Свещари, Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари, България

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.

Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница.
Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Благодарение на забележителната си архитектура и художествена си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.

Гробницата е изградена от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и три квадратни помещения (преддверие, и две камери), всяко покрито с отделен свод. В гробницата при Свещари е погребан владетел на тракийското племе гети със съпругата си, управлявал царството си през втората четвърт на III в.пр.Хр. В централната камера са разположени две каменни легла. По-голямото е предназначено за погребално ложе на владетеля, по-малкото - за любимата му съпруга, която трябвало да го следва в задгробния живот.  Човешките кости са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Любимите коне на покойника били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. Гробната камера е с изключително богата украса. Трите страни на помещението са оформени като колонада, но вместо на колони корнизът е положен върху десет женски фигури с вдигнати нагоре ръце, наречени кариатиди. Над тях има стенопис, представящ религиозна процесия и обреда хероизация - обожествяване на владетеля покойник, който получава златен венец от ръцете на богиня, облечена с дълга одежда. В насипа на могилата са проучени останки от жертвени ями и огнища, които свидетелстват, че при издигането на могилата са извършвани сложни погребални обреди. Богатата окраса и съвършената архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена. Много е говорено и изписано за тази гробница. Открита е по време на разкопки на Гинина могила през 1982 г. Определя се като царска гробница, в която по всяка вероятност е погребан гетският владетел Дромихед. Размерите и са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) 4,45 м. Градежът е от големи варовикови блокове, предварително обработени. Преминавайки през входа (дромоса) и се озоваваш пред същинския вход на Свещарската гробница. От двете си страни, той е украсен с две колони, завършващи с йонийски капители, а над тях се разполага релефен фриз със стилизирани бичи глави (букрании), а между тях розети и гирлянди. Страничната камера е предвидена за дарове и жертвоприношения, а на стената, граничеща с предверието има отвор, който наподобява прозорец. Именно в това помещение са открити и костите на 5 коня, които според тракийските традиции, трябвало да придружават господаря си в отвъдното. Естествено, най-впечатляваща е гробната камера. Стените и са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Каменните блокове под свода се поддържат от 10 женски фигури (кариатиди). Те са застанали с вдигнати ръце и са с височина 1,20 м. Облечени са в дълги до земята силно надиплени рокли, препасани под гърдите с коланче. А от кръста надолу дрехата е офирмена като обърната цветна чашка надолу. Косите им са стилизирани, а на главите си имат своебразна кошница-калатос. Някога лицата, косите, дрехите им са били оцветени, на места се вижда тъмнокафява боя по тях. Кариатидите са разположени по следния начин: 4 на фронталната стена и по 3 на страничните. Само онези, разположени в ъглите, имат по една спусната ръка. Над 4-те кариатиди, разположени на стената срещу входа е представена сцена с обредна хероизация-обожествяване на владетеля, който е закичен със златен венец от Великата богиня-Майка, която е следвана от четири жени, носещи различни дарове в ръцете си. В гробната камера, до две от стените се разполагат две каменни гробни ложета. До едно от тях е намерена малка скулптурна фасада на умален храм. В гробницата са открити още кости от коне, вероятно умъртвени и принесени в жертва, за да съпътстват владетеля в божествения му път. Всичко по-ценно, с което се смята , че е билпогребан владетелят е разграбено още в древността.
Хипотези. Откривателката на гробницата проф. Мария Чичикова, както и професор Тотко Стоянов смятат, че тук е погребан именно Дромихед-гетският владетел, позовавайки се на следните факти: Почти по същото време Диодор говори за гетския владетел Дромихет и за неговата столица Хелис; Дромихет побеждава Лизимах, прави го своя пленник и се жени за неговата дъщеря; Учените са склонни да идентифицират Хелис-столицата на гетите с разположеното недалеч от Гинина могила селище Хелис; Предполага се, че погребаният владетел е именно Дромихет, а положената с него съпруга-дъщерята на Лизимах. След направен антропологичен анализ, данните показват медитеранския и произход. Тоест напълно е възможно тя да е дъщерята на Лизимах.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили.

освен Свещарската гробница, близо до нея може да се видят още няколко гробници, които са били ограбени, но архитектурата им е значително запазена

Омуртагова могила (хълма до водната кула)

Омуртаговата могила е открита в южния край на източния могилен некропол в местността Сборяново. Тя е най-висока могила в Североизточна България. През 2012 г., при разкопки, археологът д-р Диана Гергова открива златно съкровище. В дървеното сандъче намира златни накити и апликации върху конска сбруя със златен начелник с конско протоме. Датирани са от края на IV и началото на III век пр. н.е.

Проучването на Омуртаговата могила край с. Свещари започва през 1992 г. Тя е висока 20 м и е най-голямата от могилите в източния некропол. В могилата е разкрита силно разрушена и ограбена гробница с полуцилиндричен свод, изградена от масивни каменни блокове. Гробницата е била разрушена при голямо земетресение. От гробната камера и насипа са идентифицирани костни останки от поне 6 индивида и от двата пола.

През 2012 г при разкопки в насипа на могилата е открито голямо тракийско златно съкровище. Съкровището е било в дървено сандъче и се състои от диадема, четири многоспирални гривни, пръстен с образа на Ерос, копчета, начелник и апликации към конска сбруя, както и от желязна юзда.

При пресяването на пръстта от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя. Съкровището е с общо тегло от над 1,8 кг.

Разкрити са запазени останки от ствола и корените на вековно дърво (дъб или бряст) в основата на което е било поставено дървеното сандъче със златните дарове. Тази ритуална практика показва, че за погребението на гетския владетел е било избрано място в непосредствена близост до почитаното като свещено дърво, което впоследствие е засипано от огромната могила.

Свещарската гробница е част от Националния историко-археологичеки резерват "Сборяново". Той се намира в долината на река Крапинец, между селата Поровец и Свещари, в община Исперих. На територията на резервата са разположени над 140 археологически паметници от праисторическата епоха (V-IV в.пр.Хр.) до късното Средновековие. Сред тях са некрополът в местността Нивата на певеца, тракийското светилище в местността Камен рид, Демир Баба теке, култовият комплекс в местността Новите коренежи, Тракийският град, за който се предполага, че е Хелис - столицата на гетския владетел Дромихет.

Свещари, Демир Баба Теке - вяра и мистика, България

Демир баба теке се намира край село Свещари в близост до Исперих. Това е най-известното теке в България и според „Вилаетнаме” – османска ръкописна апокрифна книга, предполагаемото време на построяване на тюрбето е 1612-1617 година. Текето е един от първите официално обявени (1927 г.) национални паметници на културата поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност. От текето е запазено само тюрбето и една битова сграда.
История и археология
Провежданите през 1983-1991 г. разкопки в двора на текето и в близката околност разкриват древно тракийско светилище (VI в. пр. Хр. – II в. сл. Хр.) под тюрбето. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени. Върху единия от тях са запазени стъпалата, по които тракийските жреци са се изкачвали, за да отправят своите молитви към боговете. Върху скала при входа на двора личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино, а в подножието и са открити фрагменти от питоса (голям глинен съд), където се е събирала жертвената течност. Дълбоко под плочите на двора се е запазила стената от светилището и четири жертвени площадки. През елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището е било свързано с близко разположения тракийски градски център – резиденция на тракийски владетели от племето на гетите. В района са намерени релефи и статуетка на Херос – Тракийския конник.
По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно е съществувал християнски параклис, тъй като в края на XIX в., при първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. Според историите там е имало българско оброчище и манастир „Св. Георги“. Алианите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
В превод наименованието на Демир баба теке означава „храм на Железния баща”, изграден в чест на историческата личност Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за духовен водач и светец на мюсюлманската общност къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен духовен учител и лечител на алианите, той е и светец за християните. 

Гробницата, или тюрбето на алианския лечител, представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 метра. В средата на помещението е разположен гробът на Демир баба, който е ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници. 
Това място се почита от хора с различни религиозни вярвания и за него се разказват много легенди. То е известно с древни ритуали, които все още се извършват там за здраве и сбъдване на желания.

Демир баба теке включва джамия, разрушена в средата на XIX век по неизвестни причини, малък музей, разказващ за живота на Демир Баба и лековит извор, който съществува и до днес. Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и други. През османския период неговите пазители много често са били християни.
В подножието на „Камен рид“ между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето.  То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке. Хора от различни краища идват тук на 2-ри август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление. Могат да се видят и парченца от дрехи, вързани по дървета за да им донесат здраве. Според преданията, парчетата плат се остават, защото така „се завързва“ болестта и човек се освобождава от нея. Тази традиция е свързана с една от древните религии – анимизъм, от латински: „учение за душата”. Този мироглед изхожда от това, че всичко е одушевено. Често той намира израз в поклонение към дървета и големи камъни. Връзването на шарени парцалчета е част от такова поклонение. За аязмото в двора се смята, че лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве. В двора има липа покрита с мъх и от него дамите следва да си занесат парченце у дома.

Легендата разказва, че по време на страшна суша по тези земи се появил светецът Демир Баба, бръкнал в скалата и оттам потекъл извор, който бил лечебен. Този извор все още е известен под името Петте пръста или Беш Пармак. Там хората, които вярват в чудодейната вода, спират за да пият и да си налеят от лековитата вода. Този извор се намира в резервата Сборяново при река Крапинец в местността Камен рид, а Железния баща само с две крачки от извора се изкачвал на платото.

През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.

Поверия
Легендите за това свещено място са много – ритуалното измиване, лягане върху скала, пускане на пари в извора, са действия, практикувани от векове. За аязмото в двора се смята, че водата му лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве.
В зида вляво от сградата има две дупки. Заставаме на няколко крачки от тях и със затворени очи ги целим с показалци (т.нар. “избождане на очите на Вещицата”). Според поверието така човек се освобождава от злото.
Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или да почерпят сили, лягат върху голям камък, който се намира в двора. Ритуалът трябва да продължи поне минута.
Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алианите Демир баба е имал много добър приятел българин. Демир баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил вратичката ниска. Така винаги, когато някой влезе се покланя и на българина.
След това трябва да се изкачваш по пътеката на изпитанието. Минаваш през дупката на лъжата. Ако успееш значи животът ти е праведен, се казва в легендата.
Стигнеш ли до върха, пред теб се открива полянка. На нея има скала, в която са отпечатани стъпките на Демир баба.

Теке или текия (от турски: tekke)
Това е мюсюлмански ритуален комплекс от сгради, в който централното място заема от седмоъгълната гробница на алиански светец, наречена тюрбе. Това е специално място, предназначено за събиране на дервиши (вид ислямски монаси) – суфити, бекташи и др. Първоначално текетата са били жилища на духовните водачи и техните ученици. С времето те се превръщат в религиозни центрове, които често включват и други сгради, а понякога дори и джамии и стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици. Текетата в България са свързани преди всичко с алианите.

Алевити – алиани – казълбаши
Макар че се смятат за мюсюлмани, алевитите са разглеждани от сунитите (култ към Мохамед) като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алианите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги отделя от основните шиитски общности. Алевитите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Такава е гробницата (тюрбето) на алианския (алевийския) светия Демир баба. Алианските жени се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фереджета и шалвари. Алевитите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от армията на Язид I, един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али, внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. По тази причина те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.