Уарзазад - Стара крепост и модерен град, а понастоящем и известен филмов център. Риад. Мароко

Уарзазат – град в края на пустинята. Така го и наричат местните – „Вратата на пустинята“. Построен на надморска височина 1150 метра на плато в средата на Високите Атласки планини, на 442 км югоизточно от Казабланка и на 205 км от Маракеш. Там, „където асфалтовото шосе се стеснява и свършва и започват керванските пътеки“. Истинският край на пустинята. Уарзазат бил населен предимно от бербери. Те и построили повечето сгради в града в типичния цвят на пустинята, с невероятните каменни дантели по фасадите.„Място без суматоха“ наричат града си местните бербери. И такъв е наистина, пълно спокойствие цари покрай кирпичените пустинни къщи. Дълго време Уарзазат бил малка пресечна точка за африканските търговци по пътя им към северната част на Мароко и Европа. До днес бил известен със своите килими Ouazguita с геометричен дизайн на червено-оранжеви шарки на черен фон. От стари времена в края на града се издигал забележителният дворец крепост (Kasbah, Касба) на Тауриртите – бербери, принадлежащи към рода Ел-Хаузи. Taourirt Kasbah била построена през 17-ти век от Имзварн, могъщо местно семейство. Казбата била разширена през 19 век от друго семейство, Глауи. Именно тогава казбата контролирала важно място при сливането на няколко речни долини, част от търговските пътища на Сахара. Един от членовете на семейство Glaoui, Thami El Glaoui, останал в историята с прозвището „Царят на Атлас“, и бил последният политически активен член на управляващия феодален род Ел-Хаузи. В началото на ХХ век работил заедно с френската администрация. Но по време на борбата за независимост повел масите и завзел Маракеш и се провъзгласил за паша на града. Опитал да завземе дори трона на Мохамед V. Безуспешен се оказал този опит, но до смъртта си през 1955 г. отстоял феодалните си права.
В наши дни Уарзазат е превърнат в напълно модерен град и столица на едноименната провинция в регион Сус-Маса-Драа в южната част на централно Мароко.
А старите казби го превъръщат в желан декор за игрални филми. Днес е известен филмов център в който са изградени най-големите филмови студия в Мароко. В тях са снимали филми най-големите международни кинокомпании. Заснети са филми като „Али баба и 40-те разбойника“ (1954), „Лорънс Арабски“ (1962), „Човекът, който искаше да бъде крал“ (1975), Джеймс Бонд – „Живите светлини“ (1987), „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Кундун“ (1997), „Легионер“ (1998), „Мумията“ (1999), „Гладиатор“ (2000), „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“ (2002), „Небесно царство“ (2005), „Александър“ (2004), „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ (2010)“.