Сицилия, Месина, Часовниковата кула, Италия

Камбанарията (Campanile) на катедралата в Месина със сигурност е най-интересната забележителност на града. Механизмите, които изграждат астрономическия часовник, се задействат всеки ден по обяд, докато нотите на Ave Maria на Франц Шуберт отекват от площада. Произведена е от компанията Ungerer от Страсбург през 1933 г. Механичната и астрономическа часовникова система на Камбанарията е общопризната като най-голямата и най-сложната в света. История на камбанарията на катедралата в Месина Камбанарията на катедралата в Месина е построена за първи път през норманската епоха. След като е частично повреден от земетресение през 1783 г., Сенатът на Месина решава да го съкрати и да го покрие с купол. През 1863 г. обаче тази камбанария е съборена, тъй като не е била безопасна. Сегашният й вид датира от реконструкцията, извършена след поредното й разрушение, този път от земетресението през 1908 г. През 1933 г. към сегашната камбанария са добавени астрономическият часовник и всички механизми, които се задействат всеки ден на обяд. Това е направено от компанията Ungerer от Страсбург.

Механизмите на механичния часовник в камбанарията

Механизмите на часовника на камбанарията се задействат всеки ден по обяд. Първият, който се активира, е петелът, който пропява три пъти, следван от лъва, който след това изревава три пъти. От този момент нататък, към нотите на Ave Maria на Франц Шуберт, започват да се разгръщат и сцените от „Ambassadors and the Madonna della lettera“ и „Sanctuario di Montalto“. 

Лъвът 

На върха на камбанарията стои 4-метрова златна статуя на лъв. Това е символ на силата на града и неговите жители в битката срещу анжувинците по време на Войната на вечернята от 1282 г. Лъвът е първият от механизмите, които се активират по обяд. Статуята размахва пилона на знамето, носещ знамето на кръстоносците на Месина три пъти, докато движи главата и опашката си и реве. 

Петелът 

На долното ниво има статуя на петел, притисната между двете статуи на Дина и Кларенца. Петелът е висок 2,20 метра и е вторият механизъм, който се задейства, като в този момент той пляска с криле три пъти, вдига глава и пее „кок-а-дудъл-ду“. Петелът е символ на интелигентност и трудолюбие, но и на пробуждането на града. 

Дина и Кларенца 

От двете страни на статуята на петела има две 3-метрови женски статуи, които отбелязват часовете и четвъртините със звън на камбани. Те са Дина и Кларенца, две от героините на Месина, които според легендата са спасили града по време на първата Война на вечернята през 1282 г. Говори се, че през нощта на 8 август е имало опит за нападение над град Месина от анжуйските войски. Двете жени са били на пост и са успели да помогнат на града да осуети атаката. Дина, като хвърля камъни по вражеските войници и Кларенца, като бие камбаните на камбанарията на катедралата, за да събуди целия град.
Мадоната на писмото и посланиците
В долната част е изобразена срещата между посланиците на Месина и Мария от Назарет. Статуите на посланиците се покланят на свой ред пред Мадоната, която държи писмото за благословия в едната си ръка. Според традицията апостол Павел пристига в Месина през 42 г. сл. н. е. и започва работата по обръщането на местното население към християнството. Когато се върнал в Палестина, делегация от Месина искала да придружи Павел по време на пътуването му, за да могат да се срещнат с Дева Мария и да поискат благословия за своя град. Жителите на Месина успяват да посрещнат Девата на 3 юни 42 г. сл. Хр. В знак на благодарност Мария им дава писмо за благословия, написано на иврит и подвързано с кичур от нейната коса. Библейските сцени 

На следващото ниво са представени четири библейски сцени. Статуите, които могат да се видят на фасадата, варират според времето на годината и по-специално според литургичния календар. От Коледа до Богоявление сцената е тази на поклонението на овчарите. Когато механизмът е задействан, пастирите дефилират, покланяйки се пред бебето Исус, Дева Мария и Свети Йосиф. Поклонението на влъхвите е сцената, видима в периода от Богоявление до Великден. В този случай влъхвите, всеки придружен от камериер, се покланят пред Детето, държано в ръцете на Мария. От Великден до Петдесетница преминаваме към „Възкресението на Исус“. Така виждаме статуята на Исус да излиза от гроба си, наблюдавана от двама смаяни войници. И накрая, в периода от Петдесетница до Коледа, представеният момент е този на „Слизането на Светия Дух“. В тази сцена дванадесетте апостоли са събрани около Дева Мария в горната стая. Над тях лети гълъб, символ на Светия Дух, а върху главите на апостолите с високо вдигнати ръце се появяват пламъци. 

Основаването на църквата Монталто 

На следващото ниво надолу намираме препратка към друга градска легенда, свързана с построяването на църква. Очевидно през 1294 г. Дева Мария се явила насън на монах на име Николай с конкретна молба. На следващия ден той трябвало да събере градските власти на Colle della Caperrina (хълма Каперрина). По обяд се казва, че гълъб е обиколил периметъра, около който е трябвало да бъде построена църква, посветена на Дева Мария. Механизмите на астрономическия часовник възпроизвеждат тази история всеки ден по обяд. Както гълъбът лети, статуята на църквата Монталто бавно излиза. Сградата е построена през 1294 г. и е разрушена при земетресението през 1908 г. Днес на това място се издига Santuario di Montalto. 

Въртележката на етапите на живота
На предпоследното ниво е въртележката на етапите от живота. Четири статуи в реален размер представят различни периоди: детство, юношество, зряла възраст и старост. На всеки четвърт час статуите на дете, млад мъж, воин и старец се движат в процесия преди смъртта. Това е представено от скелет с коса в ръка, който се движи, докато минават. 

Въртележка на дните от седмицата 

Последното ниво изобразява дните от седмицата, олицетворени от седем римски богове. Всеки от тях управлява колесница, теглена от различни животни. За понеделник е Диана, богинята на лова, теглена от елен. За вторник е богът на войната Марс на колесница, теглена от кон. Меркурий е за сряда, а животното, прикрепено към колесницата му, е пантера. Юпитер, бащата на боговете, е за четвъртък и митологична „химера“ тегли колесницата му. Венера, богинята на красотата, е за петък, управляваща колесница с прикрепен гълъб. Сатурн е за събота, а колесницата му също носи химера. И накрая, за неделя, има Аполон, чиято колесница е оборудвана с кон. Астрономическият часовник на камбанарията на катедралата в Месина
Страничната фасада на камбанарията съдържа астрономически часовник. Започвайки от върха, полузлатна, получерна сфера маркира различните фази на луната. На долното ниво има планетариум, състоящ се от голям пръстен, изобразяващ слънчевата система и фигурите на зодиака. И накрая, под планетариума, е големият диск с вечен календар. Точно в центъра е слънце, а около него в концентрични кръгове са посочени дните и месеците от годината. Вляво статуята на ангел показва със стрелка текущата дата и година, която автоматично се актуализира в полунощ.

Височината на часовниковата кула е 60 м