Не са малко очарователно красивите места у нас, но Дворецът „Кричим“ със сигурност е едно от най- впечатляващите места, на чиято красота бихте могли да се насладите от близо. По своята същност той представлява царска извънградска ловна резиденция, намираща се недалеч от град Пловдив.
Дворецът започва своето изграждане през 1905 година от цар Фердинанд I, а е завършен през 1936 година от Цар Борис III.
Историята на двореца „Кричим“ никак не е малка, а и е доста интересна. Тя започва през първите години на 20 век, когато вниманието на княз Фердинанд I е насочено към прелестната пловдивска гора, тогава представляваща част от бивш султански имот. Вековните дъбове, лонгозната гора и приказните пейзажи, които се откриват тук, очаровали княза. Така той решава да създаде на това място уникален ловен парк. За целта той започва да внася елени и лопатари в тъкмо закупените земи и околности. След това стопанството бива заградено. Започва и строежът на ловния павилион. През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Георги Фингов.
Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. . Засаждат се множество наши, а също и интересни чуждестранни растения. Днес обособени са и пясъчни алеи и всичко е изключително красиво
Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийски през 1923 година, той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.
През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.
Настоящият ловен дворец е завършен от цар Борис II, който представлява двуетажна резиденция. Всеки от етажите се простира на завидните 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации. Постройката подслонява петдесет и пет помещения като само баните в двореца са дванадесет. Кабинетите, а и като цяло всички помещения, са запазени в автентичния им вид и всичко е наистина удивително. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните.
Дворцовият парк е с площ от 300 дка. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др.
В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната, като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки, част от българската история. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.
Гората се обитава от различни животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар