Падуа, Италия

Падуа. Градът е много стар. Той е израснал през ІV век пр.н.е. от рибарско село, за да стане важен център в областта Венето. Известно е че пет столетия след създаването му тук е роден Тит Ливий. Присъединявайки се към римляните в борбата срещу галите, градът влиза в състава на Римската имеперия през 45г.пр.н.е. и достига високо икономическо ниво при император Август. В началото на ХІІ век Падуа бил свободна общност и във втората половина на следващото столетие тя разпростряла своето влияние и зад пределените на областта. През ХІІІ – ХІV век, градът навлязъл в период на развитие на културата и изкуството. Построен е първият ред градски стени, Palazzo dela Ragione, базиликата St. Antony и църквата Eremitani. През 1222г. в Падуа бил основан Университет, вторият в Италия, в който пристигали преподаватели и студенти от цяла Европа. Управлението на семейсто Да Каррара завършило през 1405г., градът попаднал под властта на Венеция. Падуа останала лидер в областа на изкуството до средата на ХVвек. През ХVІ век в Падуа продължило строителството, построен е нов ред фортификационни стени, Palazzo del Capitanio, базиликата S.Giustina и новата Катедрална църква. През следавщите три века Падуа преживява бърз икономически упадък изразяващ се в изграждането на скромни архитектурни частни и обществени здания от това време. Последното значително събитие в градостроителството станало преустройството на Prato della Valle(1775). След падането на Венецианската република (1797г) и периода на управление на Наполеон, Падуа преминала в ръцете на Австрия (1813г) и принадлежала на нея до 1866г. когато градът бил анексиран за италианското кралство. Новият период на икономически ръст започнал в първите години на ХХ век, благодарение на развитието на промишлеността, търговията и сферата на услугите, в периода между двете световни войни ръстът още се засилил, а за последните 30 години Падуа станала един от важните центрове на Северо-Източна Италия.

Кафене "Педроки" (Caffè Pedrocchi) е едно от най-легендарните, знаменити и приятни места в града, основано през 18 век в централната част на Падуа. То има архитектурна известност, защото стаите му са декорирани в различни стилове, подредени в еклектичен ансамбъл от архитекта Джузепе Япели, по поръчка на предприемача Антонио Педроки. В кафенето има няколко зали. Зала „Еджиция” построена през 1831 – 1842г. е в чест на изследователя египтолог Джовани Батиста Белцони и възпроизвежда интериора на египетски храм, зелена зала, червена зала и т.н. Многофункционална сграда – на ниските етажи се намира кафене, а стаите на горе са декорирани в различни стилове и представляват концертни и конферентни зали. Кафенето има историческа известност заради ролята си в бунтовете срещу Хабсбургската монархия от 1848 г., както и заради това, че е било традиционно място за срещи на  артисти, литератори, студенти и преподаватели, като започнем с френския романист Стендал минем през лорд Байрон и стигнем до италианския писател Дарио Фо. Според новата мода през XVIII век там се е събирал елитът на градското общество.  Новото кафене трябвала да бъде „най-красивото на Земята“, то отворило врати през 1831 г., а след това към него през 1836г се присъединил  Pedrocchino, елегантна неоготическа сграда, запазена за сладкишите.

Кметството, сега наричано Палацо Морони, е внушителен сграден комплекс, съставен от сгради „палаци“ от различни епохи, свързани помежду си. В него от 13-ти век се намира общинската администрация на град Падуа. Известният Palazzo della Ragione, който е функционирал като съд до края на 18-ти век, и Torre degli Anziani са част от комплекса. По време на Венецианската владичество наборът от сгради се е наричал още Palazzo Pretorio или  majoris Palacii. 

Палацо дел Подеста. Бившият Палацо дел Подеста е изцяло реновиран през 16-ти век от архитекта Андреа Морони, чието име сега носи, и представлява един от най-забележителните стилистични примери във Венето. Величествената ренесансова сграда съдържа на първия етаж висящия двор. До двора се стига както от покритото стълбище, разположено почти на входа на via del Municipio, така и от стълбището, което свързва двореца с горните етажи на средновековните сгради и с Palazzo della Ragione.
Стълбище Палацо Морони, Кметство - Страните, които гледат към виа дел Муниципио и пиаца дела Ербе, са от бял мрамор и са разделени на две части, разделени от тераса, която минава по цялата му дължина и върху която има  поредица от големи прозорци с кръгли арки, разделени от колони. Те са украсени с гербове и символи на различни Подеста, включително тези на Доменико Грити, който заема цял прозорец, и обелиска на ъгъла на върха, който носи инициалите и отличителните знаци на Никола да Понте. 

Като родина на един от най-старите европейски университети и крупен научен и културен център на Средновековието – с това качество е известна Падуа от 1222 година. Именно тогава тук се прехвърлили група учени и професори от първия в Европа университет - Болонския и основали тук още един университет.
„Palazzo Bo“, е историческото седалище на университета в Падуа от 1493 г. В него все още се помещават ректоратът и училището по юриспруденция . Той е и седалище на най-стария Анатомичен театър в света. Дворецът дела Бо, в който се помещавал Падуанският университет в края на ХVІ век акуратно служи на образователното дело и до днес. Ако нещо издава неговата възраст, това е типичната средновекован архитектура: дебели стени, високи сводести тавани, арковидни отвори, вити стълбища и разбира се традиционният вътрешен двор – неголям оазис на светлина и топлина, отделен от шума на улицата. През ХVІ век е решено учебният комплекс да бъда реконструиран за което е поканен архитект Андеа Марони. По периметъра, университетът е украсен с мраморни медалиони с изображението на знаменитости от цял свят които са преподавали и учили във университета за неговата почти 800 годишна история. Известно е че в него са чели лекции Данте Алигиери, Франческо Петрарка, Галилео Галилей, учил е Николай Коперник, Лудовико Аристо, Карло Колдони.

Църквата Сан Канциано е религиозна сграда от средновековието, разположена в центъра на Падуа, към площада Пиаца деле Ербе. В момента това е ректоратът, поверен на свещениците. Това е единствената църква в епархията на Падуа, където от 1962 г. тържествата се провеждат под формата на римския обред.

Църквата, кръстена на свети Канцио, Канциано и Канцианила, мъченици от Аквилея, се споменава за първи път в нотариален акт от 1034 г., докато други документи съобщават, че е повредена от земетресението от 1117 г. и пожара от 1174 г. Средновековната църква с три кораба, ориентирана с апсида на изток е коренно променена между 1595 и 1617 г. благодарение на наследството на Дон Чезаре Мантова, енорийски свещеник в продължение на 27 години. През 1617 г. са завършени реставрационните работи. Църквата е окончателно осветена на 24 октомври 1757 г. от епископ Алесандро Папафава.

От дясната страна има малки отвори и розов прозорец на фасада, датираща от 12-ти век, докато сегашната фасада, се приписва на Андреа Паладио и сега се отнася до работата на Винченцо Дото и Джамбатиста дела Сала. Белязана е от четири коринтски колони, поставени на висока основа, забелязва се игра на нюансите на теракота и гипс. Нишите между колоните  са заети от статуите на Смирение (или Чистота) и Девственост, от Антонио Бонаца. По-горе, два барелефа от осемнадесети век, изобразяващи процеса и мъченическата смърт на светците чието име носи църквата. Отдолу вляво е надгробната плоча на доктор Бартоломео Кампо, вдясно е надпис, който напомня завета на Дон Чезаре Мантова. На покрива има статуите на Четиримата евангелиста, дело на Пиетро Даниелети. На фалшивата арка, която е в центъра на фасадата, е монументалната фреска от Гай Луи II Вернансал, изобразяваща Непорочното зачатие сред титулярните светци, произведение, силно повредено от капризите на времето.

Palazzo della Ragione (наричан още Salone) е древното седалище на градските съдилища и покрития пазар на Падуа. Той обаче е бил и търговски център, единствената функция, която е запазила с течение на времето. Долната част е съществувала през 1166 г., но се смята, че е палацото е  издигнато между 1218 и 1219 г., а между 1306 и 1309 г. Джовани дели Еремитани добавя портика и лоджиите и повдига покрива, който има характерната форма на корпуса на преобърнат кораб. 

Горният етаж е зает от някога най-голямата стая в света, наречена "Salone", която е с размери около 80 метра на 27 и височина от почти 40 метра, с дървен таван във формата на кораб. На долния етаж („под салона“) се помещава историческият покрит пазар на града. Дворецът е част от градските музеи на Падуа. Благодарение на стенописите в Залата, първоначално създадени от Джото и преработени след пожара от 1420 г., през 2021 г. тя е включена от ЮНЕСКО сред обектите на световното наследство. 
Въпреки външния вид, древната сграда има леко трапецовиден план, тъй като е построена по протежение на водните канали, които пресичат тази област и които не са перпендикулярни един на друг; той прилича на огромен обърнат кораб и се опира на 90 пилона, подредени в четири реда. От източната страна Palazzo della Ragione е свързана с Palazzo Comunale чрез голям сводест проход, известен като Volto della Corda, който е получил името си, защото под арката фалиралите, измамниците и неплатежоспособните длъжници са били удряни по гърба с въже. Ъгълът на сградата под Volto della Corda се нарича canton delle busie (ъгъл на лъжите), защото това е мястото, където търговците си правят срещите. В близост до Волто древните падуански мерки, които по това време са били използвани, са издълбани върху бял камък, за да не бъдат измамени клиентите от продавачите.

В Залата има гигантски дървен кон, ренесансово копие, на този на паметника на Гатамелата от Донатело, дарен на общината от семейство Емо Каподилиста. Конят е поръчан от Каподилистите за грандиозен парад в Падуа през 1466 г. и затова е държан в семейния дворец. Джорджо Вазари го видял и го описал като: „конски скелет от дърво без шия, толкова добре направен, че се смята за дело... на Донатело“. Лишена от главата и опашката, скулптурата остава в двореца, докато потомците Джорджо и Джордано Емо Каподилиста не я даряват на Общината на 11 декември 1837 г. Тя е донесена в залата и реставрацията е поверена на скулптора Антонио Риналди, който е издялал липсващите парчета и конят се връща към първоначалния си блясък, превръщайки се в един от отличителните белези на Salone. Новата реставрация на статуята е завършена през 2004г. Нейните размери са висомина 5,75 метра, обиколка 6,20 метра и има капак на гърба, който позволява достъп до вътрешността. Горният етаж преставлява зала с фрески с астрологически и библейски теми. Долу е най-стария в Европа търговски център. В салона има екземпляр на махалото на Фуко, съставен от 20-метрова тел, фиксирана към свода на залата, с окачена 13 кг стоманена и алуминиева сфера. Трептенето на сферата се поддържа постоянно от импулсно магнитно поле, произведено от електромагнит, което привлича сферата през четвърт период, в който тя се приближава до центъра. Привидното въртене на равнината на трептене по отношение на системата, интегрирана със Земята, се подчертава от 180 светодиода, които светват последователно. Дъгата от светещи светодиоди се удължава, когато горната част се върти.

Palazzo delle Debite („Дворецът на дълговете“) е градски дворец в Падуа. Първоначално сградата е била част от общински комплекс: построена в края на 13 век за настаняване на градските затвори и е използвана като затвор до 19 век. Pallazzo delle Debite е бил свързан с Palazzo della Ragione през Volto delle Debite. През 1874 г. е възстановен по проект на Камило Бойто, който го преосмисля в еклектичен и псевдосредновековен стил. Затворът на дълговете („prigioni delle debite“, Carcer Novus), който преди това е стоял на площада, е разрушен през 1873 г. Дворецът е проектиран в неоромански стил и следва изграждането на съседния Palazzo della Ragione. Има портик (sottoportico) на приземния етаж. Двата горни етажа са оборудвани с двойни сводести прозорци, а фасадата е богато украсена с пиластри и мазилка (включително лъвски глави). Плоският покрив е обезопасен с парапет.

Duomo di Padova; Basilica Cattedrale di Santa Maria Assunta (Падуанската катедрала или базиликата катедрала на Света Мария Успение Богородично), е римокатолическа малка базилика и катедрала, разположена в източния край на Piazza Duomo, в непосредствена близост до Палата на епископа. Катедралата, посветена на Успение на Дева Мария, е седалище на епископа на Падуа. Църковната сграда, издигната за първи път като седалище на епископ на епархията през 4-ти век, е претърпяла големи реконструкции през вековете. Настоящата църква е третата структура, построена на същото място. Първата катедрала е издигната след Миланския едикт през 313 г. и разрушена от земетресение на 3 януари 1117 г. Тя е възстановена в романски стил: външният вид на тази средновековна църква може да се види в стенописите на Джусто де Менабуой в съседния баптистерий. Сегашната сграда датира от реконструкция през шестнадесети век. Докато в миналото дизайнът се приписва на Микеланджело, той е изпълнен по-скоро от Андреа дела Вале и Агостино Ригето и има много общо с по-ранните падуански църкви. Строителството на новата ренесансова сграда започва през 1551 г. и продължава два века, като е завършено през 1754 г., но фасадата остава незавършена. Катедралната базилика Санта Мария Асунта е посветена на Успение Богородично и има достойнството на малка базилика. Освен това е енорийски център и позволява почитане на телата на Сан Даниеле, Сан Леонино и Сан Грегорио Барбариго.
Баптистерията на Падуа, разположена вдясно от катедралата, датира от дванадесети век. През следващия век е преработена и осветен от Гуидо, патриарх на Градо през 1281г. Там се намира и мавзолеят на Карарези. Стенописите, които го украсяват (1375–1376) са от Джусто де Менабуои.

От площад Прато делла Валле в различни страни като лъчи се пръсват тесни средновековни улички, покрити с неравни павета. Това е най-изящния и най-голям площад в Европа (88620кв.м.), отстъпва по размер само на Червения площад – намира се недалече от базиликата на Свети Антонио. По време на Римската епоха тук е бил императорския театър, през Средновековието през него преминавали църковните празници и представления, изложби и панаири. Но постепенно настъпил упадък и площадът се превърнал в заблатено място. В края на ХVІІІ век архитект Доменико Черато изсушил площада, изкопал канал в резултат на което се появил остров Мемия. Площадът е обкръжен от великолепни дворци от ХV – ХVІІ век. По желание на венецианския прокуратор бил направен остров обиколен в кръг с канал пресечен с четири пътчета и съединен с четири арковидни моста с града. В центъра на острова има фонтан който е обкръжен по брега на канала от 78 фигури на известни хора родени в Падуа или образи свързани с града, и мостчета, построени над канала. Изсушаването на блатата и разкопките на това място през 1775година показали, че в периода на римската империя тук се е намирал театър Дзаиро и сега е запазена неговата елипсовидна форма.

До площад Прато се намира огромната базилика "Санта Джустина" с девет купола и камбанария. "Санта Джустина" е базилика от VI век в центъра на града. Санта Джустина от Паоло Веронезе е християнска светица, покровителка на Падуа. Базиликата е построена през 520 г. от Префект Опилиус, с цел да приюти мощите на Джустина, както и на други мъченици от града. През 1117 г. голямо земетресение разрушава базиликата и прилежащия бенедиктински манастир. През 1174 г. базиликата и манастира са преустроени, а при разкопките са открити останките на покровителката на абатството, както и тези на Евангелист Лука и апостол Матиас. Комплексът бива отново разрушен през 1502 г. и наново построен от 1532 до 1579 г от различни архитекти, и по специаллно Андреа Морони и Андреа де Вале. През XV-XVI век, това е била една от най-важните базилики в района. Сградата бива превърната в католическа църква през 1917 г. от папа Бенедикт XV. Интериорът на базаликата е украсен с йонически колони и под украсен с червен, жълт и син мрамор. В базиликата се съхраняват шедьоври на много италиански майстори

Giardini dell'Arena - Зелена зона на Падуа, където може да се видят останки от Арената, древния римски театър в Падуа, построен около 70 г. сл. Хр.; параклисът Scrovegni, построен между 1303 и 1305 г. и украсен с великолепните стенописи от Джото; комплекса Еремитани, с манастира, сега дом на музея Еремитани; църквата, посветена на свети Филип и Яков, но традиционно известна като Еремитаните. До градините се стига като се премине през площада с паметника на Гарибалди