Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината – оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес – религиозната столица на Мароко.
Името идва от… мотика. На арабски “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед – Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.
Влезеш ли в медината във Фес, е почти сигурно, че ще се загубиш. Уличките са безброй, твърдят, че са повече от 9000. Май никой не знае колко са точно. Има тесни, широки, шарени, мръсни, тихи, пълни с народ, стръмни, тъмни… но най-важното е, че са ужасно много и тук коли няма.
Може и да е странно, но наистина уличките на медината са изпълнени с живот, дюкяни и магазинчета. Някак си разделени тематично. На една улица може да си купите баклави, захаросани сушени плодове и ядки. На други живи кокошки или точно пред вас да …хм, да ви ги подготвят за готвене. Продукти на местни фермери, дошли да ги продадат на малките улички. Площадчето със сергиите за риба, улицата с маслини. На друга пък имаше огромни съдове за готвене, които може да наемете да сготвите цяло агне.
Това е мястото, където повечето пътешественици и туристи прекарват времето си във Фес. В медината на Фес човек буквално върви през 1300-годишната история на Мароко, която едва наскоро е докосната от глобализацията и прилива на туристите.
За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед. По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново… стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство.
Интересен факт е, че всеки квартал в медината има пет основни елемента – джамия, хамам, училище, пекарна и чешма.
Генерал Люте спасява стария град на Фес, когато французите завладяват Мароко. Той въвежда съвременните регулации, които защитават медината от модерното развитие.
През последните години на Старата медина във Фес се обръща все по-голямо внимание. Принцеса от кралската фамилия (управляваща от 700 години) ръководи възстановяването на фонтаните и чешмите в медината, а мароканското правителство създава значими стимули бизнесът и частните инициативи да се върнат в медината на Фес и да възстановяват и да използват огромния брой исторически постройки.
Проектът на "Инвизибъл Уърлд" "Медината на Фес" е част от тези усилия да се запази и да се интерпретира забележителното историческо наследство на това средновековно бижу.
Голямата и стара медина на Фес е защитена от ЮНЕСКО.
Името идва от… мотика. На арабски “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед – Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.
Влезеш ли в медината във Фес, е почти сигурно, че ще се загубиш. Уличките са безброй, твърдят, че са повече от 9000. Май никой не знае колко са точно. Има тесни, широки, шарени, мръсни, тихи, пълни с народ, стръмни, тъмни… но най-важното е, че са ужасно много и тук коли няма.
Може и да е странно, но наистина уличките на медината са изпълнени с живот, дюкяни и магазинчета. Някак си разделени тематично. На една улица може да си купите баклави, захаросани сушени плодове и ядки. На други живи кокошки или точно пред вас да …хм, да ви ги подготвят за готвене. Продукти на местни фермери, дошли да ги продадат на малките улички. Площадчето със сергиите за риба, улицата с маслини. На друга пък имаше огромни съдове за готвене, които може да наемете да сготвите цяло агне.
Това е мястото, където повечето пътешественици и туристи прекарват времето си във Фес. В медината на Фес човек буквално върви през 1300-годишната история на Мароко, която едва наскоро е докосната от глобализацията и прилива на туристите.
За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед. По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново… стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство.
Интересен факт е, че всеки квартал в медината има пет основни елемента – джамия, хамам, училище, пекарна и чешма.
Генерал Люте спасява стария град на Фес, когато французите завладяват Мароко. Той въвежда съвременните регулации, които защитават медината от модерното развитие.
През последните години на Старата медина във Фес се обръща все по-голямо внимание. Принцеса от кралската фамилия (управляваща от 700 години) ръководи възстановяването на фонтаните и чешмите в медината, а мароканското правителство създава значими стимули бизнесът и частните инициативи да се върнат в медината на Фес и да възстановяват и да използват огромния брой исторически постройки.
Проектът на "Инвизибъл Уърлд" "Медината на Фес" е част от тези усилия да се запази и да се интерпретира забележителното историческо наследство на това средновековно бижу.
Голямата и стара медина на Фес е защитена от ЮНЕСКО.
Входа на Zaouia Moulay Idriss II
Кратка почивка за обяд
традиционния тажин, кускус, плодове
сватбеният стол
Входът към вътрешния двор на Университет „Карауин“. Застанахме на портите за двора на „Карауин“ и се загледахме във вътрешността на двора, за нас достъпът бе само дотук. За немюсюлмани е позволено само да надникнат от портите. Надникнахме, снимахме и с немалка доза незадоволено любопитство продължихме по пътя си.
Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби… Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й – кучешки изпражнения – със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.
Кожарницата Шуара (Chouara)
Едни от най-острите миризми и като цяло странно преживяване са в няколкото кожарници в града, които работят и не са се променяли от поне пет века.
На входа ни дадоха стръкове мента да си държим под носа. Качихме се три или четири етажа нагоре до покрива на сградата и излязохме на просторна тераса с още кожарски изделия. От терасата се разкриваше гледка над най-голямата кожарска работилница в града. Кооператив от няколко магазина, които поддържаха хем кожарския занаят, хем омайването на туристите да си тръгнат поне с една кожена чанта за път.
В каменните кръгли съдове, пълни с различни течности, се извършва цялата процедура по боядисване на кожите, като цветовете се сменят веднъж седмично. Шуара е най-голямата кожарница във Фес и всички туристи задължително ги довеждат и тук.
А това е процедурата:
Щавене и омекотяване на кожите: Овчите кожи, готови за обработка, се поставят в съдовете най-вляво, бяло-синьо-жълтите такива. Съдовете са пълни с кравешка урина, негасена вар, сол и вода. Този „бленд“ премахва козината и всякакви други остатъци от кожата за 2-3 дни. Кравешките кожи допълнително се накисват в разтворени екскременти на гълъби, които съдържат много амоняк.
Боядисване на кожите: За боядисване на кожите също се използват техники от преди хиляди години, изключително естествени. За оцветител се използват растения, които дават естествена пигментация на кожата. За какаов цвят се използва кедрово дърво, маковите цветове дават червен цвят, шафранът е за жълтия цвят, а индиго за синия.
Следваща стъпка е почистване на кожите на ръка от работник. След това отново се накисват в кравешка урина и екскременти на гълъби. Амонякът може да го разпознаете в аромата наоколо. Ментовите стръкчета са, за да не ви се догади (помагат донякъде). След това кожите се търкат, перат и чистят и се поставят да съхнат. Накрая на процеса може да видите стотици кожи в един цвят, проснати на слънце да съхнат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар