Котел, България

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход известен с името Демир Капия. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история.
Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел и днес стои при важния балкански проход между Шумен и Сливен; на разстояние около 15 мили от морето, и е основан вероятно около 1545 г. от бежанци из околностите. Константин Иречек съобщава, че на котленци, въоръжени със сопи и с копия (харби), под командата на местни войводи било възложено да пазят тамошния проход като дервентджии. Събирането на данъците е дело на войводата, а на османците е забранено да се заселват в Котел. Във време на война специален правителствен чиновник съблюдавал там да не спира и да не нощува турска войска, но поради чести нарушения тези привилегии на практика изчезват. Котленци съумяват да се защитят от кърджалиите и строят отбранителна градска стена.
Котел придобива голямо значение за българското възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги Сава Раковски...
Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.

Най-видният представител на Котленската книжовна школа е народният будител Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов). 
Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ е основано на 2 октомври 1967 г. и е първото средно училище в България, специализирано в областта на българския фолклор. От основаването си до 2004 г. училището е средно музикално. 
В града и района водещи отрасли остават дърводобивът, гъбарството, билкосъбирането и овцевъдството – доходен бизнес за каракачаните в района. Отрасли като тъкачеството, килимарството, шивачеството вече не са представени както някога. 
В града се намират Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей.
Първият празник „Балканът пее и разказва“ се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. Оттогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Пантеонът на Георги Раковски е сред от обектите на Историческия музей в град Котел.Помещава се в обща сграда с експозицията „Котленски възрожденци“. Открита е през 1981г. по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България. Пантеонът е посветен на един от най-великите български революционери и възрожденци – Георги Стойков Раковски (1821 – 1867 г.). Той е основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България от османско владичество, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Музеят на котленските възрожденци Музеят има 4 експозиционни зали: „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“. В първата зала на музея се пази сърцето на доктор Петър Берон, но тя е посветена още и на Софроний Врачански, както и на неуморния радетел за църковна независимост Неофит Бозвели. Показани са копие на първия препис на Паисиевата „История славянобългарска“ от 1765 г. на Софроний Врачански; сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие „Кириакодромион, сиреч Неделник“ – първата новобългарска печатна книга издадена през 1806 г.; факсимиле от „Житие и страдания грешнаго Софрония“ на Софроний Врачански; църковна утвар, икони и книжнина, свързана с разгърнатата през ХVІІІ в. продуктивна дейност на Котленската книжовно-просветна школа; І, ІІІ и ІV издание на „Рибния буквар“ и ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон; колекция от хайдушко оръжие; лични вещи на Георги Раковски, както и негови трудове, сред които вестниците „Българска дневница“, „Дунавски лебед“, „Бъдущност“ и „Бранител“, първата революционна поема „Горски пътник“, първото българско историческо списание „Българска старина“ и др. Експозициите в останалите зали пазят оригинални творби и документи на доктор Васил Берон, лекар и общественик, на просветителя Атанас Гранитски, на книжовника, преводача и учителя Стефан Изворски, припомнят за делото на капитан Георги Мамарчев (вуйчо на Г. Раковски) – ръководител на Велчовата завера в Търново, проследяват съдбите и делата на още много заслужили котленци.

В основната експозиционна зала е мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт“ и копие от сабята на революционера. В зала „Революционери“ на експозицията „Котленски възрожденци“ се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и организатор на легиите в Белград. Сред най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение“. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война.
Галатанското училище се намира в град Котел - квартал Галата. Представлява архитектурен паметник под формата на двуетажна дървена сграда, в която се е помещавало училището на град. Днес възрожденската къща съхранява уникална изложба на тъкани от котленския край. Показаната експозиция показва как шарките и тяхната сложност са се променяли през годините.

Природонаучният музей в Котел е един от най-богатите в България. В него се разкрива биоразнообразието на Източна Стара планина, чрез близо 30 000 експоната от живата и неживата природа, разположени на площ от 1000 m2

Основоположник на природонаучния музей в Котел е местния учител-естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години събира образци от района на Котел. Създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1924г. организира изложба от 500 експоната в София. След като комисия от БАН се запознава с колекциите на Васил Георгиев, предлага през 1951г. да се създаде природонаучен музей. През 1952г. е създаден музеят, а през 1981г. е построена нова сграда, в която се помещава музеят днес

Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.