Атласки планини, Мароко

Атласките планини са обширна планинска система, разположена в Северозападна Африка. Простира се от Атлантическия океан на запад, покрай крайбрежието на Средиземно море на изток на протежение повече от 2000 km през териториите на Мароко, Алжир и Тунис. Атласките планини се обособяват в отделна природна област на Африка, рязко контрастираща със своите ландшафти, като вид на планинския релеф, експозиционно-климатични различия и своето положение на границата между субтропичните и тропични географски пояси. Най-високият връх е Джебел Тубкал (4167 m), издигащ се на територията на Мароко. Населени са основно с бербери в Мароко и араби в Алжир.
Основните дялове на Атласките планини са два на брой:

Западен Атлас - това е частта от страната на Мароко; 

Източен Атлас - това е частта от страна на Алжир.
Долината Уед Мулуйя служи като граница за разделянето на двата дяла. Разпределението на планините в западната част са с посока югозапад-североизток. Най-северната планинска верига в тази част се нарича Ер Риф. Най-северната верига образува южния бряг на Гибралтарския проход. Среден Атлас е междинната територия, която обединява Западен и Източен Атлас в едно. Висок Атлас се наричат всички високи части в Атласките планини. Те имат сходен вид с тези на Алпите, остри върхове наподобяващи пирамиди. Тук се среща и най-високият връх Тубкал (4 167 м). Източно от долината Уед Мулуйя ще открием и Алжирски Атлас. Две успоредни планински вериги го образуват. Северната се нарича Тел Атлас, а южната Сахарски Атлас. Тел Атлас се простира до средиземноморския бряг, а Сахарски Атлас е по-ниска, но пък по-обширна планинска верига. Пустинните климатични условия образуват много каменни сипеи по южните склонове на планината. Реките в Атласките планини, наречени уади, се подхранват основно от дъждовете. Тяхното пълноводие е през зимата, по време на есенно-зимните валежи, а през лятото почти всички (с малки изключения) пресъхват.

Почвено-растителната покривка на Атласките планини отразява тяхното разположение в две физикогеографски зони. На север и запад по крайбрежието и в планините на височина до 800 m са разпространени ландшафтите на сухите гори и храсти типични за средиземноморския климат. Участъците заети от вечнозелени твърдолистни и бодливи храсти (маквиси) са сходни с южноевропейските. Гори съставени основно от корков дъб са развити върху кафеникави почви. В сухите вътрешни райони и на юг, в зоната на субтропичните пустини е развита рядка тревиста растителност (коило, трева алфа), пелинови храсти и др., развити върху сиво-кафеникави чакълести почви. До 1200 m е поясът на вечнозелените гори, съставени от корков и каменен дъб; до 1700 m е поясът на смесените и вечнозелените широколистни гори (дъб, клен) с иглолистните гори. До 2200 m, в най-прохладния и влажен климат, е поясът на иглолистните гори (основно от атласки кедър), предоставящи ценна строителна дървесина. Под горите са развити планински кафеникави, илужени, главно кафяви горски почви. По най-високите части на планините на петна са представени планинско-ливадна и планинско-степна растителност и почви. Много голямо стопанско значение имат маслината, цитрусовите култури и лозята.

Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат овцата, мулето, конят, а в южните части – камилата. В степните области се срещат антилопи, хиени, чакали, няколко копитни, а в северните части и маймуни. Има множество прелетни птици и особено много влечуги..