Някога гърците оприличилавали 376-метровия скален зъбер Ла Рока на глава и затова името на селцето при нея произлиза от гръцката дума kephalos - "глава", преиначено после от сицилианците.
Във византийско време селището е пренесено от равнината на Ла Рока. Оттогава са останали крепостните стени, казарми, басейни за вода и пещи. Запазено е здание с мозаечен под от VIв., където се провеждало християнско богослужение. През 858г. след дълга обсада, Кефалодиум е завойван от араби, които го вкличват в Палермския емират. Многобройни стъпала водят през три кпрепостни стени до върха, откъдето се открива невероятната панорама на Чефалу. Тук се намира и храмът на Диана от IVв., спокойно и романтично място.
През 1063г. градът е завладян от норманите. През 1131 г. Роджър II, крал на Сицилия, го прехвърля от почти недостъпното му място, в подножието на скалата, където има малко, но отлично пристанище. Там той нарежда изграждането на сегашната катедрала в нормански стил, която се откроява сред околните сгради с четиристепенните си романски кули. След ремонти през 16-ти и 17-ти век, само няколко византийски мозайки от 12-ти век са оцелели във вътрешността на катедралата, от които първото място в цяла Сицилия принадлежи на изящния образ на Христос Пантократор в централната апсида. По същото време градът получава името Чефалу. Тук са построени църквата Свети Георги и манастирът Палацо Мария (Дворецът на Мария), превърнат в кметство през 14 век. През 15 век общината става владение на епископите на Чефалу.
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Катедрата "Преображение Господне", Италия
В допълнение към арабите, районът все още е обитаван от първоначално говорещите гръцки език. Между 13-ти век и 1451 г. градът е бил контролиран от различни феодални семейства, а след това става владение на римските епископи на Чефалу.
По време на Рисорджименто, на 14 март 1857 г., местният жител и патриот Салваторе Спинуца е застрелян в Чефалу. След като Джузепе Гарибалди акостира в Сицилия през януари 1861 г., комуната декларира желанието си да бъде част от обединеното Кралство Италия. От 1861 до 1927 г. Чефалу е център на едноименния [италиански] район в провинция Палермо. Днес общината е морски курорт, популярен сред туристите със своите плажове и архитектурни паметници.
В допълнение към арабите, районът все още е обитаван от първоначално говорещите гръцки език. Между 13-ти век и 1451 г. градът е бил контролиран от различни феодални семейства, а след това става владение на римските епископи на Чефалу.
По време на Рисорджименто, на 14 март 1857 г., местният жител и патриот Салваторе Спинуца е застрелян в Чефалу. След като Джузепе Гарибалди акостира в Сицилия през януари 1861 г., комуната декларира желанието си да бъде част от обединеното Кралство Италия. От 1861 до 1927 г. Чефалу е център на едноименния [италиански] район в провинция Палермо. Днес общината е морски курорт, популярен сред туристите със своите плажове и архитектурни паметници.
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Средновековна пералня в Чефалу, Италия
Скалата и митът за Дафнис и Найде В древни времена произходът на скалата Чефалу се обяснява с гръцкия мит за Дафнис и Найде. Според една от многото версии на тази легенда, Дафнис бил красив млад мъж, син на бог Хермес. Един ден той се влюбил в нимфата Найде, дъщеря на Хера, кралицата на олимпийските богове, и решил да се ожени за нея. Дафнис беше толкова добър в изкуството на музиката и поезията, че славата му достигнала до двора на цар Зенон. Кралят решил да го покани на вечеринка, за да представи свои изпълнения пред гостите. Тогава обаче Климена, съпругата на Зенон, се влюбила в момчето и след като го напила, го подтикнала да предаде своя Найде. Когато Хера научила за това, тя решила да накаже Дафнис, като го ослепи. Бедното момче избягало в отчаяние през сицилианската провинция, пеейки мъката си, докато не решава да се самоубие, хвърляйки се от скала. Но в този момент Ермес, бащата на Дафнис, се намесил и го превърнал в скалата на Чефалу.
Рока ди Чефалу: Rocca di Cefalù е варовикова скала, която доминира над града, достигайки 376 метра в най-високата си точка. Неговият варовиков състав, с широко разпространено присъствие на органогенни вкаменелости, разкрива произхода му, датиращ от периода Горна креда (преди 100-65 милиона години).
Присъствието на човек в скалата Чефалу е документирано от праисторически времена. В така наречената “Grotta delle Giumente” (Пещерата на кобилите), гравюри по стените и фрагменти от керамика, датиращи от 16-15 век пр.н.е. са открити. Скалата е посещавана и през гръцкия и римския период. Изграждането на голямата цистерна в храма на Диана датира от 4-ти век пр. н. е. и горе-долу по същото време са построени „Мегалитните стени“, по-късно модифицирани през норманския период. През 12 век жителите на Чефалу, възползвайки се от стратегическото положение на крепостта, построяват замък на нейния връх. Вероятно селището постепенно се е преместило от морето към околностите на замъка. Замъкът е бил използван широко през 14-ти и 15-ти век, след което е претърпял обширна реконструкция между 16-ти и 17-ти век, преди да бъде напълно изоставен два века по-късно. Районът е посетен отново през 20 век, когато каменните кариери и пещите за вар продължават да работят по носа и неговите склонове.
