Крал Рожер II - наричан от италианците Руджеро - за времето си е сред най-значимите и богати владетели на Европа. Говори добре арабски и гръцки, езиците на тогавашната наука. Кани при себе си в Палермо много философи, математици, географи, лекари от арабския свят и Европа. Добрият му приятел Ал-Идриси по негово нареждане оглавява комисия, която систематизира познаните дотогава географски знания. Резултатът е внушителната по обем книга "Развлечение за човека, жадуващ за пълно знание относно различни страни по света", повече позната като "Книгата на Рожер". Това е най-значимият и точен географски труд от доколумбовата епоха. Нейно копие, притежание на шуменската Томбул джамия, сега се пази в Националната библиотека "Св.св.Кирил и Методий".
По желание на Рожер II, навремето в катедралата били поставени два саркофага от порфирий, в единият да бъде погребан той, а в другият - за "августейша памет" и прослава на църквата. Но волята му не била спазена и той е погребан в Палермо, а внукът му, Фридрих II Хохенщауфен, пренася саркофазите в катедралата в Чефалу и в тях са положени тленните останки на баща му, император Хенрих VI и самият Фридрих II. По-късно останките на Роджър II са пренесени в Чефалу, но са погребани в прост мраморен гроб без украса, където остават и до днес.
Заради великолепните мозайки, изпълнени от византийски майстори, поканени от краля, катедралата е в Списъка на световното културно наследство. В апсидата са възхитителните и силно въздействащи изображения на Христос Пантократор, Богородица, архангели и апостоли. Главният неф е отделен от страничните с два реда натични колони с капители в коринтски и римски стил от IIв. Но арките върху тях са арабски. Чудесни произведения на изкуството са резбованото Разпятие на Гулиелмо да Пезаро, кръщелният купел от монолитен блок, украсен с четири скулптури на лъвове, статията на Мадоната от Антонело Гаджини, фреските от XV- XVIв.
Според специалиста по норманска Сицилия Джон Норуич, мозайката на огромният благославящ Спасител е най-прекрасното от всички изображения на Христос в християнското изкуство.
Вътрешността на катедралата има три отделни кораба, характеризиращи се с арки и високи двойни кръгли подпори с арабска форма, и 16 монолитни колони: 14 от розов гранит и 2 от мрамор. Те са върху мраморна основа и са увенчани с капители, украсени с каменни резби. Колоните, капителите и мраморната основа датират от римската епоха (може би II век) и вероятно са взети от езически храмове. Трите основни кораба имат дървени греди с образи на животни, тела и други арабски декорации. Двете мраморни колони подкрепят триумфална арка, която осигурява достъп до трансепта.
Външната архитектура на катедралата включва голяма тераса, която някога е била гробищеи според традицията, била насипана с пръст от Йерусалим, и широка фасада с две големи нормански кули. Кулите имат двукрилни прозорци и са заострени отгоре. Между кулите в средата на сградата е разположен основният вход, наречен портико. Той датира от XV век и има три арки, като страничните са заострени. Те се поддържат от четири колони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар