Маракеш - един от Имперските градове на Мароко

В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля. В Казабланка, което на испански означава бяла къща, всички сгради са в бяло. В Макареш всичко е червени нюанси, винено или пепел от рози.
Маракеш – градът на седемте светии и четирите цвята: синьото на неговото необятно небе, червено на неговите стени, зеленото на неговите палми, бялото на Атласките заснежени планини; бил създаден през 454 година по хиджра /ислямския календар/ (1062-1063 г.). Изборът на мястото за създаване на град принадлежи на Абу Бакр, но основаването, както и изграждането са дело на Юсеф Бен Тачфин - първият владетел на династията на Алморавидите.
Маракеш - Древната столица, е сред Имперските градове на Мароко и градовете на приказките „1001 нощ“. Известен е като „червеният град“ заради традиционно преобладаващия керемидено-розов цвят на старите и на новите сгради. Основан е през 1062 година от първият берберски крал от династията на Алморадивите.
По време на царството на синовете на Юсеф Бен Тачфин, който са по-привлечени от мюсюлманска Андалусия, Маракеш бележи икономическо, но най-вече културно и духовно развитие. Занаятчии, архитекти и творци пристигат от мюсюлманска Андалусия и помагат за построяването на джамии, дворци, медраси /университети/ и други обществени сгради, както и девет километрова крепостна стена, която опасва града, за да го защитава. По стената е имало около петнадесетина порти, от който най-известните, които все още могат да се видят са Баб Дебагин, Баб Ел кемис, Баб Дукала.
Ако Алморавидите се свързват повече със сътворяването на Маракеш и неговото оживление, като търговски и интелектуален град, то тяхното архитектурно изкуство устоява на времето и най-вече на техните последователи: Алмохадите.
Династията на Алмохадите превзема Маракеш след дълга, девет месечна обсада. Тя внася първия нов и значителен елемент- обявяването на Абд ел Мумен за принц на вярващите, като по този начин прекратява „Подчинеността на Източния Халифат”. Принцът продължава завземането на Андалусия и ислямизацията, дори в най-отдалечените покрайнини, построява на свой ред, джамии и дворци, като въвежда андалусийския архитектурен стил.
Маракеш за втори път е столица на царство, което новата династия ще разшири, но най-вече ще преустрои.
Из между паметниците, които сътворява Абд ел Мумен е Кутубията, построена през 1158 г. с минаре от 77 метра, което и днес се извисява над целия град. Това е най-голямата джамия в Африка. Нейното име идва от думата „кутуб” /книга/, защото тя е била построена в квартала на библиотеките и може да събере 25 000 човека. Известни са и басейните на Агдал и Менара, както и многобройните градини, които по-късно ще се превърнат в „безценно културно и екологично наследство”.
След смъртта на Абд ел Мумен, неговия син Абу Якуб го наследява. Той управлява в продължение на шест години. Млад, силен и ерудиран, той знаел как да ръководи Империята с мъдрост и да й осигури просперитет.
По време на Алмохадите, мароканското творчество и архитектура започват да се разграничават спрямо останалия мюсюлмански свят. Тяхното творчество е било великолепно, но за съжаление много малко от техните дворци и творения са запазени, най-известните, от които са Жиралда /Севилската Катедрала/, Кутубията в Маракеш, джамията Тин Мал в покрайнините на Маракеш.
По време на Алмохадите, Маракеш се превръща в голям Източен метрополис, който се разпростира на територия от приблизително 600 хектара, разделена на две зони, доста различни една от друга- кралска част и медина.
Междувременно, в този период можем да говорим за появата на затъмнение с пристигането на Меринидите на власт. Те наследяват Алмохадите и преместват политическия център на империята във Фес, където изграждат управленското седалище на страната, а Маракеш загубва ролята си на столица. С това започва упадъкът на страната. Въпреки това, Маракеш продължава да бъде голям търговски и стратегически център, но загубва ролята си на интелектуална столица, за сметка на Фес. Чак по времето на Саадите започва новия просперитет на Мароко, те спасяват града от разруха.
Саадианците са племена от района на Сус, които завладяват цялото южно Мароко във войната срещу португалския колонизатор в Агадир. Когато саадците придобили контрол над цялото Мароко, техният лидер Мохамед ал Махди направил Маракеш отново столица през 1551 г. и е започнал да възстановява града. Въпреки че новият градски квартал на Маракеш е построен през 1913 г. по време на френската окупация и отразява това европейско влияние, по-голямата част от града (като Фес) е истински ислямски град както в своя генезис, така и в традициите. Маракеш възвръща своето превъзходство под властта на богатите саадински султани Абу Абдалах ал Кайм и Ахмад ал-Мансур, които украсяват града с разкошни дворци като Ел Бади и възстановяват много разрушени паметници. Днес Маракеш е един от най-натоварените градове в Африка и служи като основен икономически център и туристическа дестинация. Туризмът е силно подкрепен от управляващият марокански монарх Мохамед VI с цел да се удвои броят на туристите, посещаващи Мароко. Въпреки икономическата рецесия, развитието на недвижими имоти и хотели в Маракеш нараства драстично през 21 век. Маракеш е особено популярен сред французите, а множество френски знаменитости притежават собственост в града. Той има най-големият традиционен пазар в Мароко, на който продават стоки, вариращи от традиционни берберски килими до модерна потребителска електроника. Маракеш е един от най-големите центрове на Северна Африка с търговията на диви животни, въпреки незаконната им търговия. Костенурките са особено популярни за продажба като домашни любимци, но също така могат да се видят макаци и змии.

