Дворецът Кричим, България

 Не са малко очарователно красивите места у нас, но Дворецът „Кричим“ със сигурност е едно от най- впечатляващите места, на чиято красота бихте могли да се насладите от близо. По своята същност той представлява царска извънградска ловна резиденция, намираща се недалеч от град Пловдив.

Дворецът започва своето изграждане през 1905 година от цар Фердинанд I, а е завършен през 1936 година от Цар Борис III.
Историята на двореца „Кричим“ никак не е малка, а и е доста интересна. Тя започва през първите години на 20 век, когато вниманието на княз Фердинанд I е насочено към прелестната пловдивска гора, тогава представляваща част от бивш султански имот. Вековните дъбове, лонгозната гора и приказните пейзажи, които се откриват тук, очаровали княза. Така той решава да създаде на това място уникален ловен парк. За целта той започва да внася елени и лопатари в тъкмо закупените земи и околности. След това стопанството бива заградено. Започва и строежът на ловния павилион. През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Георги Фингов.

Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. . Засаждат се множество наши, а също и интересни чуждестранни растения. Днес обособени са и пясъчни алеи и всичко е изключително красиво
Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийски през 1923 година, той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.
През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.

Настоящият ловен дворец е завършен от цар Борис II, който представлява двуетажна резиденция. Всеки от етажите се простира на завидните 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации. Постройката подслонява петдесет и пет помещения като само баните в двореца са дванадесет. Кабинетите, а и като цяло всички помещения, са запазени в автентичния им вид и всичко е наистина удивително. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните.

Дворцовият парк е с площ от 300 дка. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др.
В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната, като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки, част от българската история. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.
Гората се обитава от различни животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.

Перущица, България

Сегашният град е наследник на древния Драговец, за който се смята, че е бил разположен на 2-3 километра северно от днешния град. През 1364 г. е бил разрушен, но в района са останали богати следи от него. В местността има много археологически находки, за които предстои да бъдат отворени за широката публика.
Както и на други такива места почти всичко важно, което можете да се види събрано в градския център. Има няколко забележителности, които си струва да се посетят и определено няма да отнеме много време.
Първата от тях е църквата Свети Архангел Михаил, в която са загинали много местни жители, по време на Априлското въстание, 1876г.





















По стените, сводовете и колоните, в дебелите зидове около прозорците, има следи от куршумите, огъня и разрушението. По време на жестоките събития, светата обител е била покрита с кръв от пода до тавана. Потушаването на въстанието през април 1876 г. е трябвало да бъде без никаква милост – дори към жените и децата. Все пак имало деца, които останали затиснати под труповете на родителите си и оцелели…
Тук е място на паметника на Кочо, възпят в поемата „Кочо“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Знаейки, че ще загинат от ръцете на поробителите, той решава хладнокръвно да сложи край на живота на жена си, на децата си и на своя.

Иван Вазов в баладата Кочо пише:
„ Храмът беше пълен с деца и невести, с въстаници бодри и бащи злочести, които борбата в тез зидове сбра. .....Перущице бедна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! .... Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. ... Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ..... И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье!"

       

Свети Архангел Михаил е изградена през 1848 година с дарения от гражданите на Перущица. Това се случва девет години след началото на Танзимата в Османската империя, реформа която дава началото на религиозна свободи в рамките на империята. И родолюбивите граждани на Перущица вдигат висока и просторна сградата. Стените и са дебели почти един метър, цялата е изградена от каменни блокове.
По време на потушаването на Априлското въстание през 1876, тук са намерили убежище над 300 души. Но вместо място на закрила, храмът се оказва тяхната гробница. Костите на загиналите се съхраняват в костница насред църквата, а имената им са изписани на мястото, на което е стоял олтара.









При пожара голяма част от покрива изгаря. Днес църквата е покрита, като са запазени следите от събитията.

В дясно до сградата на църквата се намира друга забележителност в Перущица – Дановото училище. То носи името на Христо Данов, който е бил учител тук в продължение на 3 години. Това е едно от първите класни училища, които се създават по време на Възраждането. Тук през 1869 г. Васил Левски учредява революционен комитет. Сградата е строена е през 19 век и е обявена за архитектурна забележителност.

През 1876 г. училището е превърнато в болница, функционираща със средствата на лейди Емили Странгфорд (английска общественичка, която организира събирането на помощи за пострадалото българско население след потушаване на Априлското въстание).

Впечатление прави сградата на Културния дом, на площада, точно срещу църквата.
От двете страни има типични за соц стилистиката стенописи. Единият в памет на Освобождението, а другият за 1944-45 година. Обединява ги голям надпис над входа на сградата: „Две епохи, един идеал – свободата“. Любопитно е, че това все още е девизът на община Перущица

В Перущица има още няколко забележителности – Историческия музей, създаден 1955г. 

В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, героичната борба и трагичната жертва на българите от Перущица за освобождение от османско владичество. 

Експозицията в сградата на музея проследява хода на развитие на селището от неолита (VI хил. пр.Хр.) до съвременния му облик. Етнографската експозиция запознава с бита на населението: оръдия на труда, облекло, съдове, накити.
Особено внимание е обърнато на периода преди Освобождението (1878 г.). Интересни са оригиналната въстаническа униформа от 1876 г., пушката на Спас Гинов (една от жертвите на клането в Перущица при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., който първо убива семейството си, след това и себе си, за да не попаднат в ръцете на османците), картината „Защитата на Перущица“ от художника Д. Добрев, лични вещи и оръжие.

През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството. През 1929 г. в селото е образувано първото в България дружество на тютюнопроизводителите, а през 1935 г. и лозаро-винарска производствена кооперация „Напредък“. По-късно е основано средно професионално-техническо училище. В годините на социалистическата планова икономика, в Перущица работят: електроапаратурен завод за командни ел. табла, предприятие на „Винпром“ за естествено пенливи вина, 2 предприятия за производство на туристически принадлежности, Дирекция „Лозарство“ към националния производствен комплекс „Г. Димитров“ в Пловдив, дивечова ферма „Норка“ и др. През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града основан в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.

Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. Водещо предприятие е винпром „Перущица“, където се произвеждат едни от най-качествените вина в България.