват полумесец, звезда, минаре и стилизирани палмови листа. 

Чукалки има на всяка врата. Често са във формата на голям кръг или ръка. Тези отляво обикновено се използват от жени, тези отдясно от мъже.

септември 2010г.

Древни символи. Тъй като произходът на Тунис достига по-далеч в историята от началото на исляма, може да откриете някои човешки елементи в тунизийското изкуство и декорации. Един такъв пример е символът хамса. Тази идеограма, която понякога се среща на вратите в Тунис, е разпространена в северноафриканските култури. Хамсата е представена от човешка ръка. Всъщност показва дланта на дясната ръка с палеца и малкия пръст, издадени встрани. Самата длан има човешко око в средата. Този символ е амулет, предназначен да предпазва от ефектите на злото око. Този тип амулети са разпространени в берберската култура и региона на Магреб и особено в Тунис. Смята се, че хамса произхожда от град Картаген, първоначално финикийско селище, основано през 9 век пр. н. е. Макар че основната легенда за Хамса е от ислямския период. Трябва да се  спомене и друг символ, несвързан с ислямската традиция и често срещан в Тунис. Става въпрос за знака на богинята Танит. Този символ, подобно на хамса, е свързан с древния град Картаген и пуническата цивилизация. Символът на Танит е триъгълник с основа отдолу, два клона отгоре, излизащи настрани и диск отгоре. Той е много подобен на древноегипетския кръст anse или ankh. Едно тълкуване на този знак е, че представлява човешка фигура с вдигнати ръце за молитва. Смята се също, че е символ на живота. 

Ръката на Фатима, наричана още Хамса (пет на арабски), е амулет с форма на длан, популярен в Близкия изток и Северна Африка, използван много често и за направата на бижута или други предмети, които да вземете със себе си или да закачите у дома като късмет. Символът е популярен от древността, битувал е и е познат като Ръката на Венера, Ръката на Мириам (сестрата на Мойсей и Арон), Ръката на Фатима (дъщерята на Мохамед)... Ръката се изобразява като разтворена длан, с разперени настрани палец и безименен, а останалите пръсти са събрани. Върху дланта се изписва и божественото око, а цялата образувана комбинация е израз на божествената същност
Използването на Хамса датира от древна Месопотамия (днешен Ирак). Дори по това време това е универсален знак за защита и се използва за направата на амулети, особено за жени, които по този начин могат да бъдат защитени от злото око, да увеличат плодовитостта си и да осигурят здравословна бременност.
С появата на исляма символът става известен като ръката на Фатима в памет на Фатима Захра, дъщеря на пророка Мохамед. В еврейската култура обаче популярността му е свързана главно с еврейските общности на сефарадите и Мизра, които вярват, че петте пръста на ръката хамса напомнят на потребителя да използва петте сетива, с които е дарен, за да слави Бога.
Какво означава тази ръка и защо тя заема почетно място не само в юдейската и ислямската религии, но често се носи и от вярващите християни? Най-разпространеното знание за нея е свързано с легендата за Фатима... Мъжът на Фатима, предпочел многоженството и една вечер довел в дома си друга жена с намеринието да се ожени и за нея. В този момент Фатима приготвяля вечерята и разстроена от случката, изпуснала дървената лъжица, с която разбърквала горещото ядене. Постъпката на мъжа й толкова я наранила, че Фатима продължила да бърка кипящото ядене с гола ръка а физическата болка сякаш не съществувала за нея. Нито хула, нито стон излезли от устата й. Впоследствие мъжът на Фатима променил решението си, отпратил втората жена, а любима до края на дните му останала само Фатима. Легендата за дъщерята на пророка Мохамед обикаля света. А Ръката й се е превърнала в символ на покорството, търпението и вярата. Легендата за Фатима е толкова популярна, защото примерът й вдъхновява жените векове наред и им дава вяра в щастливия изход от всяка ситуация. Тъй като Ръката на Фатима е възприета като изконно свързана с юдейската и ислямската религии, малцина са онези, които търсят допирни черти на символа и с християнството. Въпреки това обаче той се тълкува и от християнската религия като Ръката или Божията десница, която представлява разтворена длан. Този знак – на Божията десница – присъства в иконописни християнски изображения, в сцени, свързани с показването на пътя, на насочването.

В бижутерията често се прави от сребро, метал, за който се смята, че представлява чистота и има магически свойства. Също така е боядисан в червено по стените на къщите или окачен на вратите на стаите, например тези, където бременна майка или новородено спи, за да се осигури максимална защита. Ръката може да бъде изобразена с разширени пръсти, за да се избегне злото, с палеца нагоре или затворени пръсти, за да донесе късмет. Също така съществува в стилизирана версия, която може да бъде трудно да се разпознае като ръка, тъй като се състои от 5 кръга, представляващи пръстите, поставени около централен кръг, представляващ дланта. „Ръката на Фатима“ се смята за талисман, който внася хармония и хармония в семейния живот, предотвратява кавгите и помага на съпрузите да поддържат брак за цял живот. Този знак е особено предпочитан от бременните жени - смята се, че той помага за раждането на детето, а също така предпазва по време на раждане.

Клетки за птици. Сиди Бу Саид е известен с красивите си клетки за птици. Изработени от тел и често боядисани в бяло, те приличат на миниатюрни мавзолеи. Дизайнът на клетките за птици наподобява извитите решетки на прозорците, намиращи се в дървените капаци на традиционните арабски къщи. Тунизийците обичат домашните птици, особено канарчетата. Празни клетки често могат да се видят в хотелските рецепции, служещи за декорация или като пощенски кутии за писма.