Benji Traveler

петък, 17 март 2006 г.

Някъде из Солун, Гърция

Солун (Thessaloniki) е вторият по големина град в Гърция и е административен център на областта Егейска Македония. Покрай града е и устието на река Вардар, което се влива в Солунския залив на Егейско море. Солун и неговите невероятни архитектурно-исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е., който решава да нарече града на жена си Тесалоника. Тя била сестра на Александър Македонски. Баща и Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците. Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и черква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на северозапад, в град Верия. Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Тук са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий. През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в IV кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да освободи града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Солун се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-19 и в началото на 20 в.по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища, едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I. В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града.

Benji Traveler: Крепостта на Солун - Ептапиргио, Гърция

Benji Traveler: Солун, Крепостта - Ептапиргио, Гърция

Benji Traveler: Църквата "Св.Димитър", Солун, Гърция

Benji Traveler: Солун, Църквата "Св.Димитър" и криптата, Гърция

Benji Traveler: Бялата кула – от кървав затвор до символ на Солун

Benji Traveler: Солун, Някъде из Солун 2024г, Гърция

2006, март

Арката на Галерий е една от забележителностите на Солун, която не бива да се пропуска. Местните я наричат Камара, което значи Арката. Древноримската триумфална арка е построена в чест на победата от 298 година на римския император Галерий над Сасанидското царство (персийска държава, съществувала от началото на 3-ти век до средата на 7-ми век) и завладяването на столицата Ктезифон. От 1988 година Арката е част от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун. В първоначалния си вид конструкцията е октаедър с 4 централни масивни колони, 4 вторични отстрани, равен брой арки и нисък сферичен купол. Централният сводест отвор е широк 9,7 метра и висок 12,5 метра, а вторичните отвори от страни са широки 4,8 метра и високи 6,5 метра. През арката по дългата й ос минавал път, свързващ Ротондата с Дворцовия комплекс на Галерий. Днес са останали две основни колони и една странична, свързани с тухлена арка. Колоните на централната арка са изградени от зидана сърцевина, облицовани с мраморни барелефи, разположени в четири пояса един над друг. Поясите са разделени чрез гирлянди от цветя и листа. Могат да се видят барелефи, изобразяващи сцени от битката на император Галерий с персите. Изобразени са множество фигури, някои с явни анатомически неточности и нарушени пропорции (например конете са изобразени значително по-малки по размер от хората). Основната тема на барелефите е военният поход на Галерий. Император Галерий е представен с венец на главата, а до него – орел в полет, символ на победата. Персийските войници са изобразени значително по-малки по размер. Фигурата на императора е доминираща и по-голямата част от сцените се отнасят към битките и триумфите му. Изобразено е и неговото семейство. Има изображения на слонове и камили, за да се илюстрира мястото на действието.

Археологическият музей на Солун се намира в центъра на града, недалече от Византийския музей, кметството и Бялата кула. В него могат да се разгледат артефакти от праисторическия, архаичния, класическия, елинистическия и римския период, от района на град Солун и историческата област Македония. Музея е построен през 1962 г., като през 1980 г. е добавено ново крило, където са изложени експонати от Вергина. В периода от 2001 до 2004 г. музея е изцяло реновиран, заради Олимпийските игри в Атина през 2004г. В музея могат да се разгледат статуи и други артефакти от праисторическите времена до късната античност. Експозициите в музея са разделени на осем части, чрез които посетителите се запознават със света на древна Македония и нейната култура. Те са под имената: Праисторическа Македония, Към раждането на градовете, Македония от VII в. Пр. н. е. до късната античност, Солун, Митрополия на Македония, Златото на Македон, Поле, къща, градина, гроб, Памет в камък и Македония: от фрагменти до пиксели.

На крайбрежната улица на Солун се намира внушителната бронзова статуя на Александър Велики, и на неговия верен кон Буцефал. Създадена е в периода 1973 – 1974 г. след публично набиране на средства. Конната статуя на македонския завоевател е направена от скулптора Евангелос Мустакас. Тя е най-високата статуя на Александър Велики в Гърция, като най-високата ѝ точка е 6,15 метра. Александър Велики е роден в Пела, Македония през 356 г. пр.н.е. Родителите му са Филип Втори Македонски и принцеса Олимпиада от Епир. Той се смята за най-добрият гръцки пълководци на древна Гърция и в света. Става цар на 20-годишна възраст след убийството на баща си и показва своите големи военни умения в битката при Хайронея. Негов учител е бележития гръцки философ Аристотел, а негов кумир е Ахил. Александър Велики бил велик водач, ръководил армията си при победи и разпространил гръцката цивилизация в много различни страни и култури, но все пак уважавал местните култури.

