Долината на тракийските царе, Некрополът Шушманец - тракийски гробници-светилища – Хелвеция, Грифоните и Шушманец, България

Долината на тракийските царе – така е известна Казанлъшката котловина. Тук са концентрирани голям брой могили (около 1500), издигнати по всякакви странни идеи и обичаи на траките. В много от тях вероятно са погребани тракийски аристократи или важни личности. В днешно време са проучени около 300, а са отворени за посещения, социализирани, само дузина. Некрополът Шушманец, в него можем да видим три тракийски гробници-светилища – Хелвеция, Грифоните и Шушманец

Хелвеция – открита 28 юли 1996 г. – използвана IV век преди Христа Първият въпрос, който си задаваме, е, защо Хелвеция. Всъщност, гробницата е наречена на фондацията спонсор от Швейцария. А „Хелвеция“ е националната персонификация на Швейцария. Името е дадено от археолога Георги Китов, който открива гробницата през 1996 г. Повечето от околните гробници са разкрити именно от него и той ги е „кръщавал“. Тракийската гробница Хелвеция се нарича още Малката гола могила

Вече пристъпваме към дромоса, това е дългия коридор към входа на гробницата. Коридорът е изграден от ломени камъни и е на фуга от основната сграда на светилището. Всяка една от гробниците тук е ориентирана на юг. И се намира в южната част на могилата си. От уникалните неща в Хелвеция са вратите, които са запазени цели. Те са доста масивни, каменни, и са закрепени към входа със скоби, залети с олово. Източното крило е било боядисано в червено и е символ на изгрева и зараждането на живота, а западното в сиво-черно и напомня за смъртта. В основната сграда на тракийските гробници има две помещения – преддверие и основна зала. В прага на преддверието на Хелвеция има издълбан улей, а по стените има петна, които са вероятно от животинска кръв. Та тук се твърди, че са се правили жертвоприношения. Всичко звучи така злокобно, но такива са били вековете. В централното гробно помещение има погребално легло, което си е нормално за една гробница. Тук вратите могат да се залостят отвътре, което не е много странно, защото най-вероятно мястото е било светилище дълги години и вероятно жрецът се е затварял да си прави ритуалите.

Грифоните – 19 август 1996 г. – късния V началото на IV век пр. Хр. И започваме с името, Грифоните. Веднага забелязваме релефната украса в каменните плочи над портата, след дромоса, който отново е от дебели и високи каменни стени. Именно там се намират „грифоните“, на които е кръстена гробницата. Не точно защото са изобразени грифони, но защото декоративните елементи наподобяват глави на грифони.

Така внушителен изглежда входът към преддверието на гробницата, който, по подобие на останалите тракийски гробници, бил затварян с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Същата порта е затваряла и същинската погребална камера. Днес може да се намерят фрагменти от тези порти, изложени в преддверието на гробницата. В самата погребална камера е запазено погребалното ложе, а любопитен елемент е подвижният каменен блок пред него, наподобяващ стъпало, или пък някаква седалка. Както обикновено, само можем да гадаем каква точно е била функцията му. Но и за Грифоните, както и за Хелвеция и другата близка гробница Шушманец, се смята, че е действала и като храм. Та това приспособление може да е служило за какви ли не ритуали. От малкото други неща, които се знаят, по-точно предполагат, за гробницата Грифоните е че е използвана през два етапа. За това говорят двете нива на пода в погребалната камера, както и данни, че дромосът е удължаван. И да допълним историята с малко факти, които всъщност са сред малкото доказани: дромосът е дълъг 8 м и широк 4,70 м, това не е трудно за доказване. Има данни за два строителни периода на гробницата и продължителното ѝ използване. И, разбира се, най-любопитният въпрос, а именно кой е бил погребан в нея, си стои без отговор. И тази гробница, както и Хелвеция, е била разграбена още в древността и при откриването ѝ през 1996 г. са открити само дребни находки, чрез които е датирана – късния V, началото на IV в. пр. Хр.

Шушманец – открита 1996 г. – IV в. пр. Хр. Хелвеция и Грифоните се намират в непосредствена близост една до друга, а съвсем близо до тях е и трета, не по-малко внушителна – Шушманец.

Гробницата Шушманец изглежда някак по-просторна и мащабна спрямо Хелвеция и Грифоните, въпреки че това може и да е измама. Всъщност, такъв е нейният дромос – широк 6 м и дълъг 4 м (останалите са по-дълги и тесни). А фасадата на гробницата представлява подреден зид от десет реда камък, с красива арка с колона по средата. Зад колоната е входът и на същинската гробна камера, който някога също бил затворен от масивни каменни порти, които могат да се видят днес, изложени в дромоса на гробницата Шушманец. Днес стъпваме внимателно върху стъклената пътечка, изградена върху останките от някогашния под на преддверието, за да надникнем вътре в гробната камера, в която посетители не се допускат. В средата на гробната камера също има колона, а стените са украсени с полуколони и изградени на три пояса. Виждат се и следите от фината бяла мазилка, която някога покривала всички детайли, но днес е поизчезнала от повечето. И все пак, ако вложим мъничко въображение, няма как да не се убедим, че тук е имало внушителен тракийски храм, изграден, и вероятно използван, с много усърдие и внимание. Гробницата в могилата Шушманец е от IV в. пр. Хр., като за датировката се съди от архитектурните особености на съоръжението. В погребалната камера днес могат да се видят само останки от разрушеното още в древността погребално ложе. И в Шушманец откритите находки са малко. В преддверието са намерени останките от четири коня и две кучета, вероятно принесени в жертва.