Къщата е построена през 1929 г. за банкера и предприемач Ангел Куюмджийски от бюрото на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. Построена е в стил необарок, заради което приятелите на Куюмджийски смятат, че тя не отговаря на съвременните архитектурни тенденции. Това кара Куюмджийски да построи нова къща на ул. „Велико Търново“, по проект на архитектите Белковски и Данчов.В 1934 г. Куюмджийски продава къщата на Франко-белгийската банка, управлявана от него. Тя е наета от правителството на Франция за френска легация в София, през февруари 1936 г. е закупена и сега е резиденция на посланика на Франция.
Къщата е разположена в голям двор. Оградата от страната на ул. „Оборище“ е изработена от ковано желязо с красиви детайли по нея. Върху фасадата на къщата са използвани мотиви от необарока – ъглова рустика, апликирани елементи, масивен корниз, над който се издига мансардата. Украсата е семпла, направена от гипсови орнаменти. Външната мазилка е гладка, в ъглите е фугирана, мансардата е с ламаринена обшивка от типа „рибени люспи“. Прозорците са с дървени щори.
В салона и кабинета са изградени мраморни камини, а етажите се свързват с еднораменна дървено стълбище.
Интериорът се състои от мебели и картини от XVIII и XIX в., статуетки от севърски порцелан, старинни сребърни предмети, стенни гоблени и лампиони. До главния салон е разположена с изглед към улицата една от малките приемни. В главния салон е окачен портрет на френския дипломат в София, спасител на много осъдени участници в Априлското въстание Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге. В него се помещава и голяма библиотека от кестен.
Трапезарията е разположена от дясната страна на главния салон. На 20 януари 1989 г. в нея се състои закуската с френския президент Франсоа Митеран, на която присъстват Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, акад. Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев.
Символично е избран първият уикенд след 19 януари - датата, на която се отбелязва годишнината от прочутата закуска от 1989 г. в резиденцията. Тази среща в трапезарията на резиденцията се смята от домакините като положила основите на за съвременните отношения между Франция и България, "изградени върху ценностите на свободата и демокрацията", се пояснява в поканата.
Сградата от 1929 г. е в необароков стил по поръчка на един от най-заможните хора в България по това време. Куюмджийски е живял в нея със семейството си до 1936 г. Това е годината, в която Франция придобива сградата на ул. Оборище 27, за да я превърне в своята дипломатическа легация. Благодарение на новите собственици домът и до днес е запазил естетиката и духа от епоха започнала дори преди 20-те години на ХХ в.
"Престижен и представителен дом на френската дипломация в България, резиденцията съдържа богата колекция от порцелан, произведен от прочутата Севърска манифактура, както и произведения на изкуството, предоставени от френското държавно учреждение Mobilier National de France, включително творби на известни съвременни художници като Готфрид Хонегер и Клод Виала. Тази изискана вътрешна украса блести сред запазените в оригиналния им вид дървени ламперии и мраморни камини, които красят стените на великолепната градска къща"
От 1978 г. сградата е архитектурно-строителен художествен паметник на културата с местно значение, а от 1998 г. е с национално значение.
Ангел Куюмджиев e български, испански и американски финансист, банкер, търговец и агент, от еврейски произход. Няколко пъти променя поданството/гражданството и името си. Освен български е бил също испански и американски поданик/гражданин. Роден е като Рахамим Нисим Куюмджи. Прототип е на главния герой Борис Морев на романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
Роден е в Самоков през 1886 г. Произхожда от самоковски род на евреи златари. Завършва френското земеделско училище в Смирна, а после работи като учител в Лозарското училище в Плевен. През 1911 г. работи като чиновник в Балканската банка, където попада под крилото на банкера Рихард Фанта.
Стремително забогатява, според някои източници – от валутни спекулации. Посветен е в еврейската масонска организация „Джойнт“.
Заедно със съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида" в гр. Елин Пелин, както и подпредседател на акционерно дружество „Орел“, акционер е на параходното дружество, участва в издаването на вестник „Отечество“.
След Първата световна война се завръща в България и предлага планове за излизане на България от следвоенната криза. Добива слава на аферист, който е в основата на най-скандалните сделки, договорености и политически решения.
На 13 юли 1937 г. в София Анжело Куюмджийски предоставя 7 млн. лв., с които учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти“. Желанието му е всяка година с 30 % от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат 2 бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70 % от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.
В началото на 1940 г. напуска България, като заминава отначало за Париж, а после за Ню Йорк.
Под името Анжело Куюмджийски става полковник от разузнаването на САЩ. През 1943 г. по поръчение на Държавния департамент участва в подготовката на преговори за излизане на Царство България от войната. Участва и в срещата на Тримата големи (Сталин, Рузвелт, Чърчил) в Техеран, в състава на американската делегация.
След установяването на комунистическия режим в България, имуществото му е конфискувано, а той прекарва остатъка от живота си в САЩ.
През 1949 г. Куюмджийски се среща с Иван Михайлов в Италия по инициатива на лидера на ВМРО. Михайлов предлага американското правителство да подкрепи план за създаване на независима Македония под егидата на Обединените нации. Той пише, че Куюмджийски години наред след войната подпомага финансово дейността му като представител на ВМРО.
През 1963 името му се появява в американската преса във връзка с шпионската афера на Иван-Асен Георгиев, с когото провежда две срещи в Париж.
Умира в Далас, Тексас, САЩ на 4 юни 1966 г. Погребан е до съпругата си Анастасия в Детройт.
Сградата от 1929 г. е в необароков стил по поръчка на един от най-заможните хора в България по това време. Куюмджийски е живял в нея със семейството си до 1936 г. Това е годината, в която Франция придобива сградата на ул. Оборище 27, за да я превърне в своята дипломатическа легация. Благодарение на новите собственици домът и до днес е запазил естетиката и духа от епоха започнала дори преди 20-те години на ХХ в.
"Престижен и представителен дом на френската дипломация в България, резиденцията съдържа богата колекция от порцелан, произведен от прочутата Севърска манифактура, както и произведения на изкуството, предоставени от френското държавно учреждение Mobilier National de France, включително творби на известни съвременни художници като Готфрид Хонегер и Клод Виала. Тази изискана вътрешна украса блести сред запазените в оригиналния им вид дървени ламперии и мраморни камини, които красят стените на великолепната градска къща"
От 1978 г. сградата е архитектурно-строителен художествен паметник на културата с местно значение, а от 1998 г. е с национално значение.
Ангел Куюмджиев e български, испански и американски финансист, банкер, търговец и агент, от еврейски произход. Няколко пъти променя поданството/гражданството и името си. Освен български е бил също испански и американски поданик/гражданин. Роден е като Рахамим Нисим Куюмджи. Прототип е на главния герой Борис Морев на романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
Роден е в Самоков през 1886 г. Произхожда от самоковски род на евреи златари. Завършва френското земеделско училище в Смирна, а после работи като учител в Лозарското училище в Плевен. През 1911 г. работи като чиновник в Балканската банка, където попада под крилото на банкера Рихард Фанта.
Стремително забогатява, според някои източници – от валутни спекулации. Посветен е в еврейската масонска организация „Джойнт“.
Заедно със съмишленици основава Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка; става член на управителния съвет на акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики" и на Българското индустриално керамично дружество „Изида" в гр. Елин Пелин, както и подпредседател на акционерно дружество „Орел“, акционер е на параходното дружество, участва в издаването на вестник „Отечество“.
След Първата световна война се завръща в България и предлага планове за излизане на България от следвоенната криза. Добива слава на аферист, който е в основата на най-скандалните сделки, договорености и политически решения.
На 13 юли 1937 г. в София Анжело Куюмджийски предоставя 7 млн. лв., с които учредява „Фондация за подпомагане на бедни студенти“. Желанието му е всяка година с 30 % от приходите да се изпращат на специализация и да се издържат 2 бедни студенти, които са завършили с най-висок успех образованието си в България. Останалите 70 % от приходите пожелава да бъдат предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София.
В началото на 1940 г. напуска България, като заминава отначало за Париж, а после за Ню Йорк.
Под името Анжело Куюмджийски става полковник от разузнаването на САЩ. През 1943 г. по поръчение на Държавния департамент участва в подготовката на преговори за излизане на Царство България от войната. Участва и в срещата на Тримата големи (Сталин, Рузвелт, Чърчил) в Техеран, в състава на американската делегация.
След установяването на комунистическия режим в България, имуществото му е конфискувано, а той прекарва остатъка от живота си в САЩ.
През 1949 г. Куюмджийски се среща с Иван Михайлов в Италия по инициатива на лидера на ВМРО. Михайлов предлага американското правителство да подкрепи план за създаване на независима Македония под егидата на Обединените нации. Той пише, че Куюмджийски години наред след войната подпомага финансово дейността му като представител на ВМРО.
През 1963 името му се появява в американската преса във връзка с шпионската афера на Иван-Асен Георгиев, с когото провежда две срещи в Париж.
Умира в Далас, Тексас, САЩ на 4 юни 1966 г. Погребан е до съпругата си Анастасия в Детройт.
