Сицилия, Агридженто - долината на храмовете, Италия

Гръцката колония, основана през шести век пр.н.е., се е превърнала в един от главните градове в средиземноморския басейн. Останките от великолепните дорийски храмове, които доминират над древния град, част от които все още е заровена и непокътната под съвременните ниви и овощни градини, свидетелстват за неговото превъзходство и гордост. Серия от внимателни разкопки в района хвърля светлина върху елинистическия и римски град и върху погребалните практики на ранните християнски жители
Най-величествените останки от Магна Греция са в Агридженто, разпръснати на площ от 1300 хектара. Това е един от най-големите археологически обекти в света, част от Световното културно наследство. Храмът на Конкордия дори е изобразен на логото на ЮНЕСКО.
На хребет с красива гледка към морето е всичко, останало от някогашния Акрагас, наречен от древногръцкия поет Пиндар „най-хубавият от всички градове на смъртните“.
Вале дей Темпли (Долината на храмовете) всъщност не е долина, а по-ниският от два хълма край морето, защото гърците строели своите храмове на високо, по-близо до небето. Тук през V век пр.Хр. са построени основните дорийски храмове.
Гръцки колонисти от Гела (Калитаниста) наричат с името Акрагас колонията, която установяват тук през VIв.пр.Хр. Тя бързо се превръща в един от най-проспериращите градове на Магна Греция. Римляни и картагенци воюват за Акрагас по време на двете Пунически войни. В крайна сметка римляните завладяват града и го преименуват на Агригентум. След смъртта на Юлий Цезар през 44г.пр.Хр. жителите му получават пълно римско гражданство, въпреки че населението продължава да говори предимно гръцки език. След падането на Западната Римска империя Агридженто последователно преминава в ръцете на вандали и алани, остготи, на Византия. След като норманите завоюват Сицилия, градът е преименуван на Гридженти.

Източната зона е по-впечатляващата част от Долината, тъй като в нея са събрани изключителни руини и освен това от там се разкрива красива гледка. Основните забележителности са разположени по главната улица Виа Сакра.
По Via Sacra (Свещения път) могат да се посетят руините на храмовете на Юнона – богинята на брака и раждането, и елегантния храм на Конкордия, който е един от най-добре запазените дорийски храмове в света. В края на VI век храмът на Конкордия е трансформиран в християнска базилика и по тази причина е запазен в изключително добро състояние.
В укрепените градски стени в зоната, простираща се от Храма на Юнона до Храма на Конкордия, има някои погребални ниши (arcosolia), датиращи от първите векове на християнството.
Храмът на Херкулес, посветен на силния син на Юпитер, датира от края на VI в. пр. Хр. и е най-древният храм в долината на храмовете. Наблизо е вила Ауреа, която е била дом на англичанина Алекзандър Хардкасъл, който в началото на ХХ век инвестира всичките си притежания в археологическите разкопки, възстановяването и запазването на археологическия комплекс.
Под храма на Херкулес, близо до Порта Ауреа, се намира т.нар. Гробница на Терон – мавзолей от римската епоха, който неправилно се приписва на тирана.
В западната страна на хълма на храмовете са руините на храма на Зевс – храм с необичайни размери, в чиято полуколоната са били разположени колосални статуи, наречени Теламони. Гигантската скулптура, която е в тази зона, е копие на оригинален Теламон. До руините на храма на Юпитер се намира зона за поклонение, посветена на божества на плодородието като Деметра и Персефона. Разхождайки се сред руините, човек може да види някои олтари с „ботрос“ – кръгли жертвени ями, чийто най-голям представител е зад Храма на Диоскурите. Храмът на Кастор и Полукс (на Диоскурите) носи следи от бяла гипсова мазилка, с която в древността са били покривани повърхностите на храмовете с изключение на горната част.
В тази част на парка е Порта V – една от най-многозначителните градски порти. Освен че води до оброчната зона, тази порта има някои сходства и с т.нар. Porte Scee, описана от Омир в „Илиадата“.

Храмът на Юнона и Порта III

На билото на хълма стърчат останките на Храма на Хера (Темпио ди Джуноне Лучиниа), съпруга на Зевс, от чиито 34 колони са оцелели само 25. Те са издигнати върху правоъгълна основа с размери 40м дължина и 20м. ширина – 6 колони на късата и 13 колони на дългата страна. На някои от тях може да се видят черни петна, причинени от пожар при нападенията на Картаген и останали като отпечатък във времето още от 406г.пр.н.е. Той е имал впечатляващ жертвен олтар, на който принасяли дарове млади булки и измамени съпруги.

Западно от храма е имало Порта III, от която днес е останало много малко поради свлачището на част от скалния хребет и многобройните трансформации, претърпели стените в тази област.

