Кападокия, Долината на любовта, Турция

Долината на любовта в турския регион Кападокия е един от световните природни куриози. Тя е дом на каменни фигури, които... оставяме на вас да прецените на какво приличат.
Разположено в самото сърце на съвременна Турция, това природно чудо се намира на плато над хиляда метра надморска височина.
Валежите са оскъдни в тази област и на мястото има горещи, сухи лета и невероятно студени снежни зими, в резултат на които са се образували огромните фалически природни структури.
Въпреки че изглеждат като паметници на мъжката плодовитост, те са дело на майката природа, а не на човешка ръка. Образували са се след вулканични изригвания преди векове, а странните си форми са получили след милиони години на ерозия.
Тези каменни стълбове се наричат перибаджалари от турското приказни комини. В състава им има вулканична туф, а в горната си част са покрити с базалт и андезит, които образуват защитна шапка. Тази шапка ги предпазва от дъждовете и вятъра. Долната част с времето става по-тънка и ето така се получават природните "Фалоси", чийто живот продължава, докато частта под шапката не изтънее дотолкова, че да се разруши. Височината на тези спълбове е 20-30 метра, но се срещат и 40-метрови гиганти. А самата долина се простира на над 1000м надморска височина, върху 4км площ, заемаща мястото между Гьореме и Учхисар, в областта Невшехир на Кападокия.
Долината на любовта е обитаван от дълбока древност. Районът е бил дом на различни цивилизации, включително хетите, персите, гърците и римляните. Скалните образувания в долината са изиграли важна роля в историята и културата на региона.
Според някои източници скалите с фалическа форма са били боготворени хетите, които вярвали, че имат мистични сили. Римляните също са използвали скалите като ориентири и са издълбали гробниците си в скалите. В по-късни времена пещерите и скалните образувания са били използвани от ранните християни като скривалища и места за поклонение.
Има много истории и легенди свързани с Долината на любовта. Според една легенда скалите с фалическа форма са създадени от група гиганти, чиито мъжки достойнства са превърнати в камъни от могъщ магьосник. Друга легенда разказва историята на група селяни, които били превърнати в скали, след като отказали да споделят храната си с просяк.
Въпреки тези истории и легенди, истинската история и произход на Долината на любовта скалните образувания с фалическа форма остават загадка. Въпреки това, те продължават да пленяват въображението както на посетителите, така и на местните жители, превръщайки Долината в наистина уникална и завладяваща дестинация.

Кападокия, Ортахисар, Турция

Селото е забележителна дестинация, която заслужава да бъде в списъка с желания на всеки пътешественик в региона. Намира се на около шест километра от Юргюп, което е най-голямото селище в Кападокия, и съчетава отличителната скална архитектура на Кападокия с древния си замък и небе, изпълнено с реещи се, цветни балони.В продължение на милиони години дъждът и вятърът са оформяли меките вулканични слоеве, създадени от изригванията на планините Ерджиес, Хасандаа и Гюлюдаа, давайки началото на емблематичните приказни комини на региона. И този уникален пейзаж, изваян от природата и времето, се е превърнал в определящ отличителен белег на спиращите дъха пейзажи на Кападокия.
В сърцето на града се издига крепостта Ортахисар – извисяваща се на 86м височина скала-крепост, която навремето е била дом на местните жители Смята се, че е издълбан през хетския период, замъкът разполага с пещери, гълъбарници и лабиринтни тунели и се смята за едно от първите многоетажни селища в света. По време на хетейския период той служил като убежище за историческите каравани по Пътя на коприната. Днес той е една от най-високите точки в региона, предлагаща зрелищни панорамни гледки.
Ортахисар се гордее и с прекрасни примери за народната архитектура. Каменни алеи, оградени с кайсиеви сергии и чаени градини с аромат на рози, които се вият към живописни долини. В исторически план, издълбаните складови помещения в тези долини са съхранявали продукти, като ябълки, картофи, портокали и лимони, донесени от Средиземноморието. Районът е дом и на очарователни църкви и манастири, включително църквата „Сариджа“, църквата „Джамбазлъ“, църквата „Тавшанлъ“, църквите „Балкански дереси“ и манастира „Халач дереси“, отразяващи богатото религиозно и културно наследство на Кападокия.
Замъкът Ортахисар е добавен към Османската империя през 1470 г. по заповед на Султан Фатих Мехмет. Ишак паша Касъл, наричан още малък замък Ортахисар, който може да се види от източната страна на замъка, се смята, че е свързан с завладяването на замъка Ортахисар. А именно: Султан Фатих Мехмет изпраща Ишак паша в този регион, за да реши проблема с Караман. Веднага щом Ишак паша пристигна, той искал да превземе крепостта Ургуп, която днес се нарича още Темени Хил. Когато дошло времето за залавянето на Ортахисар, жителите започнали да се защитават от Ишак паша и блокирали входовете и изходите на замъка с огромни воденични камъни. Когато Ишак паша осъзнал, че не може да влезе в замъка по този начин, той изкопал тунели под земята и завладял замъка като влязъл през тези тунели.

Кападокия, Учхисар, Турция

Крепостта Учхисар (три крепости). Това е 60 метрова скала, намираща се на 1345 м над морското равнище. Вижда се от почти всички точки на Кападокия.
Не е известно кой и кога е приспособил скалата в крепост. Но пък е известно, че тя е служила за крепост още по времето на хетите, да не говорим за римляните и византийците. При селджуците заедно с крепостите Башхисар в Юргюп и Ортахисар е играла важна отбранителна роля. Между крепостите съществувала система от сигнали, с помощта на която си предавали информация от разстояние. Вадоснабдяването се осъществявало посредством три километров водопровод.
През 1398 г. под напора на войските на султан Бейязид ІІ крепостта капитулира и тук трайно се настаняват османците.
Отвътре крепостта е прорязана от множество тунели и помещения.
Въпреки, че в момента много от тях са затворени за посещения, усещането за грандиозност няма да ви напусне. От върха на крепостта се откриват спиращи дъха панорамни гледки към околността. От там при ясно време могат да се видят и тримата „виновници“ за Кападокийският ландшафт – вулканите Ерджияс, Хасан и Мелиндиз.
В подножието на крепостта съжителстват стари и нови времена. Хора все още живеят в къщи издълбани в скалите.
Стара килимарска работилница действа и до днес.

Учихсар е разположен на най-високата точка в Кападокия. Къщите първоначално са били построени около „замъка“, но заради увеличаващото се население и ерозията в течение на времето жилищата се преместват към по-ниските части на долината, което оставя цитаделата в средата на града.Там има скалните домове - стаи издълбани в скалите. Много от тях са непроходими и не могат да бъдат разгледани, тъй като се ползват от множество гълъби. В "замъкът" има и скални църкви - може би поради близостта му с Гьореме. На върхът на замъка има и византийски гробове, но те не са обект на интерес, тъй като са разрушени и ограбвани.

Benji Traveler: Кападокия, Гьореме - музеят под открито небе, Турция