Френското посолство в София

Резиденцията на френския посланик в София (къщата на Анджело Куюмджийски) се намира на улица „Оборище“ №27
Къщата е построена през 1929 г. за банкера и предприемач Ангел Куюмджийски от бюрото на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. Построена е в стил необарок, заради което приятелите на Куюмджийски смятат, че тя не отговаря на съвременните архитектурни тенденции. Това кара Куюмджийски да построи нова къща на ул. „Велико Търново“, по проект на архитектите Белковски и Данчов.В 1934 г. Куюмджийски продава къщата на Франко-белгийската банка, управлявана от него. Тя е наета от правителството на Франция за френска легация в София, през февруари 1936 г. е закупена и сега е резиденция на посланика на Франция.
Къщата е разположена в голям двор. Оградата от страната на ул. „Оборище“ е изработена от ковано желязо с красиви детайли по нея. Върху фасадата на къщата са използвани мотиви от необарока – ъглова рустика, апликирани елементи, масивен корниз, над който се издига мансардата. Украсата е семпла, направена от гипсови орнаменти. Външната мазилка е гладка, в ъглите е фугирана, мансардата е с ламаринена обшивка от типа „рибени люспи“. Прозорците са с дървени щори.
В салона и кабинета са изградени мраморни камини, а етажите се свързват с еднораменна дървено стълбище.
Интериорът се състои от мебели и картини от XVIII и XIX в., статуетки от севърски порцелан, старинни сребърни предмети, стенни гоблени и лампиони. До главния салон е разположена с изглед към улицата една от малките приемни. В главния салон е окачен портрет на френския дипломат в София, спасител на много осъдени участници в Априлското въстание Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге. В него се помещава и голяма библиотека от кестен.
Трапезарията е разположена от дясната страна на главния салон. На 20 януари 1989 г. в нея се състои закуската с френския президент Франсоа Митеран, на която присъстват Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, акад. Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев. 

Символично е избран първият уикенд след 19 януари - датата, на която се отбелязва годишнината от прочутата закуска от 1989 г. в резиденцията. Тази среща в трапезарията на резиденцията се смята от домакините като положила основите на за съвременните отношения между Франция и България, "изградени върху ценностите на свободата и демокрацията", се пояснява в поканата.
Сградата от 1929 г. е в необароков стил по поръчка на един от най-заможните хора в България по това време. Куюмджийски е живял в нея със семейството си до 1936 г. Това е годината, в която Франция придобива сградата на ул. Оборище 27, за да я превърне в своята дипломатическа легация. Благодарение на новите собственици домът и до днес е запазил естетиката и духа от епоха започнала дори преди 20-те години на ХХ в.
"Престижен и представителен дом на френската дипломация в България, резиденцията съдържа богата колекция от порцелан, произведен от прочутата Севърска манифактура, както и произведения на изкуството, предоставени от френското държавно учреждение Mobilier National de France, включително творби на известни съвременни художници като Готфрид Хонегер и Клод Виала. Тази изискана вътрешна украса блести сред запазените в оригиналния им вид дървени ламперии и мраморни камини, които красят стените на великолепната градска къща"
От 1978 г. сградата е архитектурно-строителен художествен паметник на културата с местно значение, а от 1998 г. е с национално значение.

Ангел Куюмджиев e български, испански и американски финансист, банкер, търговец и агент, от еврейски произход. Няколко пъти променя поданството/гражданството и името си. Освен български е бил също испански и американски поданик/гражданин. Роден е като Рахамим Нисим Куюмджи. Прототип е на главния герой Борис Морев на романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
Роден е в Самоков през 1886 г. Произхожда от самоковски род на евреи златари. Завършва френското земеделско училище в Смирна, а после работи като учител в Лозарското училище в Плевен. През 1911 г. работи като чиновник в Балканската банка, където попада под крилото на банкера Рихард Фанта.
Стремително забогатява, според някои източници – от валутни спекулации. Посветен е в еврейска­та масон­с­ка ор­га­ни­за­ция „Джойнт“.
Заедно със съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида" в гр. Елин Пелин, както и подпредседател на акционерно дружество „Орел“, акционер е на параходното дружество, участва в издаването на вестник „Отечество“.
След Първата световна война се завръща в България и предлага планове за излизане на България от следвоенната криза. До­би­ва сла­ва на афе­рист, кой­то е в ос­но­ва­та на най-скандал­ни­те сдел­ки, до­го­во­ре­нос­ти и по­ли­ти­чес­ки ре­ше­ния.
На 13 юли 1937 г. в София Анжело Куюмджийски предоставя 7 млн. лв., с които учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти“. Желанието му е всяка година с 30 % от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат 2 бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70 % от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.
В началото на 1940 г. напуска България, като заминава отначало за Париж, а после за Ню Йорк.
Под името Анжело Куюмджийски става полковник от разузнаването на САЩ. През 1943 г. по поръчение на Държавния департамент участва в подготовката на преговори за излизане на Царство България от войната. Участва и в срещата на Тримата големи (Сталин, Рузвелт, Чърчил) в Техеран, в състава на американската делегация.
След установяването на комунистическия режим в България, имуществото му е конфискувано, а той прекарва остатъка от живота си в САЩ.
През 1949 г. Куюмджийски се среща с Иван Михайлов в Италия по инициатива на лидера на ВМРО. Михайлов предлага американското правителство да подкрепи план за създаване на независима Македония под егидата на Обединените нации. Той пише, че Куюмджийски години наред след войната подпомага финансово дейността му като представител на ВМРО.
През 1963 името му се появява в американската преса във връзка с шпионската афера на Иван-Асен Георгиев, с когото провежда две срещи в Париж.
Умира в Далас, Тексас, САЩ на 4 юни 1966 г. Погребан е до съпругата си Анастасия в Детройт.

Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града. Известна е като най-високата и най-голямата във Виена и се забелязва отдалеч. Седалище е на Архиепископа на Виена.
Най-високата й точка е южната кула – 136 метра, дължината на храма е 108 метра, а ширината 40 метра. Изградена е върху останките на други две църкви.
Първата копка за построяването на тази забележителна катедрала е направена в далечната 1137 година. Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви. По време на Обсадата на Виена от османците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града.
През вековете катедралата е претърпяла множество промени и разширения. Оцеляла повече 800 години, в последните дни на Втората световна война, между 11 и 13 април 1945 година, сградата е обхваната от пламъци, след като мародери обират и палят съседните магазини. Огънят поглъща безценно културно наследство. Реставрирането започва веднага след края на войната и на 23 април 1952 тя отново е отворена за вярващи и посетители.
Първоначално цветът на сградата е бил бял, но годините, войните и пожара потъмняват варовика, от който е построена.
Катедралата „Св. Стефан” е дълга близо 200 метра, а ширината е малко над 60 метра. Притежава четири кули. Най-високата е южната кула с 136,44 метра.
При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя е нямала право да бъде по-висока.
В катедралата има много реликви – икони, камбани, гробници. Общо 23 камбани огласят района. За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5700 кг. От тях 4 се използват преди началото на ежедневната меса, като броят им се увеличава до 10 през празнични дни и до 11 – ако служи лично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от 2 стари камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживели пожара в Южната кула.
Най-известната камбанария – Pummerin, се намира в 68,3-метровата северна кула. Там е втората по големина църковна камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала). Тя звъни 11 пъти в годината, по време на велики празници: 2 пъти през католическия празник на тялото и кръвта Христови; в деня на освещаването на катедралата (23 април); Новогодишната нощ. Най-продължителният, 10-минутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.

Главната южна кула достига височина 136 метра, докато недовършената северна кула е висока само 68 метра.
В допълнение към готическата кула, стръмният покрив с красив мотив на зелено-жълто-бели ивици е забележителен елемент. Целият покрив е покрит с 230 000 керемиди в 10 цветови нюанса, които са изработени в работилниците на село Пошторна в Южна Моравия. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.
В наоса на катедрала са погребани Рудолф IV Австрийски (херцог на Австрия – строител на катедралата, поч. през 1365 г.), Фридрих III (поч. 1493 г.), Евгений Савойски (поч. 1736 г.). В херцогската крипта са погребани 72-ма от членовете на династията Хабсбурги.
Недовършената кула
През 1359 г. херцог Рудолф IV поръчва изграждането на нова кула за град Виена. Хабсбург полага основите на нова катедрала. Следващият важен етап е през 1433 г., когато главната южна кула е завършена във вида, в който я познаваме днес.
Строежът на северната кула напредва бавно и е прекъснат през първата половина на XVI в., когато кулата е увенчана с безвкусен ренесансов купол на около половината височина.

Интериорът на катедралата е до голяма степен бароков, тъй като през XVII в. вътрешността ѝ претърпява големи ремонти. Интериорът на катедралата е класически трикорабен, малко тъмен и строг на пръв поглед, но с красив бароков олтар и исторически ценен готически амвон от XV век.
Интериорът на катедралата е чудо на готическата архитектура, включващ зашеметяващи витражи, сложно издълбани олтари и авмон, проектиран от Антон Пилграм. Високият олтар, шедьовър на скулптора и художник Файт Щос, е централна точка на катедралата, изобразяваща сцени от живота на Хростос.