Византийска Аркосолия

Между храма на Конкордия и храма на Юнона, по протежение на останките от древната градска стена, изсечени в скалата, се виждат поредица от аркосолиумни гробници от византийския период

Храмът на Хармония (Темпио дела Конкордия)

По продължението на главната улица се намира Храмът на Хармония (Темпио дела Конкордия) от 430г.пр.Хр. Това е най-добре запазеното гръцко светилище в Европа (заедно с Храма на Хефес в Атина). През VIв. е бил превърнат в християнска църква, впоследствие изоставена и вероятно на това дължи доброто си състояние. Колоните му са леко наклонени, за да не изглежда храмът деформиран от перспективата, когато се гледа отдалеч.

В подножието му е „полегналия“ Икар, изваян от полския автор Игор Миторай

В подножието му е „полегналия“ Икар,

изваян от полския автор Игор Миторай

Прочутата със свредлообразните си рога и полезно мляко местна коза „капра джирджентана“ (Capra aegagrus hircus),

чийто произход е от Афганистан. Вносът на първите кози се приписва от някои на древните гърци, а според други това правят арабите.

Вила „Ауреа“ и градините

Вилата носи името си от факта, че наблизо, по посока на храма на Херкулес, е имало Порта IV, която, като най-важната порта за достъп до древния град, е била наричана още Порта Ауреа. Вилата е сграда от края на 18 век, англичанинът Александър Хардкасъл е живял там от 1925 до 1932 г. Той финансира реконструкцията на осемте колони на храма на Херкулес. Под вилата и в градината й има останки от християнска хипогея.

Подземни погребални камери на територията на 

градината на Вила Ауреа

Храмът на Херкулес

Храмът на Херкулес (Темпио ди Ерколе) е най-старият в Долината (около 520г.пр.Хр.) и втори по големина с дължина 74м и ширина 27,8м и достигал внушителните над 16м височина. За жалост е почти цялостно разрушен при едно от земетресенията, като чак през 1922г. е реставрирана част от него. Останали са изправени едва 8 от неговите 38 колони. Изработени са от златист пясъчник и някога са имали мраморна мазилка, оцветена в червено и яркосиньо. Приписването му на героя е потвърдено от пасаж на Цицерон и може да се счита за надеждно, още повече и като се има предвид, че Херкулес е бил особено почитан в района.

Храмът на Зевс Олимпийски. 

Най-големия дорийски храм в елинския свят с размери 113м на 36м. Строежът му започва през 480г.пр.Хр., вероятно, за да ознаменува съкрушителната победа на Агридженто над картагенците в Битката при Химера. Поробените пленени войници са свършили основната работа по началния строеж на храма. 

Повалените сега колони са били високи 15м а обиколката им е трябвало 20 възрастни да се хванат в кръг за ръце, за да успеят да ги обгърнат. Над колоните 38 мъжки фигури (теламонити), или атланти, поддържали архитрава, като с това височината на храма стигала 30м. Статуята на един от атлантите е възстановена.

Останките от храма са пръснати в безпорядък заради земетресенията, които окончателно са го разрушили, но дори и в този си вид дават ясна представа за мащабите на градежа.

Теламоните

 Така са наричани в гръцката архитектура носещите пиластри, оформени като мъжки фигури по подобие на кариатидите. Теламоните са използвани да поддържат различни части от сградата – архитрави, еркери, балкони, навеси, така както митичния Атлант е бил наказан от Зевс да държи на плещите си света, с помощта на другите титани.

Храмът на Диоскурите или Храмът на Кастор и Полукс. 

В действителност храмът се издига вътре в светилището на хтоничните божества и следователно е вероятно да е построен в чест на божествата на земята (Деметра и Коре), а не на Диоскурите.

Срещу руините на храма на Зевс се извисяват четирите колони на храма на Кастор и Полукс, реконструкция от XIXв., вероятно с части, заимствани от други руини. Останките от Храма на Хефес са оскъдни. Руините на четири храма са обединени с общото название Светилището на хтоничните богини – владетелката на подземния свят Персефона и нейната майка Деметра.

Храм на хтонични божества
Това е комплекс от свещени сгради, посветени на култа към хтоничните божества Деметра и Коре. Терминът „хтонични божества“ се отнася до божества, обикновено женски, свързани с култовете към подземни богове. Светилището се характеризира с наличието на открити участъци с множество храмове в него.

V порта 

Южно от Светилището на хтоничните божества. Това е една от деветте порти, съставляващи стената, обграждаща древния Акрагас. Стената, дълга 12 км, е построена към края на 6в.пр.н.е. и включваше девет порти: 

Порта I и II на изток; 

Порти III, IV и V на юг; 

Порта VI, VII, VIII, IX на запад. 

В съседните райони личат останките от градските стени.