Така, в търсене на уникалността на Модика, тръгваме да изследваме този невероятен град, станал обект в съкровищницата на ЮНЕСКО през 2002 г.
Градът е построен на място, където се срещат две долини, някога прорязвани от реки. След ужасяващо наводнение през 1902 г. обаче, реките били пратени под земята. Днес, докато се разхождаме по една от главните улици – Корсо Умберто I – всъщност следваме коритото на една от тези реки.
Според Тукидид градът е основан през 1360 г. пр. н. е. или 1031 г. пр. н. е. и е обитаван от сицелите през 7 век пр. н. е. Вероятно е била зависимост от Сиракуза. Модика е окупирана от римляните след битката при Егадските острови срещу картагенците по време на Пуническите войни през 241 г. пр.н.е., заедно със Сиракуза и цяла Сицилия. Модика става един от тридесет и петте декумански („спонтанно подчинени“) града на острова и е потиснат от претора Верес. През 535 г. византийският генерал Велизарий изгонва остготите и установява за Юстиниан I правителството на Източно-римската империя (известна още като Византийска империя) и вече гръкоговорещото население фиксира своята култура до латинизацията на норманите през 11-ти век. През 845 г. Модика е превзет от арабите по време на мюсюлманското завладяване на Сицилия.[7] Те наричат града Мудика.[8] Година след превземането му, арабите укрепиха цитаделите му и впоследствие той просперира под тяхно управление.[9][10] През 1091 г. завладяването на Модика и целия Вал ди Ното слага край на дълготрайната война на норманите, водени от Роджър от Отвил, срещу арабите. През 1296 г. Модика става столица на важно графство, което под ръководството на семейство Киарамонте се превръща в процъфтяваща полунезависима държава, контролираща цялата южна трета от острова, с правото на собствен монетен двор и други привилегии (виж Графство Модика ).
Присъединен към Италия през 1860 г., Модика остава столица на областта до 1926 г., когато е включен в провинция Рагуза.
Модика се състои от два градски центъра, „Модика Алта“ (Горна Модика) и „Модика Баса“ (Долна Модика). По-старата горна част е кацнала на скалистия връх на южния хълм Ибели, долната част е изградена върху долните склонове и долината отдолу. Разходката надолу от Modica Alta до Modica Bassa разкрива гледки към долния град и включва много стъпки; не много хора опитват обратното пътуване пеша.
Историческият център на Модика е като амфитеатър – всяка сграда е стъпила едва ли не на покрива на долната и поради тази причина се налага непрестанно да се изкачвате и да слизате по стъпала.
Градът е построен на място, където се срещат две долини, някога прорязвани от реки. След ужасяващо наводнение през 1902 г. обаче, реките били пратени под земята. Днес, докато се разхождаме по една от главните улици – Корсо Умберто I – всъщност следваме коритото на една от тези реки.
Според Тукидид градът е основан през 1360 г. пр. н. е. или 1031 г. пр. н. е. и е обитаван от сицелите през 7 век пр. н. е. Вероятно е била зависимост от Сиракуза. Модика е окупирана от римляните след битката при Егадските острови срещу картагенците по време на Пуническите войни през 241 г. пр.н.е., заедно със Сиракуза и цяла Сицилия. Модика става един от тридесет и петте декумански („спонтанно подчинени“) града на острова и е потиснат от претора Верес. През 535 г. византийският генерал Велизарий изгонва остготите и установява за Юстиниан I правителството на Източно-римската империя (известна още като Византийска империя) и вече гръкоговорещото население фиксира своята култура до латинизацията на норманите през 11-ти век. През 845 г. Модика е превзет от арабите по време на мюсюлманското завладяване на Сицилия.[7] Те наричат града Мудика.[8] Година след превземането му, арабите укрепиха цитаделите му и впоследствие той просперира под тяхно управление.[9][10] През 1091 г. завладяването на Модика и целия Вал ди Ното слага край на дълготрайната война на норманите, водени от Роджър от Отвил, срещу арабите. През 1296 г. Модика става столица на важно графство, което под ръководството на семейство Киарамонте се превръща в процъфтяваща полунезависима държава, контролираща цялата южна трета от острова, с правото на собствен монетен двор и други привилегии (виж Графство Модика ).
Присъединен към Италия през 1860 г., Модика остава столица на областта до 1926 г., когато е включен в провинция Рагуза.
Модика се състои от два градски центъра, „Модика Алта“ (Горна Модика) и „Модика Баса“ (Долна Модика). По-старата горна част е кацнала на скалистия връх на южния хълм Ибели, долната част е изградена върху долните склонове и долината отдолу. Разходката надолу от Modica Alta до Modica Bassa разкрива гледки към долния град и включва много стъпки; не много хора опитват обратното пътуване пеша.
Историческият център на Модика е като амфитеатър – всяка сграда е стъпила едва ли не на покрива на долната и поради тази причина се налага непрестанно да се изкачвате и да слизате по стъпала.
Модика се оказва град, разделен физически на горна и долна част, но също и град с две големи църкви (първата, посветена на Св. Георги Победоносец, втората – на Св. Петър, изключителни образци на зрял сицилиански барок) и съответно двама покровители. Дуализмът между главните църкви Сан Джорджо и Сан Пиетро започва през 1630 г. при папството на Урбан VIII и с течение на времето става толкова ожесточено, че се изражда в истински битки с кръвопролития, а след това се трансформира в две противоположни фракции. Това налага с кралски указ от 1757 г. да се предоставят на църквата Сан Пиетро същите привилегии като на църквата Сан Джорджо. От този момент Модика има двама светии-покровители и две групи благочестиви антагонисти: санджорджиари и санпетрари.
Сан Джорджо е катедралата, посветена на Свети Георги. Въпреки че катедралата е преустроена в бароков стил след земетресението от 1693 г., както много други части на града, нейните корени са в Средновековието. От предната част на катедралата стълбище от 300 стъпала води надолу към Модика Баса. Сан Пиетро е друга църква, посветена на Свети Петър, в Модика Баса, с основна фасада, увенчана от типична сицилианска барокова камбанария, висока 49 метра (161 фута).
Benji Traveler: Сицилия, Кадетралата Свети Георги в Модика, Италия
До Дуомо ди Сан Джорджо,
стигаме по стръмна уличка. Конструкцията на това внушително място на религиозен култ е от XVIII век. Наричат я „Църквата на богатите“.
Да се избере е почти невъзможно, защото шоколадът тук не е просто млечен, бял и натурален. Освен това той е с люта чушка, с бадеми, с канела, с лимон, с морска сол и каквото още ви хрумне – и най-вече каквото не би ви хрумнало. Градът е пълен с магазинчета и работилнички за шоколад, въпросът е колко може да изядете преди да ви прилошее. Имайте предвид, че шоколадът от Модика е с наситен вкус, натурален и зърнест.
Катедралата Свети Петър
Църквата Света Мария
Странният терасовиден град често е използван за снимачна площадка на филма, за комисаря Монталбано, създаден по романите на Андреа Камилери . Самият актьор Лука Зингарети обича да казва: „Това е нереален град, едно от най-характерните места в света. Модика не е място с няколко паметника, това е уникално, изключително произведение на изкуството.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар