Катедралата на Сиракуза е построена от епископ Дзосимо през VII век върху храм на Атина от V в. пр. Хр. Това е бил дорийски храм с колони, които продължават да се виждат, тъй като са вградени в стените на днешната църква. Покривът на главния кораб, както и мозайките в апсидата са от нормански времена. Фасадата е строена наново (1725–1753) от Андреа Палма (1664–1730) и е украсена със статуи на Игнацио Марабити (1719–1797).
Великолепната украса на бароковата постройка отдавна я няма, плячкосана или повредена от римляни и други нашественици; затова пък основната част е съхранена благодарение на превръщането й в катедрала през 640г. Днешната фасада (1728 - 1754), една от последните значими образци на барока в Италия е добавена след земетресението през 1693г., което събаря лицевата стена, датираща от времето на норманите.
Бароковият интериор е почти изцяло премахнат през 1927г., при което се разкриват очертанията на античния храм и най-вече древните колони от лявата (северна) страна. Първият от параклисите е баптистерий с гръцки купел от Vв.пр.Хр. (всъщност погребална урна открита в катакомбите на града), паставен върху бронзови лъвове от XIIIв.
Катедралата е изградена върху тази основа от V в. пр.н.е. на езическия храм на Атина и макар че запазва коринтските колони, има нормански главен кораб.
Твърди се, че площадът на катедралата в Ортиджа е един от предизвикващите най-силни емоции и най-красивите в Италия – елегантният му полуовал е очертан от аристократични палати по краищата, увенчани с великолепието на катедралата.
Цицерон разказва легенди за вратите на храма от слонова кост и злато, декорирани с блестящия щит на богинята. Тъй като се е виждал отдалече, храмът е бил забележителност, която е ръководела мореплаването в древността.
Както често е ставало с древните храмове (и този не прави изключение), в течение на времето той е бил превърнат в християнска базилика. Пространството между колоните е било затворено, интериорът – използван с нова употреба и така той се превръща в катедрала. В норманската епоха стените на корабите са били декорирани с мозайки, част от които са запазени и до днес.
Катедралата на Сиракуза – това идеално сливане на езическото и християнската вяра, е построена наново през 1700 г. след земетресението от 1693 г. Фасадата ѝ с елегантните си намеци за барок, заковава незабавно вниманието на посетителя, макар че и останалата част от площада не пада по-долу.
Катедралата е изградена върху тази основа от V в. пр.н.е. на езическия храм на Атина и макар че запазва коринтските колони, има нормански главен кораб.
Твърди се, че площадът на катедралата в Ортиджа е един от предизвикващите най-силни емоции и най-красивите в Италия – елегантният му полуовал е очертан от аристократични палати по краищата, увенчани с великолепието на катедралата.
Цицерон разказва легенди за вратите на храма от слонова кост и злато, декорирани с блестящия щит на богинята. Тъй като се е виждал отдалече, храмът е бил забележителност, която е ръководела мореплаването в древността.
Както често е ставало с древните храмове (и този не прави изключение), в течение на времето той е бил превърнат в християнска базилика. Пространството между колоните е било затворено, интериорът – използван с нова употреба и така той се превръща в катедрала. В норманската епоха стените на корабите са били декорирани с мозайки, част от които са запазени и до днес.
Катедралата на Сиракуза – това идеално сливане на езическото и християнската вяра, е построена наново през 1700 г. след земетресението от 1693 г. Фасадата ѝ с елегантните си намеци за барок, заковава незабавно вниманието на посетителя, макар че и останалата част от площада не пада по-долу.
В параклиса Капела дел Крочефисо има изображение на св.Зосима от XVв. приписвано на Антонело да Месина, най-изтъкнатия ренесансов художник на Сицилия
Няма коментари:
Публикуване на коментар