Долината на Тракийските царе, Тракийска гробница "Голямата Косматка", България

Могила Голямата Косматка е една от най-големите на Балканския полуостров. С внушителната си височина от 20 метра и диаметър около 90 метра, могилата е една от най-впечатляващите в Долината на тракийските царе. Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип. Широка алея води към фасадата и входа.

Влизайки в защитното покритие, изградено над самата гробница, ни посрещна бронзова глава за която се смята, че е изобразен Севт III.

Гробницата се състои от коридор (дромос), дълъг 13 м, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, висок 4.50 м. Отделните блокове в тези две помещения са хванати помежду си с железни скоби, залети с олово. Този вид “спойка” се среща в доста от тракийските гробниците. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети. Храмът, създаден като такъв, е използван повече от столетие за извършване на различни орфически мистерии, в които били посветени само определени хора. Основно жреците. За да бъде запазено тайнството на ритуалите, гробната камера е била затваряна с двукрила каменна врата, затваряща се от вътрешната страна. На двете крила на вратата са изобразени съответно – на източното – бог Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Медуза Горгона. Затваряне на гробницата: След полагането на гробните дарове, в първата камера е извършено жертвоприношение на кон, мраморната врата към втората камера е начупена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, са използвани за зазиждане на входовете към първите две камери. Коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва.

Някъде в началото на III век. пр. Хр. функциите на храма от чисто религиозни преминават към функции на гробница и последен дом за погребания тракийски аристократ. Предполага се, че той е владетелят на Одриското царство – Севт III. По този начин храмът променя първоначалната си идея и се превръща в негова гробница. Погребението му е съпътствано от ритуал по жертвопринушение на кон, положен в първото помещение. Външно от гробницата е намерена грижливо положена бронзова глава, за която проучвателите смятат, че е портретно изображение на погребания владетел. За разлика от повечете гробници и храмове в Долината на тракийските владетели, тук инвентарът е доста богат. Сред находките се откроява златен дъбов венец. Повечето от изящно изработените му листенца са намерени разхвърляни из гробната камера.

На масата до ложето е поставено парче от крилото на вратата – фрагмент с лика на Медуза Горгона. На масичката е открита сребърна мида с позлата, служела вероятно като кутия за бижута. Намерени са още амфори, подпрени на стената с печат на остров Тасос (чиято изработка се отнася към началото на III век пр. Хр). Вляво от входа са намерени повечето от елементите на тракийското отбранително въоръжение – бронзов шлем, два наколенника с изящно моделирани глави на Атина Палада, желязна яка-нагръдник, бронзови върхове на копия. Голяма част от атрибутите на конската амуниция също са открити и впечатляват с изящната си изработка – повечето от тях са златни

Защо учените приписват тази гробница на Севт III? Върху три от находките – две сребърни съдчета и върху бронзовия шлем е изписано “на Севт” с гръцки букви; в началото на коридора са открити монети, отсечени с лика на този тракийски владетел; бронзовата глава има поразителна прилика с изображенията върху монетите; голяма част от гробния инвентар насочва към времето, в което живее и управлява Севт III. Всички тези данни дават възможност да се интерпретира разкритият паметник и да се свърже с личността на видния тракийски владетел – Севт III.