Перущица, България

Сегашният град е наследник на древния Драговец, за който се смята, че е бил разположен на 2-3 километра северно от днешния град. През 1364 г. е бил разрушен, но в района са останали богати следи от него. В местността има много археологически находки, за които предстои да бъдат отворени за широката публика.
Както и на други такива места почти всичко важно, което можете да се види събрано в градския център. Има няколко забележителности, които си струва да се посетят и определено няма да отнеме много време.
Първата от тях е църквата Свети Архангел Михаил, в която са загинали много местни жители, по време на Априлското въстание, 1876г.





















По стените, сводовете и колоните, в дебелите зидове около прозорците, има следи от куршумите, огъня и разрушението. По време на жестоките събития, светата обител е била покрита с кръв от пода до тавана. Потушаването на въстанието през април 1876 г. е трябвало да бъде без никаква милост – дори към жените и децата. Все пак имало деца, които останали затиснати под труповете на родителите си и оцелели…
Тук е място на паметника на Кочо, възпят в поемата „Кочо“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Знаейки, че ще загинат от ръцете на поробителите, той решава хладнокръвно да сложи край на живота на жена си, на децата си и на своя.

Иван Вазов в баладата Кочо пише:
„ Храмът беше пълен с деца и невести, с въстаници бодри и бащи злочести, които борбата в тез зидове сбра. .....Перущице бедна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! .... Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. ... Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ..... И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье!"

       

Свети Архангел Михаил е изградена през 1848 година с дарения от гражданите на Перущица. Това се случва девет години след началото на Танзимата в Османската империя, реформа която дава началото на религиозна свободи в рамките на империята. И родолюбивите граждани на Перущица вдигат висока и просторна сградата. Стените и са дебели почти един метър, цялата е изградена от каменни блокове.
По време на потушаването на Априлското въстание през 1876, тук са намерили убежище над 300 души. Но вместо място на закрила, храмът се оказва тяхната гробница. Костите на загиналите се съхраняват в костница насред църквата, а имената им са изписани на мястото, на което е стоял олтара.









При пожара голяма част от покрива изгаря. Днес църквата е покрита, като са запазени следите от събитията.

В дясно до сградата на църквата се намира друга забележителност в Перущица – Дановото училище. То носи името на Христо Данов, който е бил учител тук в продължение на 3 години. Това е едно от първите класни училища, които се създават по време на Възраждането. Тук през 1869 г. Васил Левски учредява революционен комитет. Сградата е строена е през 19 век и е обявена за архитектурна забележителност.

През 1876 г. училището е превърнато в болница, функционираща със средствата на лейди Емили Странгфорд (английска общественичка, която организира събирането на помощи за пострадалото българско население след потушаване на Априлското въстание).

Впечатление прави сградата на Културния дом, на площада, точно срещу църквата.
От двете страни има типични за соц стилистиката стенописи. Единият в памет на Освобождението, а другият за 1944-45 година. Обединява ги голям надпис над входа на сградата: „Две епохи, един идеал – свободата“. Любопитно е, че това все още е девизът на община Перущица

В Перущица има още няколко забележителности – Историческия музей, създаден 1955г. 

В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, героичната борба и трагичната жертва на българите от Перущица за освобождение от османско владичество. 

Експозицията в сградата на музея проследява хода на развитие на селището от неолита (VI хил. пр.Хр.) до съвременния му облик. Етнографската експозиция запознава с бита на населението: оръдия на труда, облекло, съдове, накити.
Особено внимание е обърнато на периода преди Освобождението (1878 г.). Интересни са оригиналната въстаническа униформа от 1876 г., пушката на Спас Гинов (една от жертвите на клането в Перущица при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., който първо убива семейството си, след това и себе си, за да не попаднат в ръцете на османците), картината „Защитата на Перущица“ от художника Д. Добрев, лични вещи и оръжие.

През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството. През 1929 г. в селото е образувано първото в България дружество на тютюнопроизводителите, а през 1935 г. и лозаро-винарска производствена кооперация „Напредък“. По-късно е основано средно професионално-техническо училище. В годините на социалистическата планова икономика, в Перущица работят: електроапаратурен завод за командни ел. табла, предприятие на „Винпром“ за естествено пенливи вина, 2 предприятия за производство на туристически принадлежности, Дирекция „Лозарство“ към националния производствен комплекс „Г. Димитров“ в Пловдив, дивечова ферма „Норка“ и др. През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града основан в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.

Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. Водещо предприятие е винпром „Перущица“, където се произвеждат едни от най-качествените вина в България.