Benji Traveler: Крепостта на Солун - Ептапиргио, Гърция

петък, 10 март 2006 г.

Крепостта на Солун - Ептапиргио, Гърция

Ано Поли се нарича най-старата част на Солун. Този район е защите от гръцкото правителство с цел да бъдат запазени архитектурата и паметниците му. Местносстта се означава и с името Кастра. Тя е разположена над центъра на Солун и представлява турски квартал от 19век. Почти всичките й забележителности са включени в световното културно наследство на Юнеско. Някои смятат, че именно оттук е започнал процесът, в края на който Турция се е превърнала в светска държава. Този процес се свързва с името на бащата на турската нация - Камал Ататюрк. Запазена е родната му къща, която е превърната в музей. Къщата е образец за архитектурата през онази епоах и ев същия стил както и останалите къщи по улицата, криволичещи от върха на хълма покрай крепостната стена.
Кастра е район изпъстрен с традиционни цветни къщички, приятни кафенета, малки таверни. Кварталът е пощаден от големия пожар, обхванал Солун през 1917г. Ана Поли е най-високата част на града. Старият град е бил обграден от високи крепостни стени, част от които са се запазили днес. В рамките на тези стени се е издигала цитаделата. На мястото на тази цитадела, построена по времето на Касандер преди новата ера, император Теодосий Първи издига замъка на Солне през 4век след новата ера. Турското название на замъка е Еди Куле (Седем кули), макар в действителност кулите му да са били 10.
Стените на Солун са 4-километровите градски стени, обграждащи град Солун през Средновековието и до края на 19 век, когато голяма част от тях, включително тази откъм морето, са разрушени като част от османското преструктуриране на града при управлението на валията Мехмед Сабри паша. Солун е укрепен още от създаването си през IV век пр. Хр., но по-късните стени датират от ранновизантийския период (от около 390 г.) и включват части от по-ранните стени от III век пр. Хр. Стените са изградени по типичния късноримски метод на зидария от дялан камък, редувана с тухлени редове. Северната част на стените граничи с акропола на града, който образува отделно укрепено място, в което от своя страна има друга крепост - Еди куле. Първото укрепление на новопостроения град Касандрос, изиграло важна роля, датира от 3 век пр.н.е. Завземането от Римската империя (167 г. пр. н. е.), прави стените слаби, така че около средата на 1 век те вече били в руини. През 3 век са построени укрепления за защита на града от готите с материали от предишни сгради. С тези укрепления са отблъснати две атаки, през 254 и 268 г. Римската стена е широка 1,65 м, с квадратни кули. Главната улица на града (Леофорос или Меси) се простирала от Златната порта на запад (площад Вардарио) до портата Касандреот на изток. Южната стена се е простирала малко по на юг от днешния булевард Цимиски. В началото на 4 век Галерий и Константин Велики преминават през Солун и укрепват стените. В края на 4 век е построена втора стена извън предишната с триъгълни издатини. Стената, която се вижда днес, е построена от края на 4-ти до средата на 5-ти век, докато последваща програма за подобрение е изпълнена през 7-ми век на Ираклион, за да подпомогне отбраната на града срещу аварите и славяни. През 904 г. градът е превзет от сарацините чрез нападение откъм морето, което води до укрепване на морските стени след напускането на сарацините.
Крепостта е построена в IX век, а някои нейни части са построени по-късно. От края на XIX век до 1978 година е използвана за затвор.
От панорамната площадка на крепостта Ептапиргио се открива прекрасна гледка към Солун и Термическия залив.