Шефшауен - 50 нюанса синьо, Мароко

Град Шефшауен в Мароко се нарежда сред най-пъстрите градове в света заради преобладаващите сини цветове на сградите. Той е считан за свещен град за мюсюлманите.Разположен е в подножието на високо издигащи се планини. Старата част на града, както повечето в Мароко, е силно застроена с малки къщи, а около тях се вият тесни улички, които на места се стесняват дотолкова, че e трудно двама души да се разминат. Ако човек иска да открие някаква логика или симетрия в начина на построяване, трудно би успял. Въпреки това Шефшауен е забележителен.
Името на града (ChefChaouen) или Chaouen, както го наричат мароканците идва от формата на върховете на планината Риф, която се извисява над града. Те приличат на два рога (chaoua) на коза. " Chef Chaouen" буквално означава "поглед върху рога".
Кацнало на планините Риф в северната част на Мароко, средновековното селище Шефшауен някога е било място, през което хората просто да минат, но не и да отидат в него. След това на жените на града им хрумва една буквално блестяща идея. Боядисвайки целия град в ярко синьо, местните жени трансформират това, което е било незабележима спирка по стария кервански маршрут между Фес и Танжер, в една от най-успешните туристически дестинации в Мароко. Традиционно само един от районите на града е бил боядисан в този цвят – старият еврейски район. Сега целият стар град се боядисва три пъти в годината“, разказват местните екскурзоводи.
Никой не е сигурен защо малкото планинско градче е обляно точно в синьо. Някои казват, че това е духовен цвят за мюсюлмани и евреи, а други вярват, че това е знак на почит към планинския извор, който прави възможно съществуването на градчето в този иначе суров пейзаж. Трети пък са на мнение, че синьото държи комарите вън от града. Жените не просто са започнали тази традиция, но я продължават и до днес. Екипи от двама – трима души боядисват през нощта, когато останалата част от Шефшауен спи. На следващият ден няма и следа от работата им, освен съхнещата боя. Всичко се прави на ръка.
Да се разходиш из града, означава да видиш колко високо е могъл да достигне всеки художник. Често приземните етажи са старателно боядисани, а нагоре се вижда първоначалното бяло или голи камъни.
Движението на слънцето и начинът, по който осветява различните части на Шефшауен, прави градът още по-красив, тъй като на места синьото изглежда светло и бледо, а на други ярко или тъмно. В тесните странични улички светлите нюанси се превръщат в сапфирено, индиго или морско синьо.
Не всичко в града обаче се боядисва в синьо. Историческата крепост запазва червеникаво-оранжевия си оттенък, а джамията в съседство си остава бяла, „но само защото още никой не я е боядисал“.

Шефшауен е основан от маврите и евреите изгнаници от Испания, през 1471 г. като малка крепост, която се е запазила до днес. Основан бил като малка касба (крепост) от „Мулай Али ибн Рашид ал-Алами, потомък на Абд ас-Салам ал-Алами и Идрис I. А в тези две личности мюсулманите виждали пряката връзка с ислямския пророк Мохамед. Ал-Алами основал града, за да се бори с португалските нашествия в Северно Мароко. Заедно с племената хомара в региона, много мориско и евреи се заселили тук след испанската Реконкиста през Средновековието.
Множество нашествия претърпял градът. Основно на испанци и французи. В значим момент от историята му, около 1440 година, родил се в близкото село Герцоим Али Бен Рашид. Служил Али бен Рашид при краля на Гранада. И постигнал изключителни заслуги във войната срещу кръстоносците. Като опитен воин се завърнал в страната си и се установил в Шефшауен, където управлявал братовчед му, Ал Хасан Бен Аби Джумаа. И бил избран Али Бен Рашид през 1465 г. от братовчед си за негов наследник. И станал той водач на муджахидините в северозападната част на Мароко. И дарил града със забележително развитие. Множество народности потърсили през вековете убежище в джихадистката крепост Шефшауен. И се превърнала тя в проспериращ град, приютил евреи, хора от народността мориско и андалуската общност. И били сред тях множество известни поети и философи. Така, когато в началото на XX век пристигнали испанските войски, заварили в Шефшауен население, говорещо стари испански диалекти. И го окупирали испанците през 1920 г. И бил колонизиран през 1926 г. А през 1956г. обявена била независимостта на Мароко и продължил градът с арабските си традиции.
И колкото и интересна да е историята, все пак най-впечатляващото в града си беше синият му цвят. Според местните, при пристигането на испанците в града, оцветени в синьо били само сградите в юдейския квартал. Под сурдинка разказват също чутото от бабите им как евреите боядисали града в синьо, когато пристигнали, бягайки от Хитлеровския фашизъм през 30-те години на миналия век.
Именно заради пряката връзка на основателя на града с пророка, Шефшауен векове наред бил приеман за свещено за мюсюлманите място. И в днешно време поклонници пристигат в града, за да посетят джамиите и гробниците му.
Като символ на небето и рая, а оттам и на духовния живот приемали местните синия цвят на града си.
Много са легендите и историите за синия цвят на града, но истината е че е великолепен и с право наречен „Синята перла“ на Мароко.

