Касба Айт Бен Хаду, Мароко

Касба Айт Бен Хаду в Мароко е една от най-големите забележителности не само за страната, но и една от най-емблематичните панорами на Северна Африка. Касба по своята същност е типична медина – ислямски крепостен град. Мароко често се нарича земята на "хилядата Касби" и това наименование се свързва с местата, които са се сформирали като междинни спирки по маршрутите на древните керванни търговски пътища, по които преминавали многобройни търговци и авантюристи. Всички те носели през вековете със себе си своите различни обичаи и занаяти, вярвания и умения. В замяна на подслон по своя дълъг път отвъд сигурните стени на Касбата те поставили основите на социално-културния обмен по тези северноафрикански земи.
Касбата представлява затворен малък град, подсигурен със стабилни стени, който дава убежище на преминаващите по пътищата хора. Такива затворени градове крепости в Мароко има много. Една от тях е Касба на Аит Бен Хаду (Aït Benhaddou). Този древен град е разположен по дългия керванен път между Сахара и Маракеш, на южните склонове на Атласките планини в местността Сус-Маса-Драа (Souss-Massa-Draâ). Изградена е върху висок хълм, както и повечето такива укрепени древни медини. Под хълма се намира река Ouarzazatе. Днес в Касба Аит Бен Хаду са се запазили някои красиви автентични конструкции от древния град, но всички те са подложени на разрушение при неблагоприятните климатични въздействия. Айт Бен Хаду е чудесен пример за мароканската ранна глинена архитектура. Всички сгради са построени от червено-кафява глина. Някои от къщите наподобяват малки градски замъци с високи ъглови кули и горни участъци, украсени с мотиви от глинени тухли. Вътре в отбранителните стени, които са подсилени от ъглови кули и пробити с преградна порта, къщите се струпват една в друга - някои скромни, други приличат на малки градски замъци с техните високи ъглови кули и горни секции, украсени с мотиви от глинени тухли - но има и сгради и общностни зони. Това е изключителен ансамбъл от сгради, предлагащ пълна панорама на предсахарските земни строителни техники. Най-старите конструкции са от около 17-ти век, въпреки че тяхната структура и техника са разпространени от много ранен период в долините на южно Мароко. Мястото е също така един от многото търговски постове на търговския път, свързващ древен Судан с Маракеш през долината Дра и прохода Тизи-н'Телует. В архитектурно отношение жилищните помещения образуват компактна група. Обществените райони на касбата включват джамия, обществен площад, зони за вършитба на зърно извън крепостните стени, укрепление и "таванско помещение" в горната част на селото, кервансарай, две гробища (мюсюлманско и еврейско) и светилището на Свети Сиди Али или Амер. Касба на Ait-Ben-Haddou е перфектен синтез на земната архитектура от предсахарските региони на Мароко.
Типичната Касба по своята същност е било място, където е живял местният лидер. При евентуални вражески нападения Касбата е имала дефанзивна функция. Повечето Касби имат масивна и висока оградна стена без прозорци. Голяма част от тези укрепени старинни градове са издигнати на хълм, което позволява по-лесната има защита от атаки. Някои Казби са построени в близост до входа на пристанища.
В Северна Африка почти всички градове са имали Касби, което е било необходимо за оцеляването на града. В онези отминали векове да имаш постройка в Касба е било признак на високо социално положение и демонстрация на богатството на даденото семейство. До началото на колонизацията на тукашните африкански територии през 1830 година са били запазени невероятни образци на Касби.
От 1987 година Касба Аит Бен Хаду е включена в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Този стар ислямски град крепост се е използвал за заснемането на редица големи кино продукции, като Мумията от 1999 година, Гладиато от 2000 година, Александър, Лорънс Арабски от 1962 година и още доста други.

"Пътят на керваните от Маракеш за Тимбукту минавал покрай долината на река Уарзазат и така се появила казбата на Айт Бен Хадду - укрепено поселение, чиито жители се препитавали, пазейки тази част от трасето на великата транссахарска магистрала". Това написа във "Фейсбук" журналистът от "24 часа" Георги Милков.
"Харатин - хората с черна кожа, които днес се мяркат край останките от старата казба са наследници на робите, докарани от Судан с керваните, свързващи пустинните оазиси. Обветрен в самотно очарование Айт Бен Хадду прекарал векове в пълна световна неизвестност. Докато Холивуд не го сложил на картата. След търговците на роби било дошло времето на търговците на мечти. През 1962 г. тук снимали "Лорънс Арабски" с Питър О'Тул и Омар Шариф. После Орсън Уелс използвал казбата като естествен декор за филмите "Содом и Гомор" и "Исус от Назарет". Бернардо Бертолучи и Мартин Скорсезе направили "Чай в пустинята" и "Последното изкушение на Христос", пише още журналистът.
"Списъкът с кинопродукции е дълъг и едно от първите неща, които посетителите виждат, прекрачвайки входа, са имена на филми като "Мумията", "Гладиатор", "Принцът на Персия"... И разбира се - "Игра на тронове". За феновете на сериала Айт Бен Хадду е по-известен като Юнкай - градът, в който Денерис Таргариен освобождава робите. Когато кинаджиите ги няма, а туристите от Маракеш и Уарзазат си тръгнат, бързайки да не замръкнат в селото, Айт Бен Хадду показва истинското си приказно лице", разказва Милков.

берберската азбука

колчета за опъване на палатки