Макареш е един от четирите имперските градове на Мароко и трети по големина след Казабланка и Рабат. Разположен е в югозападната част на страната, в подножието на Атласките планини. Името на града е от берберски произход и се предполага, че означава „Божия земя“. Маракеш е основан през 1062 г. от първия берберски монарх от династията на Алморадивите. Червените стени на града, издигнати по заповед на Али ибн Юсуф (Ali ibn Yusuf), 5-тия Алморавидов цар, през 1122–1123 година, както и различните сгради, построени от червен пясъчник през този период, са дали на града прякорите “Червения град”, „Града в охра“, както и „Дъщерята на Сахара“.
Маракеш се слави с много богато историческо и културно наследство. Някои от основните забележителности в града включват: Медина (историческата част на града), главният площад Джама ел-Фна, джамията Кутубия, ботаническата градина Мажорел и други. Маракеш също така е известен и с пазарите и фестивалите си. Едно от основните места, където се изнасят представления, е именно площадът Джама ел-Фна.Джамията Кутубия
Тя е най-голямата джамия в Маракеш и една от най-внушителните в Мароко, и Магреба. Издигната е през 12 век, по поръчка на емира Якуб ал Мансур и е образец на мавърската архитектура на Алмохадите. Нейното характерно минаре-кула, високо 77 метра и широко 12,9 метра става прототип на кулите на Хасан в Рабат и севилската Хиралда.
Във вътрешността на кулата са разположени 6 помещения едно над друго. Около тях се вие наклонен път, по който мюезинът можел да язди кон до самия балкон, разположен в горния край на кулата. В джамията се допускат само мюсюлмани. Кулата се вижда отблизо и далеч, и не защото е толкова висока, а заради забраната, според която в Медина никоя сграда не може да е по-висока от палмово дърво.
Според легендата, за да изкупи греха си, че е нарушила мюсюлманския пост като е изпила една чаша вода по време на рамазна, жената на емира дарила всичките си златни накити, от които била отлята четвъртата сфера украсяваща шпила на минарето. Сферите на върха на минарето й първоначално са били три и изработени от чисто злато, а четвъртата - от дарените златни накити на съпругата на Ел Якуб Мансур, като компенсация за нейният грях. Всъщност сферите са от варакосана мед и са добре запоени, но легендата става причина за посегателства върху храма. Минарето на Кутубия е образец за това на джамията в Севиля, която днес е превърната в катедрала.
Името „Кутубия“ („Книжна“, „Книжарска“) произлиза от арабското al-Koutoubiyyin (книжари), тъй като наоколо имало много продавачи на ръкописи.
Ранната история на джамията е доста неясна, защото по горе-долу едно и също време са били построени две джамии, като причината за това не е ясна. Една вероятна причина е, че първата постройка не е била ориентирана точно към Мека. Няколко години след смъртта на Али бин Юсуф, владетел от династията на Алморавидите, през 1147 г. Маракеш е завзет от Абд-ал-Мумин от Алмохадите, който се обявява за халиф. Той построява първата джамия Кутубия на мястото на двореца на Али бин Юсуф в югозападния край на медината. Строителството е извършено от испански пленници към 1157 г. По неизяснени причини не след дълго е започната втора джамия, като поне около 30 години двете съществуват едновременно. Втората джамия наподобява по конструкция и украса първата, готова е частично към септември 1158 г., когато в нея е извършена първата служба, и е завършена към 1162 г. Има и сведения, че пълното ѝ завършване става около 1190 г. при царуването на Якуб ал Мансур, внук на Абд-ал-Мумин. Във втората джамия, след което първата е разрушена, е пренесен прочут с красотата си минбар (пюпитър), образец на декоративното изкуство на Андалус от XI век, който остава там до 1962 г.