Традиционните къщи на Шефшауен са направени от камък, тухли, плочки, дърво, пръст и вар. Всяка къща има открит двор в центъра, заобиколен от коридори и спални. Дворовете често са украсени с овощни дървета като портокали, лимони, горски плодове и грозде, както и някои парфюмни храсти, включително нощно цъфтящ жесамин (Cestrum nocturnum) и жасмин (Jasminum officinale). От гледна точка на облика градът е повлиян от андалуската архитектура, като извитите тухлени арки, които укрепват къщите и украсяват тесните сини улички, традиционната водопроводна мрежа и озеленяването и грижите за растенията в къщи и джамии. От културна гледна точка много семейства от Шефшауен са съхранили изкуството на андалуската музика, което се е превърнало в основен ритуал на религиозните фестивали и социални церемонии в Шефчауен.
Шефшауен е известен с търговията си с хашиш. Районът тук е един от най-големите производители на марихуана в Мароко, а за доста от местните това е основен поминък и единствен начин да се издържат.
Подобни син град има и в Тунис, това Сиди Бу Саид (Sidi Bou Said).

Benji Traveler: Сиди Бу Саид - синьо белият град на Тунис

Голямата джамия на Шефшауен
Намира се на централния площад Outa Hammam, близо до историческата касба на града. 

Benji Traveler: Шефшауен, Ал Касба - първия център на Шефшауен

Джамията датира от най-ранния период на града след основаването й от Мулай Али ибн Рашид ал Алами, но източниците се различават (или си противоречат) в цитирането на точната дата на нейното основаване: някои я датират през 1471 г. (датата на основаването на града), друг цитира 1475-76 (880 г. по хиджра), а други го датират през 16-ти век, особено при сина на Мулай Али, Мохамед. Смята се, че минарето му датира от края на 17-ти век поради осмоъгълната му форма и общата прилика със стила на минаретата, построени при Али ибн Абдала Ерифи (управител на Танжер при султан Мулай Исмаил). Джамията също има медресе, което исторически е предлагало уроци по религиозни науки като фикх (ислямска юриспруденция) и е било придружено от общежитие за ученици. Като главна петъчна джамия на града, това било и мястото, където местните владетели или управители на Шефшауен се вричали във вярност към султана на Мароко и където указите на последния се четели публично. Джамията е реставрирана през 19 век и отново през 20 век (когато е построен сегашният портал на главния й вход). Последно е реставриран през 2006 г.

Архитектура - Джамията заема площ от около 130 квадратни метра. Състои се от двор (сан), вътрешна зала за молитви, минаре, фонтан, камера за измиване и медресе. Молитвената зала е най-големият компонент, състоящ се от хипостилна зала с осем "кораба" или пътеки, разделени от редици подковообразни арки, вървящи успоредно на югозападната стена на кибла. Всеки кораб е с ширина на шест арки. Интериорът като цяло е без декорации, което е обичайно за други джамии в града. Залата е покрита с червени плочки, за разлика от много от джамиите в Мароко, чиито покриви са със зелени плочки. Единствените украсени елементи на джамията са външният вход и минарето. Минарето, което има осмоъгълна форма, е украсено на три нива. Най-високото ниво включва квадратни панели, пълни с плочки zellij. Червената охра е използвана за някои допълнителни декоративни детайли, докато горната част на минарето е варосана