Фес, Медината, Мароко

Медината във Фес е най-голямата на Африканския континет. Това е най-голямата пешеходна зона в света с над 9000 малки улички. Стената която обгражда стария град е дълга над 8км. Това е и единствената медина в света в която може да се види обработването и боядисването на кожи. Освен занаядчиите, старите джамии и минарета в медината се намира и най-стария университет в света. 

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината – оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес – религиозната столица на Мароко.
Името идва от… мотика. На арабски “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед – Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.
Влезеш ли в медината във Фес, е почти сигурно, че ще се загубиш. Уличките са безброй, твърдят, че са повече от 9000. Май никой не знае колко са точно. Има тесни, широки, шарени, мръсни, тихи, пълни с народ, стръмни, тъмни… но най-важното е, че са ужасно много и тук коли няма.
Може и да е странно, но наистина уличките на медината са изпълнени с живот, дюкяни и магазинчета. Някак си разделени тематично. На една улица може да си купите баклави, захаросани сушени плодове и ядки. На други живи кокошки или точно пред вас да …хм, да ви ги подготвят за готвене. Продукти на местни фермери, дошли да ги продадат на малките улички. Площадчето със сергиите за риба, улицата с маслини. На друга пък имаше огромни съдове за готвене, които може да наемете да сготвите цяло агне.
Това е мястото, където повечето пътешественици и туристи прекарват времето си във Фес. В медината на Фес човек буквално върви през 1300-годишната история на Мароко, която едва наскоро е докосната от глобализацията и прилива на туристите.
За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед. По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново… стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство.
Интересен факт е, че всеки квартал в медината има пет основни елемента – джамия, хамам, училище, пекарна и чешма.
Генерал Люте спасява стария град на Фес, когато французите завладяват Мароко. Той въвежда съвременните регулации, които защитават медината от модерното развитие.
През последните години на Старата медина във Фес се обръща все по-голямо внимание. Принцеса от кралската фамилия (управляваща от 700 години) ръководи възстановяването на фонтаните и чешмите в медината, а мароканското правителство създава значими стимули бизнесът и частните инициативи да се върнат в медината на Фес и да възстановяват и да използват огромния брой исторически постройки.
Проектът на "Инвизибъл Уърлд" "Медината на Фес" е част от тези усилия да се запази и да се интерпретира забележителното историческо наследство на това средновековно бижу.
Голямата и стара медина на Фес е защитена от ЮНЕСКО.

Мавзолеят на Мулай Идрис II е изключително красив. Той е една от основните забележителности във Фес. Мулай Идрис II е покровител на града. Днес неговата гробница е обект на поклонение. Мавзолеят е отворен само за мюсюлмани! Всички останали могат да надникнат само през многото входове на комплекса.

Входа на Zaouia Moulay Idriss II

Кратка почивка за обяд

традиционния тажин, кускус, плодове

сватбеният стол

Най-старото действащо висше учебно заведение в света – Университет „Карауин“. Ал-Карауин започва своята история през 859 г. като мадраса, основана от Фатима ал-Фихри към основаната от нея джамия „Карауин“, която пък е най-голямата в Магреб (Северозападна Африка). Фатима ал-Фихри е била дъщеря на богат търговец от Тунис, емигрирал от Кайруан, затова и джамията, и университетът носят това име.
Входът към вътрешния двор на Университет „Карауин“. Застанахме на портите за двора на „Карауин“ и се загледахме във вътрешността на двора, за нас достъпът бе само дотук. За немюсюлмани е позволено само да надникнат от портите. Надникнахме, снимахме и с немалка доза незадоволено любопитство продължихме по пътя си.

В лабиринта от улички има всякакви дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами (“турска баня” – б.а.). Фес ел Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло… Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.
Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби… Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й – кучешки изпражнения – със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.
Кожарницата Шуара (Chouara)
Едни от най-острите миризми и като цяло странно преживяване са в няколкото кожарници в града, които работят и не са се променяли от поне пет века.
На входа ни дадоха стръкове мента да си държим под носа. Качихме се три или четири етажа нагоре до покрива на сградата и излязохме на просторна тераса с още кожарски изделия. От терасата се разкриваше гледка над най-голямата кожарска работилница в града. Кооператив от няколко магазина, които поддържаха хем кожарския занаят, хем омайването на туристите да си тръгнат поне с една кожена чанта за път.
В каменните кръгли съдове, пълни с различни течности, се извършва цялата процедура по боядисване на кожите, като цветовете се сменят веднъж седмично. Шуара е най-голямата кожарница във Фес и всички туристи задължително ги довеждат и тук.
А това е процедурата:
Щавене и омекотяване на кожите: Овчите кожи, готови за обработка, се поставят в съдовете най-вляво, бяло-синьо-жълтите такива. Съдовете са пълни с кравешка урина, негасена вар, сол и вода. Този „бленд“ премахва козината и всякакви други остатъци от кожата за 2-3 дни. Кравешките кожи допълнително се накисват в разтворени екскременти на гълъби, които съдържат много амоняк.
Боядисване на кожите: За боядисване на кожите също се използват техники от преди хиляди години, изключително естествени. За оцветител се използват растения, които дават естествена пигментация на кожата. За какаов цвят се използва кедрово дърво, маковите цветове дават червен цвят, шафранът е за жълтия цвят, а индиго за синия.
Следваща стъпка е почистване на кожите на ръка от работник. След това отново се накисват в кравешка урина и екскременти на гълъби. Амонякът може да го разпознаете в аромата наоколо. Ментовите стръкчета са, за да не ви се догади (помагат донякъде). След това кожите се търкат, перат и чистят и се поставят да съхнат. Накрая на процеса може да видите стотици кожи в един цвят, проснати на слънце да съхнат.