Храм-паметникът “Рождество Христово”, Шипка, България

Храм-паметникът “Рождество Христово”, известен още като Шипченския манастир, се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на Шипка и на 12 километра северозападно от Казанлък. Манастирът е построен между 1885 г. и 1902 г. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев.Мемориалът е открит официално на 27-ми септември, 1902 година в чест на 25-годишнината от битката при прохода Шипка, като парите за построяването му са събрани от дарения Изключително пищната архитектура както отвън, така и вътре в храма. Позлатените куполи, богато украсените и зографисани стени, дори и подпорните колони, изрисувани в стенописи, напомнят за едновремешната сила на Православната църква. Храм-паметникът е построен в стила на руските църкви от 17 век. Църквата е стенописвана 2 пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957– 1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Иконостасът за храма на Шипка е по проект на проф. А. Н. Померанцев. Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е островърхата камбанария със 17 камбани, висока 53 метра. Най-голямата тежи 12 тона и е личен подарък от руския император Николай ІІ. Останалите камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи събрани в района на битките на Шипка. Красив е дърворезбованият иконостас от липово дърво, който е позлатен. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли в Украйна, а иконите са дар от монасите на руския манастир в Света гора Атон. Върху вътрешните стени и отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. До 1934г. Шипченският манастир „Рождество Христово” е бил собственост на Русия. На 23 юли той е предаден на българската държава. През 1970г. манастира е обявен за исторически паметник на културата. В задната част на храма е манастирският комплекс с монашеския корпус и приюта. Около църквата е оформен парк, който се гуши из вековните дървета. Направени са места за отдих и добре поддържани градинки, които да радват окото на туристите и вярващите, идващи да посетят храма.