Не е известно кой и кога е приспособил скалата в крепост. Но пък е известно, че тя е служила за крепост още по времето на хетите, да не говорим за римляните и византийците. При селджуците заедно с крепостите Башхисар в Юргюп и Ортахисар е играла важна отбранителна роля. Между крепостите съществувала система от сигнали, с помощта на която си предавали информация от разстояние. Вадоснабдяването се осъществявало посредством три километров водопровод.
През 1398 г. под напора на войските на султан Бейязид ІІ крепостта капитулира и тук трайно се настаняват османците.
Отвътре крепостта е прорязана от множество тунели и помещения.
Въпреки, че в момента много от тях са затворени за посещения, усещането за грандиозност няма да ви напусне. От върха на крепостта се откриват спиращи дъха панорамни гледки към околността. От там при ясно време могат да се видят и тримата „виновници“ за Кападокийският ландшафт – вулканите Ерджияс, Хасан и Мелиндиз.
В подножието на крепостта съжителстват стари и нови времена. Хора все още живеят в къщи издълбани в скалите.
Стара килимарска работилница действа и до днес.
Учихсар е разположен на най-високата точка в Кападокия. Къщите първоначално са били построени около „замъка“, но заради увеличаващото се население и ерозията в течение на времето жилищата се преместват към по-ниските части на долината, което оставя цитаделата в средата на града.Там има скалните домове - стаи издълбани в скалите. Много от тях са непроходими и не могат да бъдат разгледани, тъй като се ползват от множество гълъби. В "замъкът" има и скални църкви - може би поради близостта му с Гьореме. На върхът на замъка има и византийски гробове, но те не са обект на интерес, тъй като са разрушени и ограбвани.
Benji
Traveler: Кападокия, Гьореме - музеят под открито небе, Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар