Църквата "Св.Димитър", Солун, Гърция

Храмът "Св. Димитър Мироточиви" е един от символите на град Солун. В него се съхраняват мощите на светеца, пострадал мъченически по времето на император Максимиан (292-311 г.). Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му. Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година. През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците. След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър". Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи. Сега "Св. Димитър" е една от най-красивите църкви в Солун, събрала в себе си цялата история на града.
Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.
Свети Димитър е роден в Солун през 3-ти век. Баща му бил градоначалник на града и тайно вярвал в Христа. Когато родителите на младежа починали, император Максимилиан го назначил на висок пост със задачата да преследва християните. Но Димитър започнал да насърчава и разпространява Христовата вяра. Император Максимилиан поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но той отказал и бил хвърлен в тъмница, а по-късно прободен с копие през 306 г. За дата на смъртта на Димитър се смята 26 октомври. Преди смъртта си той предал богатствата си на слугата си, който взел напоената с кръв риза и натопил в нея пръстена му, които извършили много чудеса и излекували много хора. По времето на император Константин на мястото, където е убит Димитър е построена малка църква, а по-късно през 413 г. благодарен за изцелението си мирянин решил да издигне на мястото на малката църква по-голям храм. По всяка вероятност мощите на Св. Димитър Солунски са бил похитени от кръстоносците в периода 1204-1223 г. и изнесени от града. те „незаконно“ са били отнети от някакъв монах, който е съпровождал кръстоносците по време на 4-тия кръстоносен поход. От тогава са минали 8 века в мълчание и следите им окончателно били изгубени. Но светецът пожелал да се открие. В краят на 20 век те били намерени в малкото селце Сан Лоренцо (San Lorenzio in Campo), в католическата епархия на Песаро (Pesaro), не далеко от Анкона. Мощите пристигнали вероятно от Монферато, област известна с множество светини от Константинопол, Солун и др. места. След като по някаква причина тялото на св. Димитър пристигнало в Сен Лоренцо, по традиция било положено под олтара на църквата и било зазидано. Времето заличило спомена за мощите, докато едно земетресение от 20.06.1520 г. разрушава олтарния камък и в развалините се открила червена дървена рака (ковчег) с оловна пластина, а на нея надпис “тук почива тялото на мъченик Димитър“ (hie requiescit corpus sancti Demetrii). Пластината е датирана от края на 13-ти век или началото на 14-ти. През 16-ти век в Сан Лоренцо и околностите му празникът на св. Димитър (8 октомври) се празнувал с голяма тържественост в продължение на 8 дни. Съществуват свидетелства, че от градът мощите били изпращани в Рим, за да се докаже тяхната автентичност от страна на Римокатолическата църква. При първото изпращане, частица от тялото му останало Рим, но мощите отново се върнали в Сан Лоренцо. Подобни потвърждения в Рим се извършили отново на 31-ви май 1779 година и 2ри септември 1968 г. През 20-ти век в навечерието на Втората световна война, гръцкият професор Г. Сотиририу , който издирвал мощите на светеца, научил за тяхното почитане в Сан Лоренцо, но военните събития възпрепятствали търсенето им. По-късно неговото дело било възобновено от известната археоложка Мария Τеохари, която обявила, че е открила мощите в Сан Лоренцо, Италия, а резултатите от нейното изследване били обявени на 15 юни 1978 г. на заседание на Атинската академия на науките. Няколко дни след обявяването на новината (на 20 юни 1978 г.) в Солун станало силно земетресение. Тази дата напълно съвпаднала с датата на намирането на мощите на св. Димитър в Сан Лоренцо през първата половина на 16 век. Освен това , случилото се събитие предшествало и връщането на мощите на светия покровител на града, който многократно го спасявал „от страшното бедствие на земетресението…Историята се развила с това, че Митрополита на Верия Пантелеймон научил за откритието на Мария Теохари и в края на август 1978 г. заминал за Италия. Отначало пристигнал в Милано и след това се отправил към Сан Лоренцо, градче намиращо на 500 км на югоизток от Милано. Трудно може да си представим чувствата на младият архимандрит , клирик на храма на св. вмчк. Димитър, когато в манастира на малкия град Сан Лоренцо намерил безценно съкровище – светите мощи на покровителя на Солун. Пантелеймон бил добре приет от игумена на манастира, който му подарил ковчеже с малка частица от мощите на св. Димитър. Архимандрит Памтелеймон се завърнал в Солун с голяма радост. Малко след това младият архимандрит отново пристигнал в Сан Лоренцо, но вече с официално писмо от Солунския митрополит Пантелеймон. Молба за връщане на мощите била предадена на местният римокатолически епископ Констанцо Мичи, който се оказал авторът на дисертацията за мощите на св. великомъченик Димитър. На 17 октомври архимандрит Пантелеймон посрещнал Солунския митрополит Пантелеймон в Милано и двамата се отправили към Сан Лоренцо. По пътя митрополита на Солун се безпокоил дали ще могат да получат мощите на светия великомъченик или ще им бъде отказано категорично. Архимандрит Пантелеймон се вълнувал още повече, но се опитвал да запази спокойствие. След това той сънувал сън, как се намира в манастира в Сан Лоренцо, в средата на храма и търси мощите на светеца. В съня си намира честната му глава, поставя я на поднос и я украсява с червени хризантеми. В Гърция хризантемите цъфтят през октомври и се наричат „цветята на св. Димитър“, а времето на цъфтенето им се нарича „лятото на св. Димитър“. В България също ги наричаме с подобно име – димитровчета. В Сен Лоренцо гръцката делегация била приета радушно, въпреки че я очаквали сериозни изпитания. За предаването на мощите, те получили съгласието на римокатолическия епископ Констацо, но това нищо не означавало, тъй като се изисквало съгласие от игумена на Сан Лоренцо и всички членове на монашеското братство. В отговор на пламенната реч на архимандрит Пантелеймон пред манастирското братство настъпило мълчание, тъй като никой не искал да се разделя с мощите. Той говорил , че солунчани и поразения от земетресението град имат нужда не само от духовното присъствие на небесния си покровител, но им е необходимо и неговото „телесно присъствие “. След речта започнало вътрешно, закрито събрание, на което онези, които били категорично против предаването на мощите влезли в бурен спор с онези, които били склонни да ги предадат. Гръцките емисари не разбирали италианските думи, но чувствали напрежението на този момент , от който зависело толкова много – връщането на „светая святих „ на техния роден град, втората столица на някога славната Византия. И в действителност в своят сън архимандрит Пантелеймон видял бъдещето. На съвещанието било взето решение да бъде предадена само главата на св. вмчк Димитър, а останалите част от мощите да бъдат върнати след година. Това решение било продиктувано , за да може предаването на мощите да стане по-безболезнено за местните жители. На 23 Октомври 1978 г. главата на светия мъченик била тържествено пренесена в Солун, а на 25 Октомври се състояла лития , на която се стекли всички солунчани от малък до голям. Главата на св Димитър била поставена пред главния иконостас в базиликата „Св. Димитър“. За останалата част от мощите, гръцката делегация дошла след 2 години. В последствие за мощите бил изработен киворий , който и до днес се намира странично в северната част в централната базилика на църквата „Св. Димитър“, Солун.

2019г. април