Benji Traveler: Сицилия, Ното - бароковото бижу на Италия, Италия

неделя, 2 юни 2024 г.

Сицилия, Ното - бароковото бижу на Италия, Италия

На 40 км от Сиракуза, сгушено в зелените планински хълмове се намира и прелестното Ното. За съжаление, земетресението от 1693 г. унищожава напълно античното Ното, но после архитекти, занаятчии и талантливи сицилиански художници правят всичко възможно, за да го възродят по-красиво от всякога.
Първото име на Ното е Неас. Той е основан от сиканско население по времето на падането на Троя на върха Мендола. След като пада в ръцете на Сиракуза, градът приема елинистичните нрави. Преминава под римско управление като федерален град. В имперската епоха е обявен за Latin municipium – уникално положение, което му дава значителни привилегии, включително правото да се самоуправлява със собствени закони. Завладян от арабите, които го превръщат в крепост, той получава днешното си име и става столица на една от трите провинции, на които те разделят Сицилия. След два века мюсюлманско управление, през 1090 г., Ното договаря предаването си на норманеца Роджър. Историята на Ното обаче е съградена от хората и от природата. През 1693 г. градът е разрушен от земетресението, което засяга цялата Югозападна Сицилия. Проектиран като голям театър без крила, той е замислен като свободен и открит град, който е жив и се радва на приемственост. Ното е кацнал на хълма Мети на южните склонове на планините Хибла. Архитектурната история на новия град се доминира от художественото вдъхновение на трима архитекти: Розарио Галиярди, Винченцо Синатра и Паоло Лабизи. Те успяват да разработят истински шедьовър на архитектурното единство. Тримата го обогатяват с елементи от Ренесанса и с неокласически псевдо-испански елементи, създавайки стил, пълен с въображение и подобен на сън.

Градът не е никак голям, а центърът му е доста компактен. След като се установява,че целият град е изложен на риск от грабежи и замърсена околна среда, през 80-те години на ХХв. влиза в ход мащабен реставрационен проект, а през 1996г. ЮНЕСКО го включва в списъка на паметници на Световното културно наследство.
Още с първите стъпки там прави впечатление, че бароковата архитектура има свой собствен почерк и всички сгради са от пясъчен мрамор. Заради това слънцето там свети по-различно и буквално всичко изглежда като картичка. Перфектното място за начало на обиколката на Ното е порта "Реале". Построената през 19-ти век арка, по случай визитата на Фердинанд II, крал на Сицилия, се явява своеобразен вход към централната част на града. Тя от своя страна е структурирана от три основни успоредни улици, като на най-източната са живели благородниците, където се намират повечето дворци, на втората е било разположено духовенството, а третата е била отредена за обикновеното население. Още със стъпването в Ното човек придобива усещането, че се намира в грандиозен музей на открито, но това чувство стига кулминацията си на централния площад -"Пиаца дел Дуомо". Там главна роля е отредена на величествената катедрала на Ното "Сан Николо", широкото стълбище създава илюзията че сякаш е вдигната на пиедестал над всичко друго.
Вдъхновени от римските дворци, на сицилианските барокови архитекти са им били необходими около 80 години да завършат през 18-ти век строежа на храма. Точно отсреща пък е внушителният някогашен дворец "Дучецио". Най-вероятно сицилианският архитект Винченцо Синатра се е вдъхновил от френските дворци, за да създаде сградата, където днес се помещава кметството на Ното. Построена в неокласически стил през 1746г и достроена през 1830г.
В Ното има още 35 катедрали, коя от коя по-прелестни и с по-богата история.

Порта Реале

Триумфалната арка, която поставя началото на Корсо Виторио Емануеле – ядрото на Ното. Фердинанд де Бурбон през 1838 г. прави същото – влиза в града и открива паметника. На върха ѝ има три символични скулптури: назъбена кула, символизираща силата, куче – лоялността, а в центъра – пеликан, символ на жертвата.

Дори и тази кралска порта е построена с характерния златен пясъчник, който е използван за строежа на църквите и палатите в града. Това е уникален пясъчник заради гъвкавостта си и затова е бил избран – да се подпомогне сеченето му и каменните резби на архитектурните произведения, но и защото излъчва силна светлина.

Църквата на св. Франциск

В дясната страна на Корсо Виторио Емануеле е Piazza Immacolata, където е църквата на св. Франциск, изправена на върха на внушително стълбище. Тя датира от началото на XVIII век, с един-единствен кораб е и в съответствие с францисканските разбирания стените ѝ са бели и украсени с мазилки в рококо стил. До църквата е францисканският манастир.

Църквата на св. Киара вляво на Корсо Виторио Емануеле е издигната в много деликатен бароков стил. Интериорът е малък и овален, украсен с мазилки и херувими. Тя е балансирана от 12 колони.

Катедраталата на Ното "Св.Николай"

Фасадата – съвсем аскетична и лишена от екстравагантност, включва барокови мотиви и класически елементи. Трите кораба на църквата са разделени от високи колони. В параклиса в дъното на десния кораб се пази сребърна урна с тленните останки на Сан Корадо – светеца-покровител на града. Куполът на катедралата рухва през 1996 г. Възстановяването му изисква повече от 10 години и са използвани съвременни техники, които обаче ползват материалите, с които той е строен през XVIII век.

Кметството

Срещу катедралата е Palazzo Ducezio, в което се помещава кметството. Проектиран от архитект Синатра, палатът е повдигнат над площада, на който стои. Построен е между 1746 и 1830 г. с един-единствен етаж. Едва през 50-те години на ХХ век е добавен втори етаж, който модифицира първоначалния неокласически вид на палата.