Равена, Италия

Равена е град, който е богат на изключителни исторически и културни забележителности, част от които са включени през 1996 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В Равена се намират най-знаменитите мозайки в западното изкуство. Превъзходните византийски мозайки от V до VІІ в. са впечатляващи припомняния за легендарното минало на Равена като последната столица на Западната Римска империя след падането на Рим през V в. Днес той е сънлив град, нехаещ за несравнимите художествени богатства, които изпълват музеи и църкви. 
Базиликата „Сант Аполинаре ин Класе“ е архитектурен паметник на ранновизантийското изкуство, в района Класе в пристанищната част на Равена. Тя е украсена с най-късните от равенските мозайки от юстиниановия период. През 1996 г. базиликата заедно с още 7 други раннохристиянски паметници в Равена е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Строежът на базиликата започва през втората четвърт на VI век над гроба на първия равенски епископ Аполинарий Равенски. Строителството се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий. Храмът е осветен през 549 г. от 27-ия епископ на Равена Максимиан Равенски. Главна реликва на църквата са мощите на Свети Аполинарий, открити по време на строителството. През 856 г. поради заплаха от вражески нападения, мощите са пренесени зад градските стени на Равена в базиликата „Сант Аполинаре Нуово“. Едва през 1748 г. мощите на светеца са върнати обратно в старата базилика, като са положени в главния олтар на храма, а не в криптата, където се съхранявали първоначално. В течение на VI—IX век е създадена мозаичната украса на базиликата. През X век към нея са пристроени нартекс и ротонда-камбанария. След опустошението на Равена от венецианците през 1449 г. първоначалните мозайки са запазени само в апсидата на храма. През март 1001 г. в манастира, разположен при базиликата, пребивава император Отон III. За прогонения от Рим император, който тежко преживява неуспеха на замисъла си за възстановяване на предишната Римска империя, проведения в манастира велик пост, води до дълбок духовен прелом. Наставник на императора става отшелникът Ромуалд Равенски, който го убеждава да се оттегли от светския живот в манастир (запазени са неговите пророчески думи: „Ако тръгнеш към Рим, вече няма да видиш Равена“), и Отон III започва сериозно да обмисля това. По късно обаче, под влияние на своите съветници, императорът се завръща в политическия живот и започва подготовка за поход към Рим, но умира през следващата 1002 г. В базиликата се съхранява мемориален надпис, напомнящ за тези събития. Базиликата е трикорабна, построена от тънки червени тухли (48х4 см.), скрепени с хоросанов разтвор. Фасадата е украсена с лангобардска аркатура: между плоските пиластри са разположени неголеми двойни арки. Светлината прониква в храма през високите полукръгли прозорци на фасадата и многобройните прозорци на централния и страничните кораби. Базиликата е с размери 55,58 на 30,3 м. Вътрешното пространство е разделено на 3 кораба (нефа). Централният неф е ограничен от 2 реда от по 12 колони, поставени върху квадратни бази и увенчани с капители. Колонадите държат аркада, на която в медальони в хронологически ред са разположени фрески с изображения на равенски епископи, изписани през XVIII век. Централният кораб завършва с петстенна апсида с 5 прозореца. Апсидата е повдигната над нивото на пода на централния кораб и към нея води широко стълбище, построено през 1723 г. и реставрирано през 1909 г. На пода на базиликата, в североизточния и югозападния ъгъл, са съхранени фрагменти от оригиналната подова мозайка. Под главния олтар на базиликата е разположена крипта, в която са съхранявани мощите на Свети Аполинарий до 856 г. В страничните кораби се намират и 10 много добре запазени средневековни саркофага, в част от които са погребани равенски епископи. Към базиликата е пристроена и цилиндрична камбанария с височина 37,5 метра и диаметър 6,17 метра. Базиликата е украсена с най-късните равенски мозайки от средата на VI век, от които са запазени само тези в апсидата. Останалите мозайки са били създадени през втората половина на VII и в IX век. Фронтонът, отделящ апсидата от централния кораб е украсен с по-късна мозайка от VII или IX век. В центъра на композицията е медальон с образа на Исус Христос, държащ в ръце Евангелие. От двете му страни са фигури на евангелистите, а под него са 12 овце, символизиращи дванадесетте апостола, излизащи от вратите на градовете Йерусалим и Витлеем. Върху арките са изображения на палми на фона на тъмносиньо небле. Тези мозайки са най-старите от украсяващите фронтона (средата на VI век). От този период са и разположените на стълбовете на арките образи на архангелите Михаил и Гавраил в дрехи на византийски сановници, държащи православни хоругви с надписи на гръцки език. Под изображениянта на архангелите са фигурите на евангелистите Матей (от ляво) и Лука (отдясно), добавени вече в XII век.
Мозайките на Сант Аполинаре ин Класе са ценен образец на раннохристиянското монументално изкуство, създадено в стила и техниката на византийската мозайка.

