Екзотика по марокански - кожи, керамика, килими, фенери

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината – оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света.

Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с
естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло… Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.
Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби… Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й – кучешки изпражнения – със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.
Кожарницата Шуара (Chouara)
Едни от най-острите миризми и като цяло странно преживяване са в няколкото кожарници в града, които работят и не са се променяли от поне пет века.
На входа ни дадоха стръкове мента да си държим под носа. Качихме се три или четири етажа нагоре до покрива на сградата и излязохме на просторна тераса с още кожарски изделия. От терасата се разкриваше гледка над най-голямата кожарска работилница в града. Кооператив от няколко магазина, които поддържаха хем кожарския занаят, хем омайването на туристите да си тръгнат поне с една кожена чанта за път.
В каменните кръгли съдове, пълни с различни течности, се извършва цялата процедура по боядисване на кожите, като цветовете се сменят веднъж седмично. Шуара е най-голямата кожарница във Фес и всички туристи задължително ги довеждат и тук.
А това е процедурата:
Щавене и омекотяване на кожите: Овчите кожи, готови за обработка, се поставят в съдовете най-вляво, бяло-синьо-жълтите такива. Съдовете са пълни с кравешка урина, негасена вар, сол и вода. Този „бленд“ премахва козината и всякакви други остатъци от кожата за 2-3 дни. Кравешките кожи допълнително се накисват в разтворени екскременти на гълъби, които съдържат много амоняк.
Боядисване на кожите: За боядисване на кожите също се използват техники от преди хиляди години, изключително естествени. За оцветител се използват растения, които дават естествена пигментация на кожата. За какаов цвят се използва кедрово дърво, маковите цветове дават червен цвят, шафранът е за жълтия цвят, а индиго за синия.
Следваща стъпка е почистване на кожите на ръка от работник. След това отново се накисват в кравешка урина и екскременти на гълъби. Амонякът може да го разпознаете в аромата наоколо. Ментовите стръкчета са, за да не ви се догади (помагат донякъде). След това кожите се търкат, перат и чистят и се поставят да съхнат. Накрая на процеса може да видите стотици кожи в един цвят, проснати на слънце да съхнат.

Традиционните марокански мозайки – зилидж (Zellige) може да ги видите навсякъде по интериор или екстериор, по таблите на масите и по всякакви архитектурни елементи. Отново центърът за производство на такива мозайки са Фес и Мекнес. Правят се изцяло на ръка и са изключително красиви. Тук напредъкът на инструментите е спрял преди няколко века. Поредния керамичен съд се вае на грънчарско колело, задвижвано от крака, на ръка се изрисува всеки елемент от украсата на керамичните тажини и други изделия.
Тажините са традиционни марокански съдове за готвене. Почти всичко, което ще ядете в Мароко, се приготвя в тажин. Мароканската кухня се слави като много полезна, защото всичко, приготвено в тажините, се сварява и задушава бавно на ниската равномерна температура, поддържана в съда. Ястията са крехки и много вкусни.

Няколко насядали на земята младежи трошат прецизно с малки чукчета разноцветни керамични плочки. А на друга позиция младеж подрежда мозйката, като избира внимателно подходящи парчета и ги подрежда. Интересното е, че всичко се подрежда с лицевата страна надолу и после се заливат с цимент или друг материал, за да се съединят в красиви пана, подготвени за слагане по стени или като табли на маси.

Изчукване на керамични парчета за мароканската мозайка

Килими, килими и пак килими. Нахвърляха ни около 20 килима на пода пред нас, шарени, красиви, меки, двулицеви, скъпи и по-скъпи. Всеки килим си е със собствена история.. хей този е тъкан 3 години от една жена, онзи няколко месеца от друга. Жената трябва да е една, защото две не работели в синхрон.
Влязохме в магазин за килими и там ни посрещна поредния продавач. Докато се осъзнаем, ни бяха сипали по един чай и двама души започнаха да размятат килим след килим пред нас. За 15 минути започнахме да различаваме моделите, цветовете, материите и всякакви истории за килимите. Някои са от вълна, други от памук, трети от кактусова коприна.. Човекът обясняваше ли, обясняваше. 
Производството на килими в Мароко се подпомага от държавата, защото е важен отрасъл и имат традиции. Всеки голям град си има традиционни шарки на килимите.

Съществуват десетки, може би стотици видове марокански килими, отличаващи се за всяко берберско племе и дори фамилия. Килимите са уникални, тай като съчетават различни стилове на втъкаване - плоско, с възли и с бродерия, придавайки своеобразна триизмерност на пъстрите черги, създаването на които може да отнеме 9 месеца. Боите са естествени - основно шафран, къна и мента. Килимите се изработват от овча вълна и се поставят не само по пода, но и по стетинет на хладните планински къщи. Занаятът се предава от майка на дъщеря, заедно с харктерната за всяка фамилия комбинация от багри и мотиви.

Лампи и фенери от 1001 нощ