Присъствието на човек в скалата Чефалу е документирано от праисторически времена. В така наречената “Grotta delle Giumente” (Пещерата на кобилите), гравюри по стените и фрагменти от керамика, датиращи от 16-15 век пр.н.е. са открити. Скалата е посещавана и през гръцкия и римския период. Изграждането на голямата цистерна в храма на Диана датира от 4-ти век пр. н. е. и горе-долу по същото време са построени „Мегалитните стени“, по-късно модифицирани през норманския период. През 12 век жителите на Чефалу, възползвайки се от стратегическото положение на крепостта, построяват замък на нейния връх. Вероятно селището постепенно се е преместило от морето към околностите на замъка. Замъкът е бил използван широко през 14-ти и 15-ти век, след което е претърпял обширна реконструкция между 16-ти и 17-ти век, преди да бъде напълно изоставен два века по-късно. Районът е посетен отново през 20 век, когато каменните кариери и пещите за вар продължават да работят по носа и неговите склонове.
Мегалитните стени на Чефалу са древните отбранителни укрепления на града, наречени заради внушителния размер на блоковете, с които са построени. Някои части от тези стени могат да се видят днес в скалите, открити в района на яхтеното пристанище, между Порта Пескара, бастиона на Капо Марчиафава, Постиерла и Капо Сант’Антонио.
Мегалитните стени на Чефалу са древните отбранителни укрепления на гръцкия полис Кефалоидон, първото ядро на града. Те се наричат „мегалитни“ или дори „циклопски“ поради размера на използваните блокове. Всъщност зидовете са високи около шест метра и са изградени по техниката на сух камък, наслагвайки блокове с дебелина три метра. Изграждането на мегалитните стени на Чефалу датира от периода между четвърти и пети век пр.н.е. След 16 век стените започват да се разрушават, за да се използват блоковете за строеж на къщи. Имало е две различни линии на укрепления. Първата, по-ниската, защитава града както от пиратски набези, така и от бурни вълни, причинени от ветровете Grecale, Levante и Maestrale. Втора укрепена линия минава по склоновете на Рока и защитава замъка Чефалу. Древните порти
Покрай мегалитните стени на Чефалу поне до 16-ти век е имало четири различни порти. Единствената, който все още съществува днес, е Порта Марина, въпреки че външният й вид е променен през 16 век. Другите две се отварят на юг: Porta Ossuna, разположена на сегашния площад Cristoforo Colombo, и Porta Terra, останките от които са частично видими и включени в часовниковата кула на площад Garibaldi. Последната била портата Giudecca и се намирала на изток, в района, където се намира еврейският квартал. В допълнение към четирите порти имало и Postierla, малка порта, използвана от жителите на Чефалу, за да стигнат до сладководен извор близо до морето. .
Порта Пескара е единствената оцеляла от четирите порти, които се отварят по протежение на стените на Чефалу. Изграждането й датира от периода, когато Чефалу е управляван от семейство Вентимиля, между 1200 и 1300 г. Останки от малки колони от този период все още могат да се видят в прохода. Дългата история на този характерен вход към Чефалу е отразена в многото имена, които са му дадени. Имената на Порта Пескара и Порта дей Вичери са свързани с фигурата на Франческо Фердинандо д’Авалос, маркиз на Пескара. През 1570 г., когато е бил вицекрал, той ръководи обновяването и разширяването на портата. Другите имена, дадени на тази арка, са Порта Пискария и Порта Марина, тъй като в древността тук са слизали лодки след риболов. Порта Пескара има типичните характеристики на късносредновековни сгради, с готическа арка, увенчана с гербовете на кралете на Сицилия.
Пералнята Cefalù е древна обществена пералня, датираща от Средновековието. Това е един от най-символичните паметници на този фантастичен град и неговата история е свързана с древна легенда. Всъщност той се захранва от река Чефалино, за която се твърди, че е образувана от сълзите на нимфа, разочарована от любовта.
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Средновековна пералня в Чефалу, Италия
Катедралата на Чефалу
Именно тук в Чефалу, по тесните средновековни улички е заснет и последния филм за Индиана Джоунс
Катедралата на Чефалу
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Катедрата "Преображение Господне", Италия
Яхтеното пристанище на Чефалу
Именно тук в Чефалу, по тесните средновековни улички е заснет и последния филм за Индиана Джоунс
Няма коментари:
Публикуване на коментар