Benji Traveler: Някъде из Солун, Гърция

петък, 17 март 2006 г.

Някъде из Солун, Гърция

Солун (Thessaloniki) е вторият по големина град в Гърция и е административен център на областта Егейска Македония. Покрай града е и устието на река Вардар, което се влива в Солунския залив на Егейско море. Солун и неговите невероятни архитектурно-исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е., който решава да нарече града на жена си Тесалоника. Тя била сестра на Александър Македонски. Баща и Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците. Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и черква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на северозапад, в град Верия. Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Тук са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий. През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в IV кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да освободи града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Солун се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-19 и в началото на 20 в.по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища, едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I. В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града.

2006, март

Арката на Галерий е една от забележителностите на Солун, която не бива да се пропуска. Местните я наричат Камара, което значи Арката. Древноримската триумфална арка е построена в чест на победата от 298 година на римския император Галерий над Сасанидското царство (персийска държава, съществувала от началото на 3-ти век до средата на 7-ми век) и завладяването на столицата Ктезифон. От 1988 година Арката е част от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун. В първоначалния си вид конструкцията е октаедър с 4 централни масивни колони, 4 вторични отстрани, равен брой арки и нисък сферичен купол. Централният сводест отвор е широк 9,7 метра и висок 12,5 метра, а вторичните отвори от страни са широки 4,8 метра и високи 6,5 метра. През арката по дългата й ос минавал път, свързващ Ротондата с Дворцовия комплекс на Галерий. Днес са останали две основни колони и една странична, свързани с тухлена арка. Колоните на централната арка са изградени от зидана сърцевина, облицовани с мраморни барелефи, разположени в четири пояса един над друг. Поясите са разделени чрез гирлянди от цветя и листа. Могат да се видят барелефи, изобразяващи сцени от битката на император Галерий с персите. Изобразени са множество фигури, някои с явни анатомически неточности и нарушени пропорции (например конете са изобразени значително по-малки по размер от хората). Основната тема на барелефите е военният поход на Галерий. Император Галерий е представен с венец на главата, а до него – орел в полет, символ на победата. Персийските войници са изобразени значително по-малки по размер. Фигурата на императора е доминираща и по-голямата част от сцените се отнасят към битките и триумфите му. Изобразено е и неговото семейство. Има изображения на слонове и камили, за да се илюстрира мястото на действието.

Археологическият музей на Солун се намира в центъра на града, недалече от Византийския музей, кметството и Бялата кула. В него могат да се разгледат артефакти от праисторическия, архаичния, класическия, елинистическия и римския период, от района на град Солун и историческата област Македония. Музея е построен през 1962 г., като през 1980 г. е добавено ново крило, където са изложени експонати от Вергина. В периода от 2001 до 2004 г. музея е изцяло реновиран, заради Олимпийските игри в Атина през 2004г. В музея могат да се разгледат статуи и други артефакти от праисторическите времена до късната античност. Експозициите в музея са разделени на осем части, чрез които посетителите се запознават със света на древна Македония и нейната култура. Те са под имената: Праисторическа Македония, Към раждането на градовете, Македония от VII в. Пр. н. е. до късната античност, Солун, Митрополия на Македония, Златото на Македон, Поле, къща, градина, гроб, Памет в камък и Македония: от фрагменти до пиксели.

На крайбрежната улица на Солун се намира внушителната бронзова статуя на Александър Велики, и на неговия верен кон Буцефал. Създадена е в периода 1973 – 1974 г. след публично набиране на средства. Конната статуя на македонския завоевател е направена от скулптора Евангелос Мустакас. Тя е най-високата статуя на Александър Велики в Гърция, като най-високата ѝ точка е 6,15 метра. Александър Велики е роден в Пела, Македония през 356 г. пр.н.е. Родителите му са Филип Втори Македонски и принцеса Олимпиада от Епир. Той се смята за най-добрият гръцки пълководци на древна Гърция и в света. Става цар на 20-годишна възраст след убийството на баща си и показва своите големи военни умения в битката при Хайронея. Негов учител е бележития гръцки философ Аристотел, а негов кумир е Ахил. Александър Велики бил велик водач, ръководил армията си при победи и разпространил гръцката цивилизация в много различни страни и култури, но все пак уважавал местните култури.

Площад Аристотел, намиращ се в центъра на град Солун е главният градски площад, граничещ от едната страна с крайбрежната улица, а от другата с улица Аристотел. Проектиран от френския архитект Ернест Хебрард през 1918 г., като по-голямата част от площада е построена значително по-късно, през 50-те години на 20-ти век. От тогава много от сградите са реновирани и основно възстановени. Историята на площад Аристотел започва през 1917 г., когато голям пожар унищожава две трети от града. Преди 1912 г. Солун е бил 500 години под управлението на Османската империя. През този период сградите са се изграждали без план и по-голямата част на града е представлявал лабиринт от тесни улички. След пожара Ернест Хебрард предлага в града да бъдат изградени няколко големи площада, един от които е площад Александър Велики, настоящия площад Аристотел. Ернест Хебрард проектирал площад, простиращ се от морето до Римския форум. От фасадите на новите сгради е трябвало да отпаднат всички връзки с османската архитектура, като се наложат елементи от византийската и западноевропейска архитектура, така че да се подчертае богатото наследство на града и връзката му с Византийската империя. В центъра на площада е трябвало да има статуя на Александър Македонски. Ернест Хебрард проектира площада така, че да бъде административния център на града по подобие на европейските градове, като на него е трябвало да се намират съдебна плата, кметство и грандиозна Тримфална арка. Този проект не е бил реализиран заради липса на средства. На площада е поставена бронзова статуя на древногръцкия философ Аристотел. Има поверие, че който я докосне ще помъдрее. Поради тази причина ще видите в долната страна на статуята, че метала е изтъркан. Построените през 50-те години фасади са значително опростени от първоначалния проект. Към сегашния момент площада е едно от най-известните места в Гърция, като на него се състоят множество политически прояви, културни събития, фестивали и ежегодни коледни и карнавални тържества. Площад Аристотел е важна туристическа атракция за града. Заобиколен е от множество кафенета, барове, ресторанти. През последните десетилетия са се появили множество предложения за преустройство на площада, но към момента нито едно не е реализирано.

Солунската митница

2011г. октомври

Арката на Галерий

Римският форум на Солун бил административният център на древния Солун, заемащ площ около два хектара в сърцето на града. Преди идването на римляните тук е имало древна гръцка Агора. Римският форум е построен в края на 2-ри век в центъра на укрепения Солун, точно на мястото, където се пресичали две главни улици, едната ориентирана от север на юг, а другата от изток на запад. Той представлявал икономически, политически, социален и религиозен център на града в продължение на много години. Римският форум бил разположен около голям правоъгълен павиран площад. До момента е разкрита източната страна на обекта и се състои от площада с източната и южната аркада, Криптопортик (полиподземен тунел), монетен двор, баня и Одеон. Отговаря на приблизително две трети от целия участък на оригиналния форум. Криптопортик, южната аркада е била на два етажа и е изградена за изравняване на наклона на терена. От източната страна на Римския форум можете да видите Одеонът, достъпен през пет мраморни врати и капацитет от 2000-2500 души. Смята се, че форумът и театърът са използвани поне до 6-ти век.