Translate

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

Кападокия, Гьореме - музеят под открито небе, Турция

Гьореме е селото, което се възприема като център на Кападокия. Все пак на него е наречен Националният парк „Гьореме“, който пък е в центъра на обекта на Световното наследство на ЮНЕСКО. Ценността му за света не е нито само природна, нито само културна; той е от така наречените смесени обекти заради комбинацията от изумителните скални форми и усърдието на човека да се намести насред въпросните форми. Особено внимание ЮНЕСКО обръща на „скалните светилища с уникално Византийско изкуство от пост-иконокластичния период“. Музеят под открито небе в Гьореме наподобява огромен манастирски комплекс, съставен от множество параклиси и църкви, разположени една до друга. В него се намират някои от най-красивите скални църкви със значими фрески, чиито цветове запазват първоначалната си свежест. Това са едни от първите църкви в света. Районът е един от първите, приели християнството, и жителите на Кападокия имат огромна заслуга за разпространяването на новата религия в останалата част от света. Повечето от църквите в Музея са от Х, ХІ и ХІІ век. 
Най-важните от църквите в Музея са няколко. Сред тях е женският манастир или Метохът, който е 6–7-етажна скална маса вляво от входа. На първия етаж са трапезарията, кухнята и няколко стаи; на втория – разрушен параклис, на третия етаж е разположена църква под формата на кръст, купол, четири колони и три апсиди. От другата страна на входа на музея има по-малка скала, в която се помещава "Мъжкия манастир". Той днес не е достъпен за туристи. Предполагаемо той е част от семинарията. 







От Метоха пътеката води дъговидно към поредица издълбани в камъка манастирски обекти, от които само част бяха отворени за посещения.



















Църквата на св. Варвара е разположена зад Ябълковата църква. Тя също е с формата на кръст с две колони. Фреските са червени и са рисувани директно върху скалата. Характерна фигура е тази на голям червен скакалец, нарисуван върху една от стените.Тази църква е от втората половина на ХІ век.















Змийската (Yilanli) църква има правоъгълен план с две камери. Орнаментите от червена охра имитират дялан камък. Фреските са от ХІ век и са рисувани директно върху стените.
Тази църква се състои от две камери. Основната е наклонен правоъгълник със сводест таван, а втората в която се помещават гробове има плосък таван . Фреските са от 11 век – Св. Георги и Св. Теодор атакуват дракона /от ляво след входа/; до тях на чудесна фреска Константин Велики и неговата майка държат Кръста; а отдясно е голият Св. Онуфрий – отшелник от Египет, прикриващ голотата си с палмово листо.












Ябълковата (Elmali) църква е една от най-характерните сгради в района с живите си цветове. Планът ѝ е под формата на кръст в квадрат, има четири колони и централен купол. Фреските ѝ са от ХІ и ХІІ век. Там, където фреските са изтрити, може да се видят прости червени орнаменти от иконоборческия период. Сградата носи името си заради ябълкова градина пред главния вход, която отдавна се е срутила и е изчезнала.
Стенописите са сцени от Библията и живота на Христос. Произходът на името на църквата е предмет на спор. Според едни историци църквата получава името си от ябълкова овощна градина, съществувала по онова време пред главния вход. Според други обаче, името си носи от малкия кръгъл червен "предмет", който един от светиите по стенописите държи в ръката си - червеникавата сфера в лявата ръка на Архангел Михаил изобразен на купола над основната апсида..
Една от най-малките в региона, издълбана като гръцки кръст, с четири несиметрични колони поддържащи централният купол. Освен централния има още седем по-малки купола и три апсиди. Смята се, че е оформена в края на 11 и началото на 12-ти век.
За съжаление оригиналният вход е разрушен и достъпът до църквата е през тунел от северната страна. Различават се два слоя стенописи. Първоначалната украса е геометрични фигури в червено, охра и кръстове рисувани директно върху скалата. В централния купол, е фигурата на Исус Пантократор. Рисунките описват сцени от живота на светци, епископи и мъченици, а вдясно от олтара може да се види Последната вечеря с изображение на риба (буквите от гръцката дума формирали акростих „Иисус Христос, Син Божи, Спасител“). В останалите куполи са изобразени седемте велики Ангели -Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил, Варахиил . Петнадесет сцени от живота на Исус за изобразени в църквата. Три от детството, две от неговия живот и други десет с неговото страдание. Дейсис, Рождество Христово, поклонението на влъхвите, кръщението, възкресението на Лазар, преображението, влизането в Йерусалим, тайната вечеря, предателството на Юда, пътят към Голгота, разпятието, погребението на Исус, Възкресението, жени в гробницата, Възнесение. Има и портрети на светци и сцени от Стария завет (Петокнижието).

Tokali Kilise (Църквата с ключалката) църквата срещу паркинга. Откъде идва името не стана ясно. Някъде казват още - Църквата с токата (катарамата). Но това не е толкова съществено. Tokali Kilise е най-голямата скална църква в областта. Цялата църква и стенописите й са много добре запазени. Всъщност това са две църкви обединени в една, като са разделени с малък проход. На входа се намира Старата църква, а навътре е по-голямата (главна) Нова църква. Двете църкви са строени в различно време, като старата е от 9 век, а Новата от 10 век. Новата църква е в гръко-римски стил и характерното е, че има красиво издялани колонади. Стенописите са предимно в червен, син и златист цвят. Сцените на стенописите: Благовещение, Изходът от Витлеем, Рождението на Исус, Съдът на Пилат, Влизането на Исус в Йерусалим, Чудото в Кана, Възкресението на Лазар, Разпятието на Исус, Снемането на Исус от кръста и погребението му, Възнесението, Тайната вечеря.














Църквата на сандалите от средата на 11ти век. Именцето идва от двете дълбоки стъпки в камъка под един от стенописите, макар че се предполага, че църквата е била посветена на Светия кръст. 
Разположена в северозападната част на музея. Нарича се така заради двата отпечатъка на входа, които приличат на човешки стъпки. Построена е на два етажа. На долния етаж има трапезария с дълга каменна маса, а в апсидата стенопис на Тайната вечеря. Дванадесет сцени от живота на Исус са изографисани в църквата на вторият етаж. Три от тях са от детството на Исус, две от живота му в зряла възраст, а останалите седем сцени са от периода на страданията Исусови. В централният купол, е фигурата на Исус Пантократор. Около купола са четиримата евангелисти Матей, Лука, Йоан Кръстител и Марко. Трима от четирите основни ангела Михаил, Гавраил и Уриил са изобразени в другите три купола. В средният купол, където е архангел Гавраил, има сцени, изобразяващи Исус по пътя към Голгота и възкресението на Лазар. В централната апсида, добре е запазен стенописа Deesis (просителска молитва), т.н. Deesis trimorfon състоящ се от три образа: Христос на трона и стоящите от двете му страни Мария и Йоан Кръстител. Думите „Аз съм светлината на света, които ме следват няма да бъдат оставени на тъмно“ се виждат в отворената книга, която Исус държи в ръката си.
Предателството на Юда, или по-скоро целувката на Юда също е представена на един от сводовете.






















Също толкова интересни са следите от битието на обитателите. Те, разбира се, не бяха много – нито обитателите, нито следите. И често бяха по-на тъмно от Тъмната църква. Ето например едно битово помещение, най-вероятно кухня, с вдлъбнатини по пода и стените, за чието предназначение можем смело да гадаем. Лъжичко-подобната форма в центъра била огнището, като чухме две версии за смисъла на каналчето, водещо към дупката. Да се отвежда пепелта или да се въвежда въздух за поддържане на огъня.
Към кухните, разбира се, имаше трапезарии, някои в същото помещение, а други отделно. Някои бяха също толкова тъмни, други имаха прозорци. Дизайнът беше един и същ – дълга маса с дълги пейки от двете страни, на които монасите да похапват задружно. Всъщност – три успоредни плоски каменни стенички.
















Още една особеност на църковниия интериор в Гьореме беше наличието на издълбани директно на пода, в скалата, гробни ниши. Понастоящем изглеждащи като вдлъбнати тесни правоъгълници. Известна разновидност представляваха гробните ниши в стените. Първоначално решихме, че са за монасите, или по-скоро за висшия клир, понеже тук ще да са живели доста монаси и ако това е манастирското гробище, би трябвало да е доста по-голямо. Обаче в този случай не можехме да си обясним наличието на малки правоъгълничета. Едва към края се появи една услужлива табела, която поясни, че това било за ктиторите на църквите от околните селища и техните семейства.
През Х–ХІІ век това е било истинска общност от монаси и християни, които са били преследвани заради вярата си.

Няма коментари:

Хага, Галерия "Mauritshuis", Холандия

Сгушен в историческото сърце на Хага, град, пропит с дипломация и художествено наследство, се намира Mauritshuis – музей, който надхвърля пр...