Площад Аристотел, намиращ се в центъра на град Солун е главният градски площад, граничещ от едната страна с крайбрежната улица, а от другата с улица Аристотел. Проектиран от френския архитект Ернест Хебрард през 1918 г., като по-голямата част от площада е построена значително по-късно, през 50-те години на 20-ти век. От тогава много от сградите са реновирани и основно възстановени. Историята на площад Аристотел започва през 1917 г., когато голям пожар унищожава две трети от града. Преди 1912 г. Солун е бил 500 години под управлението на Османската империя. През този период сградите са се изграждали без план и по-голямата част на града е представлявал лабиринт от тесни улички. След пожара Ернест Хебрард предлага в града да бъдат изградени няколко големи площада, един от които е площад Александър Велики, настоящия площад Аристотел. Ернест Хебрард проектирал площад, простиращ се от морето до Римския форум. От фасадите на новите сгради е трябвало да отпаднат всички връзки с османската архитектура, като се наложат елементи от византийската и западноевропейска архитектура, така че да се подчертае богатото наследство на града и връзката му с Византийската империя. В центъра на площада е трябвало да има статуя на Александър Македонски. Ернест Хебрард проектира площада така, че да бъде административния център на града по подобие на европейските градове, като на него е трябвало да се намират съдебна плата, кметство и грандиозна Тримфална арка. Този проект не е бил реализиран заради липса на средства. На площада е поставена бронзова статуя на древногръцкия философ Аристотел. Има поверие, че който я докосне ще помъдрее. Поради тази причина ще видите в долната страна на статуята, че метала е изтъркан. Построените през 50-те години фасади са значително опростени от първоначалния проект. Към сегашния момент площада е едно от най-известните места в Гърция, като на него се състоят множество политически прояви, културни събития, фестивали и ежегодни коледни и карнавални тържества. Площад Аристотел е важна туристическа атракция за града. Заобиколен е от множество кафенета, барове, ресторанти. През последните десетилетия са се появили множество предложения за преустройство на площада, но към момента нито едно не е реализирано.

Солунската митница

2011г. октомври

Арката на Галерий

Римският форум на Солун бил административният център на древния Солун, заемащ площ около два хектара в сърцето на града. Преди идването на римляните тук е имало древна гръцка Агора. Римският форум е построен в края на 2-ри век в центъра на укрепения Солун, точно на мястото, където се пресичали две главни улици, едната ориентирана от север на юг, а другата от изток на запад. Той представлявал икономически, политически, социален и религиозен център на града в продължение на много години. Римският форум бил разположен около голям правоъгълен павиран площад. До момента е разкрита източната страна на обекта и се състои от площада с източната и южната аркада, Криптопортик (полиподземен тунел), монетен двор, баня и Одеон. Отговаря на приблизително две трети от целия участък на оригиналния форум. Криптопортик, южната аркада е била на два етажа и е изградена за изравняване на наклона на терена. От източната страна на Римския форум можете да видите Одеонът, достъпен през пет мраморни врати и капацитет от 2000-2500 души. Смята се, че форумът и театърът са използвани поне до 6-ти век.

Арката на Галерий

2019, април

Арката на Галерий

петък, 10 март 2006 г.

Крепостта на Солун - Ептапиргио, Гърция

Ано Поли се нарича най-старата част на Солун. Този район е защите от гръцкото правителство с цел да бъдат запазени архитектурата и паметниците му. Местносстта се означава и с името Кастра. Тя е разположена над центъра на Солун и представлява турски квартал от 19век. Почти всичките й забележителности са включени в световното културно наследство на Юнеско. Някои смятат, че именно оттук е започнал процесът, в края на който Турция се е превърнала в светска държава. Този процес се свързва с името на бащата на турската нация - Камал Ататюрк. Запазена е родната му къща, която е превърната в музей. Къщата е образец за архитектурата през онази епоах и ев същия стил както и останалите къщи по улицата, криволичещи от върха на хълма покрай крепостната стена.
Кастра е район изпъстрен с традиционни цветни къщички, приятни кафенета, малки таверни. Кварталът е пощаден от големия пожар, обхванал Солун през 1917г. Ана Поли е най-високата част на града. Старият град е бил обграден от високи крепостни стени, част от които са се запазили днес. В рамките на тези стени се е издигала цитаделата. На мястото на тази цитадела, построена по времето на Касандер преди новата ера, император Теодосий Първи издига замъка на Солне през 4век след новата ера. Турското название на замъка е Еди Куле (Седем кули), макар в действителност кулите му да са били 10.
Стените на Солун са 4-километровите градски стени, обграждащи град Солун през Средновековието и до края на 19 век, когато голяма част от тях, включително тази откъм морето, са разрушени като част от османското преструктуриране на града при управлението на валията Мехмед Сабри паша. Солун е укрепен още от създаването си през IV век пр. Хр., но по-късните стени датират от ранновизантийския период (от около 390 г.) и включват части от по-ранните стени от III век пр. Хр. Стените са изградени по типичния късноримски метод на зидария от дялан камък, редувана с тухлени редове. Северната част на стените граничи с акропола на града, който образува отделно укрепено място, в което от своя страна има друга крепост - Еди куле. Първото укрепление на новопостроения град Касандрос, изиграло важна роля, датира от 3 век пр.н.е. Завземането от Римската империя (167 г. пр. н. е.), прави стените слаби, така че около средата на 1 век те вече били в руини. През 3 век са построени укрепления за защита на града от готите с материали от предишни сгради. С тези укрепления са отблъснати две атаки, през 254 и 268 г. Римската стена е широка 1,65 м, с квадратни кули. Главната улица на града (Леофорос или Меси) се простирала от Златната порта на запад (площад Вардарио) до портата Касандреот на изток. Южната стена се е простирала малко по на юг от днешния булевард Цимиски. В началото на 4 век Галерий и Константин Велики преминават през Солун и укрепват стените. В края на 4 век е построена втора стена извън предишната с триъгълни издатини. Стената, която се вижда днес, е построена от края на 4-ти до средата на 5-ти век, докато последваща програма за подобрение е изпълнена през 7-ми век на Ираклион, за да подпомогне отбраната на града срещу аварите и славяни. През 904 г. градът е превзет от сарацините чрез нападение откъм морето, което води до укрепване на морските стени след напускането на сарацините.
Крепостта е построена в IX век, а някои нейни части са построени по-късно. От края на XIX век до 1978 година е използвана за затвор.
От панорамната площадка на крепостта Ептапиргио се открива прекрасна гледка към Солун и Термическия залив.

Benji Traveler: Солун, Крепостта - Ептапиргио, Гърция