Брюксел, Белгия

Добре дошли в столицата на Кралство Белгия! Да, да. Точно Кралство! 

Здравей, Брюксел
И така, добре дошли в столицата на Кралство Белгия – Брюксел! Градът има доста интересно разположение и значение: заедно с още 18 други общини, Брюксел образува така нареченият Брюкселски регион, явяващ се на практика един цял град с население около 2 милиона. 
Според легендата Брюксел се е зародил около малък параклис, построен от свещеника Св. Горик през VI век. През 979 г. обаче е построена първата крепост и това е моментът, който се смята за начало на града. След това селището се разраства и става център на търговията. До XII век населението достига 30 000 души, а градът става известен със занаятите си. Заобикалящите блата са пресушени и на тяхно място е построен дългият 128 км канал Willebroek. Много международни владетели са оставили своя отпечатък върху града. Френският крал Луи XIV разрушил голяма част от града по време на атаката през 1695 г. След войните на Наполеон идеята за независимост се разпространила из Белгия. През 1831 г. Леополд I е коронован за крал, а Брюксел е обявен за столица. Градът е официално двуезичен – с френски и холандски (фламандски диалект), като е дом на много институции както на Европейския съюз, така и на НАТО.

Община Брюксел се състои от три части, образуващи неправилна форма. Това са широката северна част, тясната централна и още по-тясната южна части. В северната част е разположен район Лаакен, където се намира кралската резиденция със същото име. Историческото ядро на града е и най-привлекателното място за туристите – във формата на петоъгълник, а на мястото на бивши крепостни и отбранителни съоръжения сега има красиви булеварди, обозначаващи границите му.
Самият Брюксел стои гордо на брега на река Сена, но от града реката почти не се вижда, тъй като белгийските инженери са я покрили.
Що се отнася до архитектурата на града, тя е толкова необичайна, многообразна и цветна, че може да се сравни с калейдоскоп. Поради многовековният конфликт между френскоезични и фламандски жители, в града има много исторически и архитектурни забележителности и от двете страни. В центъра на града преобладава фламандското средновековие, особено фламандски барок и брабантска готика. Къде да видите този вид архитектура? Стъпвайки на площад Гран Плас ще се насладете на архитектурен ансамбъл от 16-18-ти век.
Сградите от 19 век са направени във френски стил. Няколко къщи, изпълнени в стил модерн от известния за времето си архитект Виктор Орта, са включени в Списъка на световното културно наследство. Също в градската архитектура присъства стилът Ар-нуво. Ярък пример за това са общините Иксел и Сен-Жил. Стилът Ар-деко става популярен след приключване на Първата световна война. Удивителен пример за синтез на ар-деко и неокласицизъм се явява несравнимата по своята красота Базилика на Светото сърце, издигната през 20-ти век. Също така Брюксел може да се похвали с цели квартали само от модерни офис и бизнес центрове, красиви и блестящи, сякаш от корицата на бизнес-списание, но истинското и неповторимо очарование на града остава в неговата история и паметници.
Брюксел се отличава с много красиви катедрали, построени в различни архитектурни стилове.
Брюксел е богат на ирландски пъбове, броят им в града е огромен. Така също на търсене се радва азиатската кухня: много индийски, китайски и виетнамски ресторанти. Много популярен, с изумителния си вкус, е десертът „брюкселски топки“- шоколадови топки с асортимент от 65 вида пълнежи.

Брюкселската борса (BSE) е била създадена през 1801 г. с декрет на Наполеон. През 2000 се слива с фондовите борси на Амстердам, Париж и Лисабон. Сградата на борсата е издигната между 1868 и 1873г. на мястото на бившия пазар за масло. Самата постройка е върху останките на францискански манастир от 13-ти век. Пред сградата е създаден голям площад наречен Place de la Bourse/Beursplein.През годините сградата на борсата претърпява много ремонти. В периода 1930 - 1950г. е решено да се увеличи използваемата площ, поради което е бил добавен трети етаж, подсилени са носещите части. През нощта на 30 ноември 1990г. избухва пожар в един от кабинетите на борсовите посредници на приземния етаж и причинява много щети. Въпреки че сградата е била добре реставрирана, автоматизацията и промените в пазарните практики водят до закриване на "пазарните етажи" през 1996г.. Започва сливането на фондовите борси и така се формира Euronext NV, първата общоевропейска борса за акции и деривати. От 2015г. сградата е освободена и се използва понякога за временни изложби, а се очаква през 2023г. отново да бъде отворена като музей на Белгийската бира.

Съдебната палата
сградата се намира в района Саблон. Тя е толкова значима и голяма, че се извисява над този район. Построена през 19-ти век от Жозеф Полаерт, сгардата на съдебната палата се счита за най-голямата сграда, строена в целия свят през този век. Сградата е висока 105м. и заема площ от 24000кв.м. В момента в нея се помещава Върховният съд на Белгия. Сградата е преминала през съществена реновация в следствие на щетите нанесени по време на Втората световна война. При изтеглянето си от Брюксел, малко преди градът да бъде освободен от съюзническите сили, гермаците запалили сградата. В резултат на пожара куполът на палатата порпада, засягайки голяма част от сградата. След реконструкцията новият купол се извисява с няколко метра по-висок от оригиналния.

Кралският дворец и Кралският площад

Benji Traveler: Кралския дворец и Кралския площад, Брюксел, Белгия

Църквата Our Blessed Lady of the Sablon (Нотр Дам дю Саблон)

Benji Traveler: Църквата на Дева Мария от Саблон, Our Blessed Lady of the Sablon (Нотр Дам дю Саблон), Брюксел, Белгия

Saint Mary's Royal Church или Кралската църква Света Мария

Benji Traveler: Кралската църква Света Мария (Saint Mary's Royal Church), Брюксел, Белгия

Брюксел се смята за столицата на Европейският съюз, тъй като от дълго време в града са разположени някои от главните институции на ЕС. В Брюксел се намират официалните седалища на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и второто седалище на Европейския парламент. Всички те са разположени в така наречения Европейски квартал, близо едни до други.

Berlaymont  е офис сграда в Брюксел, в "Европейския квартал", в която се помещава централата на Европейската комисия , изпълнителната власт на Европейския съюз.  Уникалната форма на архитектурата на Berlaymont е използвана в официалната емблема на Европейската комисия. Самата Комисия е разположена в около 60 сгради, но Berlaymont е седалището на Комисията, където е и седалището на председателя на Европейската комисия и нейния колегиум на комисарите .

Урсула фон дер Лайен е първият председател на Комисията, който действително живее в Берлаймонт. Тя спи в малка частна зона до главния си офис на 13-ия етаж. 

Юбелпарк (Jubelpark) или Parc du Cinquantenaire 

 е голям обществен парк, който се намира в най-източната част на Брюксел.

Benji Traveler: Юбелпарк, Брюксел, Белгия

За сърцето на града се счита огромният площад Grand Place или Grote Markt

Benji Traveler: Площад Grand Place или Grote Markt, Брюксел, Белгия

От площада по пътя ни към Пикаещото момченце минахме през магазинчетата за белгийски шоколад и най-различни гофрети и сладурийки.

Недалеч от площад Гроте Маркт е световно известният фонтан на Пикаещото момченце (Манекен Пис). Бронзовата скулптура на фонтана е 61см висока. Най-ранното споменаване на фонтана е от 1451-1452г. С този фонтан са свързани много легенди, според една от които малкото момче по този начин е спасило града от пожар. Между другото сега бронзовият малчуган има гардероб от 800 облекла. Така, например, в деня на Моцарт или Елвис Пресли, той е облечен в съответстващ костюм.

Паркът „Хълм на изкуствата“

 е замислен да свързва Кралския дворец и Гранд плас. 

Катедралата Св. Михаил и Св. Гудула 

Benji Traveler: Катедралата Св.Михаил и Св.Гудула (Cathedral of St. Michael and St. Gudula), Брюксел, Белгия

 

Един от символите на Брюксел, а и на Европа - Атомиумът

Benji Traveler: Атомиумът, Брюксел, Белгия

Кралската консерватория
Започвайки дейността си през 1813 г., тя получава официалното си име през 1832 г. Осигурявайки курсове по музика и драма, консерваторията става известна отчасти поради международната репутация на своите директори, но повече защото в нея са учили много от най-добрите музиканти, актьори и художници в Белгия като Артър Грумио, Хосе Ван Дам, Сигисвалд Куйкен, Хосе Де Пау, Лук ван Мело и Лук Де Конинк. Адолф Сакс, изобретателят на саксофона, също е учил в Брюкселската консерватория. Сегашната сграда на Кралската консерватория се състои от три крила, разположени около вътрешен двор, и е дело на архитекта Жан-Пиер Клузенаер, построена по негови проекти между 1872 и 1876 г. Стилът е неоренесансов, повлиян от крилото Лескот на Лувъра.

Ботаническата градина на Брюксел. Създадена през 1826г. От 1984 г. основната сграда на оранжерията е културен комплекс и музикално място на френската общност в Белгия, известна като Le Botanique. Основната сграда на оранжерията (Le Botanique) е едноетажна и нейната неокласическа фасада с южно изложение е предшествана от две тераси. Състои се от централна ротонда с купол и е оградена от две крила, облицовани с прозорци, всяко завършващо в леко изместен павилион с йонийски колони. Въпреки че е трансформирана, за да изпълни новата си функция на културен център (включително концертни зали и изложбени зали), интериорът на сградата запазва по-голямата част от оригиналния си вид. Бившата стая за хербарий в западното крило е превърната в кафетерия, а двата павилиона - в антре и многофункционално помещение. Преминаването между отделните помещения се осъществява през бившите оранжерии, прикрепени към страничните крила и ротондата. Официалната градина във френски стил, засадена с цъфтящи храсти, е разположена пред оранжериите и оранжериите на културния център. Средната част, вдъхновена от италианския дизайн, включва розова градина във формата на звезда и цветна леха, съдържаща четиридесет различни вида ирис. Третата, долна част на парка е проектирана в стила на английска пейзажна градина, с криволичещи пътеки, декоративни езера и тревни площи с храсти. Петдесет и две скулптури са изпълнени между 1894 и 1898 г., проект, ръководен от двама добре известни скулптори: Константин Мюние и Чарлз ван дер Стапен. Скулптурите изобразяват алегорични фигури на растения, животни и сезони.

Районът Саблон

Брюксел не е типичната туристическа дестинация, но все пак е богат на забележителности, макар и разпокъсани – разположени са в различни части на града.

Къщата на Дева Мария, Ефес, Турция

Къщата на Дева Мария е католически и мюсюлмански храм, разположен върху планината Коресос („Планина Славей“) в близост до Ефес, на 7 километра от Селчук в Турция. Къщата е открита през 19 век по описание в отчетените видения на римокатолическата монахиня и ясновидец Ан Катрин Емерих (1774 – 1824), които са публикувани в книга от Клеменс Брентано след смъртта ѝ. Католическата църква не се произнася в полза или против автентичността на къщата, но въпреки това поддържа постоянен поток от поклонение след от откриването ѝ. Ан Катрин Емерих е обявена за блажена от Папа Йоан Павел II на 3 октомври 2004 година. Католически поклонници ходят на поклонение в този параклис, основавайки се на убеждението, че Мария, майката на Исус е била отведена в тази каменна къща от Св. Йоан Богослов и живяла там до Нейното Възнесение (според католическата доктрина) или Успение (според православната вяра). Светилището е получило няколко папски апостолски благословения и посещения от няколко папи, най-ранното поклонение идва от папа Лъв XIII през 1896 г., а последното е от Папа Бенедикт XVI през 2006 година.
Има няколко доказателства, че тя е живяла в този древен град:1. Свети Йоан е починал точно в Ефес, според някои документи.
2. Църковните събори през 431 г. и 449 г. са били проведени точно тук.
3. В Ефес се намира и най-старата църква посветена на Дева Мария.
4. Пещерата на седемте спящи, която се намира в близост.
5. Ежегодните тържества, които местните провеждат в нейна чест.
Дали това е така или не, не пропускайте да посетите и къщата на Дева Мария и да оставите своето желание на стената с желания. Кой знае, може пък да имате късмет и да ви се сбъдне.

Светилището може да бъде описано като скромно място за поклонение, а не като голямо. Строежът му и запазените камъни датират от епохата на апостолите, съобразена с другите сгради, запазени от тогава. Направени са само малки аранжировки за градината и допълненията за поклонение отвън. На входа на храма посетителите се натъкват на голяма стая със статуя на Пресвета Богородица, поставена в центъра и олтар отсреща.

Вдясно има по-малка стая. (Традиционно се смята, че това е основната стая, в която е спяла Богородица.) По традиция стаята, в която Дева Мария е спала и е почивала, е била във вид на канал с вода, която се стича до фонтана извън сградата.
Извън храма има един вид стена за пожелания, където се връзват желанията написани на хартия или плат. Има различни овощни дървета, цветя и допълнително осветление извън храма за по-добро наблюдение на къщата. Има и един вид фонтан или кладенец, за който някои посетители вярват в че има изключителна лечебна сила и за плодовитост.
В началото на 19-ти век Ан Катрин Емерих,  монахиня в Германия, съобщава серия от епизоди, в които е видяла последните дни от живота на Исус и подробности от живота на майка му Мария. Емерих, която е в общността на Дюлмен, е болна от дълго време, но в Германия е известена с мистичните си сили и е посещавана от важни хора. Един от посетителите на Емерих е писателят Клеменс Брентано. След първото си посещение той посещава Емерих всеки ден в продължение на пет години в Дюлмен и записва какво е видяла. След смъртта на Емерих Брентано отпечатва книга въз основа на виденията, които е събрал, а втората книга е публикувана след неговата смърт. Едно от виденията на Емерих е изобразяването на къщата, която апостол Йоан направил в Ефес за майката на Исус, където Мария живяла до края на живота си. Емерих дала редица подробности за местоположението на къщата и топографията на околностите. Емерих описва и детайлите на къщата: тя била направена от правоъгълни камъни, прозорците били поставени високо, близо до плоския покрив, състояла се е от две части и в центъра има камина. Тя също така описала подробности като местоположението на вратите и формата на комина. Книгата, съдържаща тези подробности, е публикувана през 1852 г. в Мюнхен, Германия.

Въз основа на разговорите си с Емерих на 18 октомври 1881 г., започвайки от книга, написана от Брентано, френски свещеник на име Аббе Жулиен Гуйет открива малка каменна сграда и древни руини до Ефес на планината с изглед към Егейско море. Той вярвал, че това е къщата, в която Богородица, описана от Емерих, прекарва последните си години.
Откритието на Аббе Гуйет не било взето насериозно от повечето хора, но десет години по-късно, по настояване на сестра Мари дьо Мандат-Гранси, окръг Колумбия, двама лазаристки мисионери, отец Poulin и отец Юнг, преоткрили сградата на 29 юли 1891 г., използвайки същия източник. , Научили, че тази руина без покрив с четири стени отдавна е била уважавана от местните жители, които са били потомци на първите християни в Ефес. Те кръстили къщата Паная Капулу ("вратата на девицата"). На това място на 15 август всяка година има поклонение, когато повечето християни празнуват Успение.

Сестра Мари дьо Мандат-Гранси е избрана от католическата църква за основател на Дома на Дева Мария и отговаря за възстановяването, реставрацията и защитата на района около планината и къщата на Мария до смъртта й през 1915 г. Откритието възражда и укрепва „традицията на Ефес“, традиция от XII век. 

Възстановената част на сградата се отличава от оригиналните останки на сградата с червена боядисана линия. Тъй като връзката на Мария с Ефес се появява едва през 12 век и в вселенската традиция на църковните отци се казва, че Мария е живяла в Йерусалим и затова тя е била отнесена на небето там, така че някои изразили съмненията си за района. Привържениците му са основали своите вярвания на присъствието на църквата Богородица - първата църква, посветена на Дева Мария, в Ефес през V век.