Рабат, Мавзолеят на Мохамед V и кулата Хасан, Мароко

Мавзолеят на Мохамед V е мавзолей, разположен срещу кулата Хасан в Рабат. Той съдържа гробниците на мароканския крал Мохамед V и двамата му синове, покойния крал Хасан II и принц Абдала. Мохамед V умира през 1961 г. Изграждането на неговия мавзолей е поръчано от Хасан II. Комплексът е проектиран от виетнамския архитект Cong Vo Toan, използвайки традиционни форми с модерни материали. Скъпите материали, както и умишленото използване на исторически занаяти и мотиви, имат за цел не само да отдадат почит на Мохамед V, но и да провокират собствените му усилия да насърчи традиционното занаятчийство като средство за насърчаване на чувството за мароканска идентичност. Строителството започва през 1961 г. и включва ремонт на еспланадата на разрушената джамия от епохата на Алмохадите, към която е принадлежала кулата Хасан. Строителството е завършено през 1971 г. и тялото на Мохамед V е прехвърлено тук същата година. Неговият син Абдала е погребан тук през 1983 г. Хасан II също е погребан тук след смъртта си през 1999 г. Мавзолеят стои на издигната платформа в югоизточния ъгъл на еспланадата. Това е правоъгълна конструкция, изработена от стоманобетон, покрита с бял мрамор отвън. Екстериорът е белязан от портици от мавритански арки и пирамидален зелен покрив. Арките също са многолистни, а стенните повърхности над тях са издълбани с характерен марокански мотив себка. Отвътре камерата на мавзолея е покрита с купол от махагоново дърво с цветно стъкло, докато стените са покрити с плочки zellij. Някои елементи са завършени с шлифован месинг. Кенотафът на Мохамед V е издълбан в бял оникс и е направен от майстора Ибн Абделкрим. Често присъства четец на Корана, който има определено място. За изработване на мавзолея е използвано 14 т. злато На запад, срещу мавзолея и в югозападния ъгъл на древната джамия, има друга структура на издигната платформа: правоъгълен павилион на открито с редици арки, който е проектиран като музей за династията на Алауите. Неофициално се знае, че това е мавзолеят гробница на сегашния крал на Мароко Мохамед VI и в момента продължава да бъде незавършена (без покрив). Пространството между тези две структури е запълнено от придружаваща джамия, която също е построена като част от комплекса. Джамията е разположена на по-ниско ниво, за да не пречи на гледката към другите две постройки. Неговият хипостилен интериор е разделен между мъжка и женска част и включва мраморен двор (sahn)

Кулата Хасан или Тур Хасан е минарето на незавършена джамия в Рабат. Поръчана е от Абу Юсуф Якуб ал-Мансур, третият халиф на Алмохадския халифат, в края на 12 век. Кулата е била предназначена да бъде най-голямото минаре в света, а джамията, ако бъде завършена, ще бъде най-голямата в западния мюсюлмански свят. Когато ал-Мансур умира през 1199 г., строителството на джамията спира. Минарето е оставено да стои на височина 44 метра. Останалата част от джамията също е оставена незавършена, като са построени само началото на няколко стени и 348 колони. Кулата, заедно с останките от джамията и съвременния мавзолей на Мохамед V, образуват важен исторически и туристически комплекс в Рабат. Въпреки че кулата и джамията са поръчани от Абу Юсуф Якуб ал-Мансур, паметникът е известен като кулата „Хасан“ или джамията ал-Хасан. Как паметникът е получил това име е неизвестен, въпреки че използването на името е засвидетелствано още през 13 век. Едно предположение е, че може да е било името на архитекта, но това не е потвърдено. Покровителят, построил кулата Хасан, е Якуб ал-Мансур, владетел на Алмохадския халифат, берберска мюсюлманска империя в Магреб и Иберия. Ал-Мансур е взел решение да построи нова укрепена имперска столица, наречена ал-Махдия или Рибат ал-Фатх, на мястото на сегашната медина (стария град) на Рабат, с нови стени, простиращи се върху огромна площ отвъд старата Касба. 

Benji Traveler: Рабат, Касба Удая, Мароко 

Този проект също така включвал изграждането на огромна джамия за тази столица, на която кулата Хасан трябвало да бъде минаре. Строителството на джамията започва през 1191 г. Кулата, подобно на Хиралда от Севиля в Ал Андалус (днешна Испания), е моделирана по минарето на джамията Кутубия в Маракеш, но също така е повлияна от древния египетски фар на Александрия за своята височина и метод на изкачване, серия на рампи. 

Benji Traveler: Маракеш, Джамията Кутубия, Площад Джемаа ел Фна, Медината 

Якуб ал-Мансур извършва други работи в Рабат, най-вече изграждането на нови градски стени и порти и допълнения към Касбата на Удаите. Въпреки цялата тази работа и разходи, столицата на Алмохад остава в Маракеш и всъщност никога не е била преместена в Рабат. След смъртта на Якуб ал-Мансур през 1199 г. джамията и новата столица остават недовършени а на неговите наследници им липсвали средствата или волята да ги завършат. Структурата е останала само с началото на стените и 348 колони. Въпреки че има доказателства, че някои керемидени покриви са били добавени към джамията, преди да бъде изоставена, почти всички материали, които могат да бъдат отнесени, в крайна сметка са били извадени от мястото за повторна употреба в строителството на друго място. Освен че е незавършена, джамията е претърпяла някои щети при Лисабонското земетресение през 1755 г. Залата на джамията, покрита с покрив от кедрово дърво, е използвана до Голямото земетресение през 1755 г., което напълно срива Лисабон и унищожава централните ѝ колони. Джамията не е възстановена, но някои от колоните са частично реставрирани и осигуряват известна представа за размерите на сградата. Внушителната кула (минаре) остава непокътната и се вижда от почти всеки ъгъл на мароканската столица. Минарето е необичайно разположено в центъра, а не в северния ъгъл на задната част на джамията.

Днес кулата е висока 44 м, но вероятно е щяла да бъде около 88 м, ако е била завършена до планираните пропорции – с една трета по-висока от минарето Кутубия в Маракеш. През 20-ти век колониални френски и марокански археолози разкопават мястото и внимателно реконструират това, което е останало. През 60-те години на миналия век мястото на руините на джамията е трансформирано, за да поеме изграждането на мавзолея на Мохамед V в неговия югоизточен ъгъл, заедно с модерна джамия и друг павилион, които заемат останалата част от южната страна на комплекса. Кулата и мястото на джамията са добавени към предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство на 1 юли 1995 г. в категорията за култура. Окончателно получава статут на световно наследство през 2012 г. като част от по-големия обект, обхващащ историческия Рабат.  Джамията е стратегически разположена на високия южен бряг на река Бу Регрег, за да осигури внушителен спектакъл, видим от мили наоколо. Тъй като районът около нея е бил крайградски по време на строителството и не е имало население, което редовно да изпълва джамията, историците вярвали, че тя е била предназначена да служи на войските на Алмохадите, които са се събрали тук, преди да тръгнат на война и вероятно дори да има двойно предназначение както като място за поклонение, така и като крепост. Общите размери на джамията са огромни за времето: 183 на 139 метра. Ако бъдела завършена, тя би била най-голямата джамия в западната част на ислямския свят, по-голяма дори от Голямата джамия в Кордоба. 

Benji Traveler: Кордоба, Мескита де Кордоба, Испания

Периметърът на джамията бил допълнително ограден от друга стена, която отстояла на около 50 метра от самата джамия от всички страни, с изключение на северната страна, където била на повече от 100 метра. Стените на джамията са били изградени от слепена вар върху основа от трошен камък. Интериорът на джамията бил в хипостилен формат и бил разделен от редици колони на 21 пътеки, минаващи перпендикулярно на стената на кибла (южната/югоизточната стена по посока на молитвата). Най-централната пътека и двете пътеки по далечните страни били по-широки от останалите. За отбелязване е, че в джамията са направени цилиндрични каменни колони, а не тухлените колони, които се срещат по-често в архитектурата на Алмохадите. Тези колони трябвало да бъдат оформени като цилиндри с различна височина, идея, която, макар и новаторска по онова време, забавила значително строителството и допринесла за незавършеното състояние на джамията.

Първоначално планът включвал три малки вътрешни двора, един отзад, успореден на стената на кибла, а другите два от двете страни на молитвената зала, позволявайки на дневната светлина и чистия въздух да проникват през аркадите. Това била друга необичайна характеристика, тъй като повечето джамии имали само един основен двор, но мотивацията за този дизайн вероятно се дължал на размера на джамията и необходимостта да се внесе повече светлина в нейния безпрецедентно голям интериор.

Кулата е направена от пясъчник, който прогресивно е придобил цвят на червена охра през вековете. Има квадратен подов план като другите минарета в региона, с размери 16 метра на страна. Сегашната конструкция е висока 44м, но предвидената й височина – въз основа на познанията за правилните пропорции на други минарета на Алмохад – е била най-малко 64 м, вероятно 80 м  до върха на нейната второ ниво (по-малката кула с фенер, която обикновено покрива минарета) и финал. Това би го направило малко по-висок от оригиналната Хиралда в Севиля. Също като в Хиралда, изкачването в кулата става по рампи, а не по стълби, което отразява архитектурния гений в строителството на минарето. Тези рамки позволяват да се използват животни за пренасяне на тежките камъни и строителни материали, нужни за строителството на високите части на кулата. Същите рампи дават възможност на мюезина да язди на кон до върха на минарето, за да призове за молитва. В центъра на всеки от шестте етажа би имало сводеста камера, заобиколена от рампи и осветена от подковообразните прозорци, разположени отстрани на кулата. Екстериорът й е украсен с панели от себка, както и с колони и капители, издълбани от същия пясъчник като самата кула, 

Днес от нея е останало единствено голямото минаре, но самият ѝ размер продължава да впечатлява. Планът е бил това да е центърът на новата столица на Якуб ел Мансур като ознаменуване на неговата победа над испанските християни в Аларкос. Размерите на тази джамия като че ли са истинско безумие, тъй като най-важната джамия на Мароко – Кайрауин във Фес, е наполовина по-малка, но обслужва много по-голямо население. По онова време Рабат би трябвало да е с население от над 100 хиляди жители, за да може адекватно да се ползва джамията на Хасан. Рабат обаче така и не увеличава населението си при управлението на по-късните Алмохади и Мерениди и когато Лео Африкан (Йоханес Лео Африкан е андалуски берберски дипломат и автор, който е най-известен с книгата си Descrittione dell’Africa, описваща географията на Северна Африка) идва тук през 1600 г., открива едва стотина домакинства, събрани за по-голяма сигурност в казбата.

Амбицията на Якуб Ел Мансур е била да построи огромната джамия, която ще засенчи тази в Кордоба – столицата на западния ислямски свят по онова време

Трите минарета: Кулата на Хасан в Рабат, минарето Кутубия в Маракеш и кулата Хиралда в Севиля, са три сестрински кули, които въплъщават едни и същи характеристики, разграничаващи Алмохадските минарета: правоъгълната форма, ислямската калиграфия и унифицирания дизайн.
Тези три минарета демонстрират и големите архитектурни и математически познания в онази епоха, както и напредналото строително "ноу-хау" от времето, когато градовете в Мароко и мавърска Испания са витрината на цивилизования вкус, култура и познания.
Кулата на Хасан днес е един от най-престижните исторически паметници в Мароко. Комплексът, съставен от недовършената кула, внушителните останки от джамията на Хасан и напълно завършения съседен мавзолей на Мохамед V, е основната забележителност на мароканската столица, която привлича десетки хиляди местни и чуждестранни туристи.