Сицилия, Мазара Де Валло - Църквата Свети Игнацио - руините, историята на едно минало, Италия

Разхождайки се под ослепителната светлина на Мазара, изглежда сюрреалистично да откриеш врата, която крие руините на църква: Sant' Ignazio. Днес тя е в състояние на дълбок разпад, но е естествено да се мисли, че може би някога е била красива. Бившата църква Sant'Ignazio не е просто паметник. Има преплетена, дори мистериозна история от създаването си. Намира се на Piazza Plebiscito, в непосредствена близост до бившия йезуитски колеж, с който е свързана чрез проход близо до олтара. Това е било йезуитската църква. Носи името си на техния основател, испанския религиозен Игнатий от Лойола, провъзгласен за светец през 1622 г. от папа Григорий XV. Построена е през 1701 г. върху останките от дворец на мазаризките благородници Адамо, проектиран от Анджело Италия и Джакомо Наполи.

Църквата, която имала овален план с осем чифта тоскански колони, шест странични олтара и един основен в центъра с голям купол и две двойни камбанарии, се срутила през декември 1933 г. Всъщност днес е останала само фасадата, в Бароков стил и някои вътрешни колони. През 1901 г., когато Норманската базилика е била подложена на реставрация, тази църква е служила и като катедрала след това е превърната в заседателна зала на съвета, кино и зала за предизборни митинги. Архитектурна касапница, накратко, граничеща с богохулство и едва впоследствие и след срутването е затворена за богослужения. 

 Днес, за съжаление, е останала само фасадата в бароков стил, в която могат да се разграничат два реда колони. В първия ред има четири изпъкнали тоскански колони, в центъра на които има бароков портал, увенчан с кръгъл фриз с мраморния бюст на Свети Игнацио, дело на Марабити. Вторият ред обаче се характеризира с две композитни колони, които поддържат тимпан с начупени извити линии, докато в центъра има друг пълен портал с архитрав, украсен с волути и фриз.

Фасадата на йезуитския колеж

Руините на църквата Sant'Ignazio са историята на едно прекрасно минало, което ни води до Йезуитския колеж: монументален комплекс с рядка красота в сърцето на историческия център, до музея на сатира и който включва в себе си повече от сто творби – галерия, посветена на прочутия скулптор от Мазарея Пиетро Консагра. Строежът на грандиозния йезуитски колеж продължил около двадесет години, ръководен от архитектите Джакомо Наполи и Анджело Италия, първият камък бил положен през декември 1675 г. Монументалната конструкция с внушителния бароков портал, стълбището, теламоните, поддържащи капителите и антаблемента, атриумът, лоджията, са показателни за авторитета и престижа на ордена. В продължение на повече от половин век йезуитският колеж бил важен учебен център, а почти десет години бил и дом на университет с факултети по философия и теология. 

Днес в залите на някогашното известно йезуитско училище кипи нов живот. През последните години имало опити да се върнат някои университетски факултети към Йезуитския колеж. Величието и богатството на манастира на йезуитския колеж е несравнимо със своите 24 дорийски колони и чудото на внушителните и тържествени арки, които го обграждат като в прегръдка. 

Днес това е и изложбено място, посветено на археологически находки от римската епоха, открити в Средиземно море, и съвременни произведения на изкуство на Пипо Рицо, Микеле Диксит, Джанбекина, Енцо Сантостефано и Роза Ферери, заедно със скулптурни и живописни творби на художника от Мазарея Пиетро Консагра.