Фес е най-древният императорски град в Мароко. Градът е снован по времето на Идрис II и в него се намират едни от най-красивите сгради в Мароко. Това е религиозен, духовен и културен метропол с най-голямата медина в Мароко. В нея се влиза по малки улички, които водят до лабиринт от пътечки, цветове, стълби и задънени улички, в които трудно прониква слънчева светлина. Този фантастичен свят се е оформил около джамията „Карауин“ с четиринадесетте порти, която може да събере до 22 000 поклоници. „Карауин“ е не само една от най-известните джамии в Източния свят, тя е и една от най-старите в света. Построена през 859 година и изменена през 956 година, с преустройството си – дело на Алморавидите, през 1135 година тя придобива сегашните си размери. През XII век Маракеш и Фес са столици, където са се помещавали резиденциите на владетелите Алауити. Това ще остави траен артистичен отпечатък върху градовете: издигат се дворци, градини, укрепления, джамии и медресета. Предприемат се работи по реставрацията на много сгради. Благодарение именно на тях се дължи повторното засаждане на градините на Агдал и Менара, построяването на хамами и реставрацията на старите басейни.
Най-голямата забележителност на града е старинния квартал Медина, включен в списъка на ЮНЕСКО.
Фес е основан през 859 г. Произходът на името не е известен. Някои учени вярват, че произлиза от старото берберско име на Средните Атласки планини – Fazaz. Други истории проследяват името до една легенда за златна брадва, която е разделила реката на Фес на две половини. На арабски fez означава брадва. Градът се изписва по два начина на латиница: Fez и Fes, но местните хора твърдят, че е и двете и нито едно от двете, тъй като няма един правилен начин за транслитериране на арабските думи на латиница. На френски градът се изписва като Fes, докато англоговорещите са склонни да използват Fez. Самите жители на Фес използват Fes, най-вероятно заради дългата история на френското колониално присъствие в Мароко.
Градът е разделен на три части: Фес ел Бали – старата част, оградена с крепостни стени; Фес Ждид – част от новия Фес, влючващ т.нар. Мела – еврейски квартал в Мароко – място запазило еврейските култура и архитектура, с атмосфера напълно различна от арабската част, наречена медина; Вил Нувел (най-новата част от Фес, създадена от французи)
В края на VІІІ век, преследван от Абасидите от Багдад, Идрис I основава град Фес на десния бряг на р. Куед Фес. През 818 г. е основан Андалуският квартал от над хиляда мюсюлмански семейства, прогонени от арабска Андалусия в Испания от християнските армии и носещи със себе си познанията и културата на цивилизация, която е в апогея на славата си. Седем години по-късно към тях се присъединяват 300 богати търговски и занаятчийски семейства, прогонени от Кайруан в днешен Тунис. Тези образовани градски семейства се установяват на левия бряг на реката. Мнозинството от населението на медината на Фес са бегълци от заобикалящите мавърски династии: от Андалусия, Кайруан и Тунис. Всяка група установява собствени квартали в медината, обикновено отделени от географски маркери, например реката или заобикалящите хълмове. Исторически, градът е "врящо гърне" за северноафрикански мюсюлмани и евреи, които живеят в района Мелла (еврейски квартал). Днес хората, които произхождат от Фес, обикновено са с по-светла кожа, руса коса и дори зелени или сини очи.
Към средата на ІХ век вече е построен прочутият Карауински университет и Фес е на път да се превърне в "африканската Атина". Джамията Al-Qarawiyyin се разглежда от мнозина като идеалния пример как ислямът комбинира духовното и образователното. Мюсюлмански светци и учени се събират в орнаментирания двор на джамията от повече от 1000 години. Тъй като е действаща джамия, немюсюлмани не се допускат, но според легендите тя е основана от принцесата Фатима Ал-Фихри, дъщеря на богат имигрант от Кайруан (днешен Тунис). Фатима и сестра ѝ са високообразовани и религиозно отдадени. При смъртта на баща ѝ, Фатима наследява голямо богатство и вместо да го харчи за себе си, избира да обогати околните, като построи джамия, подходяща за нейната общност. Мароканците разглеждат това като пример как образованието и религията се сливат в този ъгъл от света, но и като илюстрация на почитаната роля на жената в ислямската общност – аспект на исляма, който според тях често е разбиран много погрешно. През годините джамията е играла по-голяма или по-малка роля в историята на Мароко. През средновековието тя е разглеждана като основен интелектуален център в Средиземноморието. Отличната ѝ репутация кара Герберт д'Аурийак да учи в джамията. Герберт по-късно става папа Силвестър II и въвежда арабските цифри и нулата в Европа.
Освен "африканската Атина", Фес се превръща и в "Меката на Запада", тъй като е основна дестинация за мюсюлманите по света. Освен хилядите духовни учители, чийто последен дом е Фес, тук е погребан (в джамията на Мулай Идрис) Мулай Идрис II – основателят на Фес и наследник на Мулай Идрис I – основателя на Мароко.
Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала опасност. А джамията „Мулай Идрис“ (IX век) е една от най-строго пазените светини. Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея. В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и около 800 джамии. Фес е последният дом и на Тижани, който въвежда исляма в Сенегал, Мавритания, Кот д'Ивоар, Судан и голяма част от Западна и Субсахарска Африка. Много зпадноафриканци пътуват на поклонение до Фес, за да посетят гроба на Тижани.
Апогеят на Фес е през ХІІІ–ХІV век при управлението на Маринидската династия, когато Фес замества Маракеш като столица на кралството.
Макар че политическата столица на Мароко е преместена в Рабат през 1912 г., Фес запазва статуса си на културен и духовен център на страната. Строена с виещи се, тесни алеи като лабиринт, така че всеки чужденец да се загуби и да не може да открие изход, предотвратявайки по този начин всякакви инвазии, разходката в медината на Фес е връщане във времето.
Генерал Люте спасява стария град на Фес, когато французите завладяват Мароко. Той въвежда съвременните регулации, които защитават медината от модерното развитие.
През колониалния период французите строят Нов град (Ville Nouvelle) с широки, прави булеварди извън криволичещите тесни алеи и сукове на медината, и концентрират административните функции на града в него. Резултатът от тази стратегия на градското планиране е, че Старата медина е напълно запазена и заобиколена от административните функции. Медината на Фес днес едновременно се възползва и страда от това наследство, оставайки един от малкото запазени средновековни укрепени градове в света, но бизнес и технологичният напредък се осъществява извън нея.
Военната кула, на хълм край Фес
керамиката във Фес
Няма коментари:
Публикуване на коментар