В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш, както и до днес все още така бива нирачана в Иран. Маракеш лежи в подножието на величествените планини Атлас, това е последният голям град на цивилизацията югозападно от планината преди пустинята Сахара, простираща се отвъд южните й склонове. Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след Казабланка, Фес и Танжер. Разделен е на стар град – Медина, обитаван от началото на 11 век и модерната част – Вил Нувел с два района – Gueliz и Hivernage – започнал да се формира като френски колониален модерен град в началото на 20 век. Днес, за разлика от Медината, тази бързо развиваща се част е отлично благоустроена. В нея се издигат многобройни луксозни жилища и бизнес сгради, хотели, банки, театър, стадион и други, много от които, както и в повечето марокански градове, претворяват в съвременни архитектурни форми, местнат традиция и колорит. Тук на 15 април 1994 година е подписан „ Договорът от Маракеш“, с който е създадена Световната търговска организация. Т.нар. Медина е търговският център на града и е най-голямата подобна в цяло Мароко. Стените обграждащи сърцето на „сборния пункт на мъртвите” имат височина между 8 и 10 метра и обща обиколка надминаваща 19 км. Повече от 40 000 занаятчии работят там, разпределени в различни тематични части, формиращи географския облик на медината.

Червените стени на града, построени от Али Ибун Юсуф през 1122-1123 година, както и различни сгради, построени в червен пясък през този период, дават на града прякора „Червеният град“ или „Охър сити“.
„Червеният град“ е вълшебно място, преливащо от пазари, градини, дворци и джамии. Намерете вътрешният мир в спокойния Jardin Majorelle или се потопете в красотата на една от историческите джамии в града, като се има предвид, че освен ако не сте мюсюлмани, нямате право да влизате.

Benji Traveler: Маракеш, Градината “Мажорел “– любимото място на Ив Сен Лоран, Мароко

Benji Traveler: Маракеш, Джамията Кутубия, Площад Джемаа ел Фна, Медината

Маракеш - Името му означава „бъди бърз“ или „пътувай бързо“. В миналото тук е било, мястото, където са се екзекутирали осъдените на смърт престъпници и заради това Маракеш е известен още с названията „Сборен пункт накрая на света” и „Сборен пункт на мъртвите”.
На берберски Маракеш означава земята на Бог и това не е случайно. Градът се намира в подножието на заснежените Атласки планини и на няколко часа път от Сахара. В него се преплитат както африканско-ориенталският бит и култура в старата част, така и европейският почерк в луксозните молове, заведения и сгради.
Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко след столицата Рабат и Казабланка. Той е индустриален и административен център. Той е и най-автентичният от всички тях и на места може да се каже, че времето е спряло.

Хотел Wazo в който бяхме настанени.

Доста раздвижен и спокойно човек може да се загуби в него.

Летището в Маракеш