Гробницата на Данте Алигери
Данте е роден в бляскавата Флоренция, но поради политическите борби в града е осъден на изгнаничество. Намира подслон в Равена, където умира на 56 г. През лятото на 1321 г. Данте е изпратен във Венеция (Венеция) като посланик на мира. Връщайки се в Равена, поетът хваща малария и умира. Владетелят на града Гуидо Новело да Полента искал да построи великолепна гробница за Данте, но изгубил власт - и не могъл да завърши проекта. Затова поетът е бил погребан в църквата Св. Франсис. През 1519 г. Микеланджело получава разрешение да транспортира останките на Данте до Флоренция. Но с пристигането на саркофага в града се оказало, че той е празен: останките били откраднати от францисканците, които не искали да дадат прахта от Данте на флорентинците и скрили урната в манастира. През 1780 г. по заповед на папския легат Луиджи Валенти Гонзага е бил издигнат мавзолей върху бившия гроб на поета, поставяйки в него мраморен саркофаг и в него урната. Урна е с латинска епитафия, която е била направена през 1327 г. от Бернардо Каначио. На урната е изваян барелеф на произведението на П. Ломбардо, върху който е изобразен поета, потопен в мисли. Той работи на бюрото си. Преди това този барелеф е бил  част от интериора на гробницата на Данте, разположен в църквата Свети Франциск. През 1810 г. Наполеон Бонапарт разпуска манастира, в който се намира гробницата, и монасите отново скриват останките на Данте - погребани под стената на параклиса на близкия манастир. След това братята напускат града и информацията за местоположението на урната е била изгубена. Открита е случайно по време на реставрационни работи през 1865 г. По време на Втората световна война останките на поета също са останали извън мавзолея, тъй като Равена е била постоянно бомбардирана. Едва в края на военните действия урната с пепел се връща в мавзолея, където остава и до днес.

Националният музей на Равена (Museo Nazionale di Ravenna) се намира в бившия бенедиктински манастир, който се намира в близост до църквата Св. Vitalia. Тук са събрани експонати от различни времена, повечето от които са открити в провинция Равена. Изложбата е открита през 1804 г. Колекцията е базирана на църковни предмети и артефакти от манастирите, ликвидирани от Наполеон. В момента сред експонатите на музея можете да видите колекция от римски монети, оръжия, платове. Вниманието привлича средновековната живопис, стенописите, слоновата кост, бронзът. В двора на музея се намират римски саркофази и раннохристиянски каменни кръстове. Преди това тук е намерено бронята на Теодорих, открита недалеч от мавзолея му. За съжаление тя е бил откраднат заедно със златната украса на мраморния саркофаг, която е била намерена при разкопки в близост до църквата Св. Франсис. Къде са артефактите сега не е известно.

Централния площад. След ХІІІв. владетеля на градана си построява къща на Народния площад (Piazza del Popolo), резиденция на Бернардино Полета и той става главният площад на Равена. Няколко години по-късно тук се появи къщата на ректора на Романя (palazzo del Rettore di Romagna).
Когато Венецианската република завладява Равена, на площада е издигнат Венецианският дворец (palazzetto veneziano), който започва да функционира като кметство. Пред него върху гранитни колони стоят статуи на двама светци. Това е покровителят Аполинарий (Sant'Apollinare) и Виталий от Милано (San Vitale), загинали за вярата си, погребани живи (покрити с камъни). Когато Равена отново става част от теократичната държава на папската държава (Stato Pontificio), градът става неин административен център. През 1544 г. Ректорската къща е разширена с част от Венецианския дворец и превърната в Апостолически дворец (palazzo Apostolico), резиденция на кардинала и всички католически департаменти на града. През 1681 г. Къщата на Полента е съборена и заменена с кметството, известно като Палацо Мерлато. То е било свързано с проход с венецианския дворец. Резиденцията на епископа в края на 17 век е обновена и разширена, а от края на 19 век. се помещава префектурата. Днес Пиаца дел Пополо е много оживено място, където постоянно се провеждат различни събития: концерти, фестивали, панаири.