Площад Джемаа ел Фна (Jemaa el-Fnaa)
Според легендата, за да изкупи греха си, че е нарушила мюсюлманския пост като е изпила една чаша вода по време на рамазна, жената на емира дарила всичките си златни накити, от които била отлята четвъртата сфера украсяваща шпила на минарето. Сферите на върха на минарето й първоначално са били три и изработени от чисто злато, а четвъртата - от дарените златни накити на съпругата на Ел Якуб Мансур, като компенсация за нейният грях. Всъщност сферите са от варакосана мед и са добре запоени, но легендата става причина за посегателства върху храма. Минарето на Кутубия е образец за това на джамията в Севиля, която днес е превърната в катедрала.
Името „Кутубия“ („Книжна“, „Книжарска“) произлиза от арабското al-Koutoubiyyin (книжари), тъй като наоколо имало много продавачи на ръкописи.
Ранната история на джамията е доста неясна, защото по горе-долу едно и също време са били построени две джамии, като причината за това не е ясна. Една вероятна причина е, че първата постройка не е била ориентирана точно към Мека. Няколко години след смъртта на Али бин Юсуф, владетел от династията на Алморавидите, през 1147 г. Маракеш е завзет от Абд-ал-Мумин от Алмохадите, който се обявява за халиф. Той построява първата джамия Кутубия на мястото на двореца на Али бин Юсуф в югозападния край на медината. Строителството е извършено от испански пленници към 1157 г. По неизяснени причини не след дълго е започната втора джамия, като поне около 30 години двете съществуват едновременно. Втората джамия наподобява по конструкция и украса първата, готова е частично към септември 1158 г., когато в нея е извършена първата служба, и е завършена към 1162 г. Има и сведения, че пълното ѝ завършване става около 1190 г. при царуването на Якуб ал Мансур, внук на Абд-ал-Мумин. Във втората джамия, след което първата е разрушена, е пренесен прочут с красотата си минбар (пюпитър), образец на декоративното изкуство на Андалус от XI век, който остава там до 1962 г.
Площад Джемаа ел Фна (Jemaa el-Fnaa)
е една от най-големите забележителности на Маракеш (Marrakesh). Площадът е част от световното наследство на ЮНЕСКО (UNESCO). Това е един от най-известните площади в Мароко. Площадът е бил известен в древността като място, където са се извършвали екзекуции на престъпници. Самото име на площада в превод означава събиране на нарушители. На площада Джемаа Ел Фна владетелите са показвали своята мощ, като са издавали заповеди за публични масови екзекуции. През десети век площадът Джемаа Ел Фна е бил известен с това, че на ден по някога са обезглавявали по повече от двадесет души. Според легендите отсечените глави на престъпниците се закачали на градските порти за назидание на всички останали. В продължение на векове площадът Джемаа ел Фна е бил център на Маракеш, и до ден днешен той е негов символ. Площадът изглежда не е особено симетричен, тъй като сградите около него не са строени така, че да изглеждат като завършен единен ансамбъл. Но атмосферата на площада привлича туристи от цял свят. Площадът е място, където от векове е кипяла оживена търговия. Към площада се стичали жителите на околните населени места, за да продават своите стоки тук и много бързо Джемаа Ел Фна се превърнал в най-известния и богат търговски център, където можело да се купи всичко. Дори по тъмните часове на площада кипи живот и могат да се видят изпълнения на самородни таланти от Мароко. Площадът от векове е бил място, където са представяли своите умения укротители на змии от различни части на Мароко. Площадът e сърцето на живота в Маракеш. Мястото се пробужда със залеза на слънцето, когато търговците на храна, продаващи всякакви марокански специалитети се стичат на площада. Те са придружени от дресьори на змии, разказвачи на истории и музиканти, придаващи средновековен дух на нощния въздух. Северно от площада са важните религиозни сгради, докато на юг са имперските квартали, където гордо стоят дворците и монументите от миналото. На площада често могат да се видят хора, облечени в средновековни дрехи, които правят площада още по-атрактивен за туристите. Хора от цял свят, които са пристигнали, за да видят площад Джемаа Ел Фна, могат да се насладят на старинни истории, които се разказват от разказвачи на легенди и приказки, около които се събират тълпи от хора. На площад Джемаа Ел Фна могат да се видят много танцьори, които представят местни танци. Продават се местни вкусотии, предимно от месо, може да се опитат и различни други специалитети като охлюви с местни подправки. На площада се продават различни видове екзотични подправки. Около площада се издигат болница, джамия, има и паркова част. Джема Ел Фна е обявен за част от културното наследство на ЮНЕСКО „Шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството“ през 2001 година.
