В митологията проливът е пазен от две морски чудовища Сцила и Харибда. Само аргонавтите и Одисей успяват да преминат успешно.
От много години в Италия се проектира мост (още от 1866 г.), който да съедини Калабрия и Сицилия през Месинския пролив. Това е един изключително амбициозен проект, тъй като трябва да се построи най-дългият мост в света. В момента връзката се осъществява чрез фериботи, които прекарват освен коли и пътници и вагоните на пристигащите от север влакове.
В тази част на острова едва ли има градче, в което да не се провежда някакъв интересен фестивал, заради който да не си заслужава да го посетиш, но този в Месина, известен като „Процесията на гигантите“, е най-пищният и колоритен. Провежда се неизменно още от края на ХІІІ – началото на ХІV век и е свързан с легендата за голямата любов на красавицата Марта и страшния мавър-пират Хасан ибн Хаммар, който от любов към нея приел християнството. Хасан сменил и името си и започнал да се нарича Грифон, а двамата са смятани за прародители на Месина. В тяхна чест в периода 10-14 август в града се излагат две огромни осемметрови фигури и се организират пищни тържества. В процесиите от 1993 г. е включена и камила, за да напомня за сицилианския граф Рожер Отвил, победител на сарацините.
Извън легендите историята на града започва през далечната 730 г. пр. Хр., когато тук идват гръцки колонизатори. С изграждане на пристанището се предопределя и бъдещето на града, който става голям търговски център и започват години на разцвет и забогатяване.
По-късно е присъединен към Рим (264 пр. Хр.). Неколкократно е превземан от Византия и от арабите. През XII век преживява разцвет след включването му във владенията на норманите в Сицилия. През XVII-XIX век е присъединен към Арагон. Воюва срещу французите през 1674 г. и Неаполитанското кралство, а през 1861 г. е включен към Пиемонт.
Развити са корабостроителна и винарска промишленост. В Месина има университет, основан още през 1548 година. Богатството на града се дължи предимно на пристанището му, от което се извършва търговията. Много хора са заети и в земеделието, тъй като климата на острова и плодородните му почви позволяват отглеждането на най-различни култури. Най-разпространените плодовете са портокали, мандарини и лимони, но има и множество маслинови дръвчета, които са част от чара на града. Силно развито е винарството, което дава едни от най-хубавите вина на острова.
Градът е заобиколен отвсякъде от Пелоританските планини. От далеч няма да е трудно да си представи човек, че именно тук се развива действието на шекспировата комедия "Много шум за нищо". От близо обаче Месина ще се покаже в истинския си облик - шумен и пренаселен съвременен град без почти никакви забележителности. Вината за липсата на исторически паметници не е на Месина- градът е осъден на злочеста съдба, която е прекомерна дори по стандартите на Сицилия. През 1908г. земетресение и последвалото цунами след него отнема живота на 80 000 души, изравнява града със земята и става причина брегът да потъне с 50см. Малко след като презастрояването на града е завършено, бомбардировките на Съюзниците през Втората световна война отново почти го изравняват със земята - Месина има злощастието да е най-тежко бомбардираният град в цяла Италия.
Богатството на Месина се дължи предимно на пристанището му, от което се извършва основната търговия на града. В миналото то е имало доста негативна слава, която не успява да попречи на развиването му. Смята се, че именно от тук тръгва из Европа чумата, известна като "черната смърт".
Катедралата, която е символа на града, датира от 12 в. Най-впечатляваща е часовниковата й кула, в която се намира един от най-големите часовници в света. Строителството на катедралата е започнало през 1160 г. Тя преживява силно земетресение през 1908 г. и доста поражения от бомбардировките през 1943 г. Затова е почти наново изградена, но има някои оригинални архитектурни елементи, които са запазени.
Непосредствено до катедралата се издига нейната камбанария. Височината и е 60 м и на нея може да се види най-сложният астрономически часовник в света. Създаден е през 1933 г в Страсбург.
На този площад се намира и Фонтана Орион. Елегантен фонтан в бароков стил. Той е посветен на митичния основател на града. Основните фигури тук представляват реките Нил, Ебро, Камаро и Тибър. Фонтана Орион е построен през 1547 г. от Джовани Анджело Монторсоли (ученик на Микеланджело) и се намира на площада на катедрата на Месина. Не трябва да се пропускат и изграденият от същия творец фонтан на Нептун, който гледа към пристанщето. На самият порт интерес предизвиква фарът "Сан Раниери", построен през 1555г. Има още два интересни фонтана в Месина и това са Сенаторският от 1619г и Куатро фонтан, при който само два елемента от ощо четирите са оцелели до днес.
Градът е заобиколен отвсякъде от Пелоританските планини. От далеч няма да е трудно да си представи човек, че именно тук се развива действието на шекспировата комедия "Много шум за нищо". От близо обаче Месина ще се покаже в истинския си облик - шумен и пренаселен съвременен град без почти никакви забележителности. Вината за липсата на исторически паметници не е на Месина- градът е осъден на злочеста съдба, която е прекомерна дори по стандартите на Сицилия. През 1908г. земетресение и последвалото цунами след него отнема живота на 80 000 души, изравнява града със земята и става причина брегът да потъне с 50см. Малко след като презастрояването на града е завършено, бомбардировките на Съюзниците през Втората световна война отново почти го изравняват със земята - Месина има злощастието да е най-тежко бомбардираният град в цяла Италия.
Богатството на Месина се дължи предимно на пристанището му, от което се извършва основната търговия на града. В миналото то е имало доста негативна слава, която не успява да попречи на развиването му. Смята се, че именно от тук тръгва из Европа чумата, известна като "черната смърт".
Катедралата, която е символа на града, датира от 12 в. Най-впечатляваща е часовниковата й кула, в която се намира един от най-големите часовници в света. Строителството на катедралата е започнало през 1160 г. Тя преживява силно земетресение през 1908 г. и доста поражения от бомбардировките през 1943 г. Затова е почти наново изградена, но има някои оригинални архитектурни елементи, които са запазени.
Непосредствено до катедралата се издига нейната камбанария. Височината и е 60 м и на нея може да се види най-сложният астрономически часовник в света. Създаден е през 1933 г в Страсбург.
На този площад се намира и Фонтана Орион. Елегантен фонтан в бароков стил. Той е посветен на митичния основател на града. Основните фигури тук представляват реките Нил, Ебро, Камаро и Тибър. Фонтана Орион е построен през 1547 г. от Джовани Анджело Монторсоли (ученик на Микеланджело) и се намира на площада на катедрата на Месина. Не трябва да се пропускат и изграденият от същия творец фонтан на Нептун, който гледа към пристанщето. На самият порт интерес предизвиква фарът "Сан Раниери", построен през 1555г. Има още два интересни фонтана в Месина и това са Сенаторският от 1619г и Куатро фонтан, при който само два елемента от ощо четирите са оцелели до днес.
Основният вход към Месина е "Порта Граця" от XVIв., част от запазената в пристанището крепост на св.Салватор. Тя е издигната на мястото на античен манастир, посветен на светеца. Друга забележителност близо до пристанището са Пилоните. Те представляват два стълба, построени през 1957г. в Месинския проток, за да продпомогната осигуряването на електричество за острова. По времето, когато са завършени, те са най-високите в света. На по-късен етап електирческата жица е заменена от подводен кабел, но стълбовете са запазане като туристическа атракция.
Мадоната дела Летера, която доминира над пристанището на Месина,
тя е покровителката на града
Празник на Дева Мария от писмото.
Празник, включен в Регистъра на нематериалното
наследство на Сицилия (REIS)
Епизодът, предаден от традицията и вярата, свързан с празника на Дева Мария от Писмото, датира от 42 г. сл. Хр., годината, в която група от Месина, представляваща целия град, се обърна към християнството благодарение на проповядването на Св. Павел, той отиде в Светите земи, за да отдаде почит на майката на Христос, все още жива. Тук, посрещнати от Мадоната на 3 юни, те получават писмо, в което тя гарантира закрилата си на града завинаги. На 8 септември същата година хората от Месина се завръщат в родината си, носейки изпратеното от нея писмо, написано на еврейски, навито и вързано с кичур от косата й, (което сега се пази в катедралата на Месина и е излага на показ в деня на Корпус Кристи), поставено на мачтата на малък галеон, изработен от сребро, който представлява един от примерите за защитата на Мадоната за Месина.
Култът към Месина на Мадона дела Летер се развива през шестнадесети век, датата, определена за празника, първоначално е 8 септември, в памет на завръщането на посолството. На 30 юли 1636 г. акт на Сената на Месина официално определя датата на празника като 3 юни, като по този начин се позовава на датата, на която се е състояло посещението на Мадоната. През 1716 г., когато базилианинът Грегорио Арена донася в Месина превода на предполагаемото писмо, написано от Мадоната (превод от арабски код, който принадлежи на епископа на Мардин и на свой ред има от патриарха на Антиохия Игнатий), Мадона дела Летер е избрана официално за покровителка на града и оттогава празникът на 3 юни става все по-тържествен.
Съществуващата осмоъгълна кула на замъка Матагрифоне
от 11 век и светилището Кристо Ре
Sacrario di Cristo Re (Храмът на Христос Царя) в Месина е внушителна гробница, построена през 1937 г., за да съхранява останките на онези, които са загинали в двете световни войни. Бароковата архитектура е вдъхновена от Basilica di Superga, проектирана от архитекта от Месина Филипо Хувара. От мястото, където се намира светилището, има една от най-добрите гледки към Месинския пролив. Sacrario di Cristo Re в Месина е проектиран от Джован Батиста Милани и е открит през 1937 г. Той заема площ от 600 квадратни метра в района на града, където някога е бил замъкът Рока Гуелфония, наричан още Матагрифоне. През 1191 г. Рока Гуелфония или замъкът Матагрифоне е
домакин на Ричард „Лъвското сърце“ и хората му на
път за Светите земи по време на Третия кръстоносен поход. Бароковият храм има централно оформление и е покрит с купол, белязан от осем зъбера. В основата им има бронзови статуи, изработени от римския скулптор Теофило Раджо и изобразяващи кардиналните и богословски добродетели. На купола има висок шест метра фенер и еднометрова сфера, върху която стои кръст. Предната част на входа е украсена с две фигури, представляващи Италия и Месина, докато на входните стъпала има статуя на Христос Царя, направена от скулптора Торе Едмондо Калабро. Сицилианският скулптор е автор и на статуята на Мадона дела Летера, която стои в пристанището на Месина, в центъра на крепостта Сан Салваторе. До църквата стои останките от осмоъгълната кула на стария замък, където през 1935 г. е поставена камбана от 130 квинтала. Това е една от най-големите камбани в Италия, направена чрез претопяване на бронза от вражеските оръдия след Първата световна война . Вътре в светилището има паметник на Незнайния войник, създаден от Антонио Бонфилио. На стените са надгробните паметници на 110 загинали войници от Първата световна война и 1288 загинали войници от Втората световна война. Повечето от жертвите губят живота си през 1943 г. по време на защитата на Сицилия. Друга плоча е в памет на 21 моряци, загинали във военноморската битка при Пунта Стило на 9 юли 1940 г.
Дворецът на провинцията, Корсо Кавур
Няма коментари:
Публикуване на коментар