Рабат - едно малко бижу, съвременната столица на Мароко

Когато се говори за Мароко най-често се споменава Маракеш. След това Фес или Танжер. И много рядко Рабат. Въпреки факта, че това наистина незаслужено подценявано бижу е съвременната официална столица на страната. Никъде другаде в Мароко не можете да се насладите на толкова спокойна атмосфера, докато се разхождате из идеално чистите улици на спокойния град. Този град има модерен европейски дух, но може да намерят и стари квартали, където ще се пренесеш няколко века назад. 

Рабат се намира в северната част на Мароко на брега на Атлантическия океан. Той е един от четирите марокански града, които могат да се похвалят с титлата кралски град. Това определение напомня, че в дадено време някой град е служил понякога като временна, а понякога и като постоянна резиденция на управляващата династия. Рабат е последният носител на тази привилегия, на която все още се радва.
Финикийците и римляните са имали своите крепости в Сале, това древно село сега е квартал на Рабат. Градът придобива голяма слава през 12 век по време на управлението на династията на Алмохадите. Халиф Абу Юсуф Якуб ал-Мансур се заема с амбициозен проект за изграждане на нова укрепена имперска столица, наречена ал-Махдия или Рибат ал-Фатх, на мястото на сегашната Медина на Рабат, с нови стени, простиращи се върху огромна площ извън касба. Този проект също включвал изграждането на огромна джамия и нови големи порти като Баб ер-Руа и главната порта на касба, сега известна като Баб Удая или Баб ал-Кбир. Но след смъртта на ал-Мансур през 1199 г. джамията и столицата остават недовършени и неговите наследници не пожелали да се преместят от Маракеш. Новият град никога не е бил напълно населен и на практика е бил изоставен. Тогава Рабат не става столица на държавата. Но става „столица“ през 17-ти век, когато градът е превзет от пирати, които обявяват тук независима република, откъдето започват набези в Средиземно море. Нещо като Порт Роял на мавритански

Benji Traveler: Рабат, Касба Удая, Мароко

През 17-ти и 18-ти век султаните от династията на алавитите проявяват известен интерес към града. Мулай Исмаил разширява Касба на юг и построява в нея кралска резиденция към края на 17 век. При Сиди Мохамед през 1780 г. е основан нов кралски дворец, Дар ал-Махзен. Той придава на града характера и функцията на гостуваща кралска резиденция извън главната столица, която тогава е Мекнес. През 1850 г. Мулай Абд ар-Рахман завършва двореца Дар ал-Махзен, където живее настоящият крал.
И именно французите през 1912 г. преместват своя административен център по време на окупацията от традиционните, хаотични Фес и Маракеш  в крайбрежния Рабат. Това било стратегическо решение, тъй като оттам щяло да им бъде по-лесно да контролират доставките и отбраната. Оттогава градът остава официална резиденция на мароканското кралско семейство и правителство. След 1955 г., когато Мароко получава независимост. Въпреки че Рабат има много по-малко посетители от други марокански дестинации като Маракеш и Фес, столицата определено си заслужава да бъде посетена. Всъщност тук са някои от най-интересните исторически и архитектурни паметници на Мароко. Най-хубавото е, че центърът е забележимо по-спокоен. Чистите, добре поддържани, оградени с палми булеварди на Рабат са почти без движение, внезапно са изчезнали хиляди велосипеди и магарета. Рабат предлага на посетителите напълно различна гледна точка на Мароко, която не е за изпускане. Днес пиратското минало отдавна е забравено. Градът е дом на няколко университета, мароканското правителство, парламент и повечето посолства. Тук се намират централите на големи банки, мултинационални компании, оживени търговски центрове и вериги луксозни хотели. 

Първо минахме покрай Кралския дворец на Рабат, който е заобиколен от озеленени градини във френски стил, но имаше някакво мероприятие, мерките за сигурност бяха засилени и не можахме да спрем и да разгледаме. Дворецът служи като резиденция на мароканското кралско семейство. Построена в средата на 19 век, сградата е била домакин на много важни събития през годините, включително кралската сватба. Проектиран от френски архитекти, вдъхновени от традиционните арабски мотиви, интериорът на двореца остава затворен за посетители.

Когато през 1912 г. по-голямата част от Мароко попада под френски контрол, колониалната администрация иска султанът да бъде разположен на едно място, близо до собствения им административен щаб, за да демонстрира приемането на новия режим. Въпреки че кралете са имали много резиденции на свое разположение, когато независимостта е обявена през 1955 г., те решават да запазят двореца Дар ал-Махзен като основен дворец на монарха. Въпреки че, например, Мохамед V, дядото на сегашния крал, предпочитал по-малкия и сравнително уединен дворец Дар ес Салам, разположен по-далеч от центъра на града, поддържайки Дар ал Махзен само като своя официална и административна резиденция за посещение на гости и тържества. Наред с жилищните помещения за краля и кралското семейство, квартирите за мароканската кралска гвардия, дворцовият комплекс съдържа и Кралския колеж, отделно училище за членовете на кралското семейство, кулинарно училище и библиотека на приземния етаж, построена специално за съхраняване на колекция от ръкописи и книги от Хасан II, баща на настоящия Мохамед VI

На десет минути пеша от оградената Медина се намира Мавзолеят на Мохамед V. Главният вход е лесно забележим – той е украсен с двама воини, всеки от които седи на чистокръвен арабски кон. След преминаване между двама пазачи, се открива гигантски площад с маса колони, сред които се издига основната древна забележителност на Рабат - кулата Хасан.
Benji Traveler: Рабат, Мавзолеят на Мохамед V и кулата Хасан, Мароко

Мястото където реката среща окена

сградата на операта

Заедно с Касба, Рабат е добавен към предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство през 2006 г. в културна категория, он окончателно получава статут на световно наследство през 2012 г.