На 28 април 2011 г. „Ал-Каида в Ислямския Магреб“ извършва кървав атентат на площада, при който загиват 17 души и тежко са ранени други 26, повечето от които обикновени туристи посетители на взривеното средноразрядно кафе „Аргана“.
Медината
Площадът се намира сред най-голямата медина в Мароко. Тя е заобиколена от дългите над 19 километра стари розово-червени стени и неслучайно е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук е и големият сук - пазар, в който са необходими часове, за да бъдат разгледани всички съкровища в него - сувенири във формата на камили, тажини и тарамбуки; шарени бабуши-чехли; всякакви видове чашки за чай; безценно арганово масло; обувки от камилска кожа; берберски килимчета.Тук са и „ресторантите”, представляващи 2-3 маси в примитивна постройка, подканващи минувача с изложени на показ странни деликатеси – изпечена на бавен огън в дълбока пещ агнешка глава върху тажин (глинен гювеч)
Медина е „старият град“ (на арабски „мадина/медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари – сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия и други ислямски храмове, медресета и Кралският дворец (който е действаща резиденция на краля, не е отворен за посетители и снимането на стражата е забранено). Крепостните стени, обграждащи сърцето на перлата на юга, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата – Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите – 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ – южните квартали на медината и „касъра“ – двореца.
В днешно време атмосферата тук е прекалено автентична – сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.
Много от богатите традиционни стари къщи в Медина, наричани „Риад“, представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан, и тераси на покривите, са реставрирани от европейци, и местни собственици, а днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели, съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош, или като резиденции, които се дават под наем на богати туристи. Неприятната особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен, заради тесните сокаци в центъра на Медина, а и ориентацията пеша не е проста работа, отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“, за да покажат пътя или предлагат наркотици.
На 28 април 2011 г. „Ал-Каида в Ислямския Магреб“ извършва кървав атентат на площада, при който загиват 17 души и тежко са ранени други 26, повечето от които обикновени туристи посетители на взривеното средноразрядно кафе „Аргана“.
Медината
Площадът се намира сред най-голямата медина в Мароко. Тя е заобиколена от дългите над 19 километра стари розово-червени стени и неслучайно е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук е и големият сук - пазар, в който са необходими часове, за да бъдат разгледани всички съкровища в него - сувенири във формата на камили, тажини и тарамбуки; шарени бабуши-чехли; всякакви видове чашки за чай; безценно арганово масло; обувки от камилска кожа; берберски килимчета.Тук са и „ресторантите”, представляващи 2-3 маси в примитивна постройка, подканващи минувача с изложени на показ странни деликатеси – изпечена на бавен огън в дълбока пещ агнешка глава върху тажин (глинен гювеч)
Медина е „старият град“ (на арабски „мадина/медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари – сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия и други ислямски храмове, медресета и Кралският дворец (който е действаща резиденция на краля, не е отворен за посетители и снимането на стражата е забранено). Крепостните стени, обграждащи сърцето на перлата на юга, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата – Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите – 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ – южните квартали на медината и „касъра“ – двореца.
В днешно време атмосферата тук е прекалено автентична – сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.
Много от богатите традиционни стари къщи в Медина, наричани „Риад“, представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан, и тераси на покривите, са реставрирани от европейци, и местни собственици, а днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели, съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош, или като резиденции, които се дават под наем на богати туристи. Неприятната особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен, заради тесните сокаци в центъра на Медина, а и ориентацията пеша не е проста работа, отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“, за да покажат пътя или предлагат наркотици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар