А бихте ли искали?
Не, не е необходимо да изкарате много, много милиони и да тренирате безброй часове във фитнеса. Всичко е просто: достатъчно е да посетите магическата Кападокия. И ще се озовете на Луната, ще видите неземни пейзажи и релеф, ще се окажете в един напълно различен свят. В света на древни времена и племена, необикновена природа и отлична кухня.
И така, Кападокия или „Страната на красивите коне“ се споменава за първи път в аналите на римския император Август. Според археолозите произхожда отпреди около 100 милиона години. Интересното е, че вулканичните изригвания са създали изненадващо разнообразен ландшафт. За всичко е виновен вулканът. Името му е Ерджиес и се издига на 3917 м височина, а снежният му купол доминира хоризонта на региона. Когато избухнал преди 200 хиляди години, лавата и пепелта му формирали меки скали, които суровият тукашен климат омачкал като глина. Студовете и жегите, дъждовете и ветровете са истинските ваятели на тези смайващи скулптури, напомнящи ту грамадни гъби, ту фалоси. Местните са ги кръстили “комините на феите” – можете да ги видите в местността Пашабаг на път към каньоните на Зелве, на входа на Юргюп, северно от Учхисар, в долината Гьореме… Всъщност чудесата на Кападокия са пръснати сред няколко градчета и села между големите градове Кайзери (Кесария) и Аксарай. На тази древна земя още през XVII век пр. Хр. се заселили най-напред хети и асирийци. По-късно първите християни харесали района за свой дом и вдигнали тук (по-точно прокопали) своите ранни църкви и манастири, скални и подземни поселища.
По запазените до ден-днешен стенописи в трийсетината пещерни
църкви в Музея на открито в Гьореме можем да проследим различните тенденции в изобразяването на Исус Христос и християнските символи. Много от фреските, датиращи от VII до XI век сл. Хр., са чудесно съхранени – като тези в Каранлък Килисе/Тъмната църква – заради ограничения приток на светлина. Другаде стенописите са почти погълнати от времето и яркото слънце, но също и от хората – и това съвсем не е метафора. Късните християни вярвали, че пиенето на натрошени парченца от въпросните фрески, разтворени във вода, лекува по чудодеен начин всякакви тежки болести. Така местните, пък и туристите, унищожили голяма част от безценните стенописи, докато властите се усетят и забранят директния достъп до тях в най-важните паметници из долината.
Само два от десетте подземни града в Кападокия са отворени днес за посетители. Това са Деринкую и Каймаклъ, прокопани на 25 метра дълбочина.
Тесните и ниски коридори, по които туристи от цял свят пълзят, превити на две, се спускат до миниатюрни стаички и по-просторни зали за събрания, до хамбари и складове, до църкви и гробове, кладенци и изби. Специална вентилационна система е доставяла въздух на обитателите от предхристиянския и ранно-християнския период, които се криели тук от нашествия и преследвания – понякога в продължение на много месеци, без да излизат. Осемте етажа на градчето днес са осветени и обезопасени, но въпреки това усещането вътре е потискащо и човек инстинктивно бърза да излезе на открито. Във всеки момент този лабиринт е можел да се превърне в затвор. Жителите на на тези подземни градчета се спасявали от преследвачите си, като преграждали тесните проходи с обли воденични камъни и ги оставяли в плен на мрака.
Кападокия - “Страната на красивите коне” е един музей на открито, включен в списъка на Юнеско за световно наследство. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а около 5-и век човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. Тук Апостол Павел води първите християни, това е родното място на Св. Георги и Св. Василий Велики.
В древността е била значима държава, която е била населена от много народи. Отличавала се е с благочестието и образоваността на своите жители. През 863 година Кападокия е преобразуван във византийски град. Укрепен с мощна военна база на източната граница на Византия. От края на XI век Кападокия е под турска власт.
Това е първото място, което трябва да посетите със сигурност. На един километър от самия град, реално си е пешеходно разстояние. Самият парк се намира в долина, където IV-XIII век се концентрира целият духовен и религиозен живот на християнската Византийска империя. На територията на парка са разположени над 20 църкви, а в миналото те са достигали 365 – за всеки ден по една, както твърди легендата. Тук са живели най-великите християнски последователи – Василий Велики, брат му Григорий Нисийски, Григорий Богослов. Интересни са немалкото църкви, части от които са разположени под земята, скалните църкви, за да се запазят от гоненията по онова време.
Музеят на открито Гьореме се намира в триъгълника Невшехир – Аванос – Юргуп, на около 3 км североизточно от селцето Учхисар. Долината на Гьореме пък е най-известната дестинация в Кападокия, най-посещаваното монашеско селище и център на християнството в продължение на цели девет столетия. Днес е музей на открито под закрилата на ЮНЕСКО, комплекс от скални християнски църкви, пирамиди и комини. Има два манастира – мъжки и девически, който бил издълбан в скалите на цели 7 етажа. А в миналото църквите били 365 – по една за всеки ден от годината!
Кападокия - “Страната на красивите коне” е един музей на открито, включен в списъка на Юнеско за световно наследство. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а около 5-и век човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. Тук Апостол Павел води първите християни, това е родното място на Св. Георги и Св. Василий Велики.
В древността е била значима държава, която е била населена от много народи. Отличавала се е с благочестието и образоваността на своите жители. През 863 година Кападокия е преобразуван във византийски град. Укрепен с мощна военна база на източната граница на Византия. От края на XI век Кападокия е под турска власт.
Забележителни места, които трябва да видите в Кападокия
Национален парк ГьоремеТова е първото място, което трябва да посетите със сигурност. На един километър от самия град, реално си е пешеходно разстояние. Самият парк се намира в долина, където IV-XIII век се концентрира целият духовен и религиозен живот на християнската Византийска империя. На територията на парка са разположени над 20 църкви, а в миналото те са достигали 365 – за всеки ден по една, както твърди легендата. Тук са живели най-великите християнски последователи – Василий Велики, брат му Григорий Нисийски, Григорий Богослов. Интересни са немалкото църкви, части от които са разположени под земята, скалните църкви, за да се запазят от гоненията по онова време.
Музеят на открито Гьореме се намира в триъгълника Невшехир – Аванос – Юргуп, на около 3 км североизточно от селцето Учхисар. Долината на Гьореме пък е най-известната дестинация в Кападокия, най-посещаваното монашеско селище и център на християнството в продължение на цели девет столетия. Днес е музей на открито под закрилата на ЮНЕСКО, комплекс от скални християнски църкви, пирамиди и комини. Има два манастира – мъжки и девически, който бил издълбан в скалите на цели 7 етажа. А в миналото църквите били 365 – по една за всеки ден от годината!
Град Учхисар и крепостта Учхисар
В покрайнините на Учхисар, на 1345 м надморска височина, се издига известната учхисарска цитадела. Това е гигантска скала, нашарена с пещери и галерии, в които казват, че някога се е помещавало почти цяло село. От тази скална крепост се вижда като на длан цялата кападокийска равнина.
Невъзможно е да се пропусне, тъй като е най-високата точка в цяла Кападокия. Крепостта е била първоначално високо в планината, но тъй като районът е бил пресечна точка на интересите на различни държави и народи (поради това често е нападан), там бил пригоден гарнизон и пункт за наблюдение от самата планина. В каменните склонове на крепостта са издълбани десетки прозорци, входове, стаи и коридори. Повечето стаи са затрупани и недостъпни за посетителите.
Невъзможно е да се пропусне, тъй като е най-високата точка в цяла Кападокия. Крепостта е била първоначално високо в планината, но тъй като районът е бил пресечна точка на интересите на различни държави и народи (поради това често е нападан), там бил пригоден гарнизон и пункт за наблюдение от самата планина. В каменните склонове на крепостта са издълбани десетки прозорци, входове, стаи и коридори. Повечето стаи са затрупани и недостъпни за посетителите.
Долината на гълъбите
Долината се простира на няколко километра от Гьореме до Учхисар.
Долината се простира на няколко километра от Гьореме до Учхисар.
Долината на любовта
Да, точно това е, което си мислите. Цялата долина е осеяна с монументални природни структури, наподобяващи символа на мъжествеността. Тези природни феномени са сред световните куриози.
Да, точно това е, което си мислите. Цялата долина е осеяна с монументални природни структури, наподобяващи символа на мъжествеността. Тези природни феномени са сред световните куриози.
Долината Пашабаг (Лозята на пашата)
Тези, които не са се впечатлили от монументалната мъжественост в Долината на любовта, може да го постигнат тук. Множество скални кули, стълбове, разпръснати сред лозя и прасковени дръвчета, внушават достолепие.
Тези, които не са се впечатлили от монументалната мъжественост в Долината на любовта, може да го постигнат тук. Множество скални кули, стълбове, разпръснати сред лозя и прасковени дръвчета, внушават достолепие.
Червената и розовата долини
Запасете се с вода, карта и памет за фотоапарата. Долините са огромни, с няколко малки скални църкви, с красиви гледки, стръмни склонове, живописни тунели и каменни причудливи образувания.
Запасете се с вода, карта и памет за фотоапарата. Долините са огромни, с няколко малки скални църкви, с красиви гледки, стръмни склонове, живописни тунели и каменни причудливи образувания.
Деринкую – Подземния град
Точният брой на подземните градове в Кападокия не е известен, тъй като някои от тях са се сринали, а някои никога не са били намерени. От отворените за посещение – 8 места, най-популярни са Каймаклъ и Деринкую
Точният брой на подземните градове в Кападокия не е известен, тъй като някои от тях са се сринали, а някои никога не са били намерени. От отворените за посещение – 8 места, най-популярни са Каймаклъ и Деринкую
Benji Traveler: Кападокия, Подземния град Деринкую - тайните на Кападокия, Турция
Кападокия е населявана от древни времена. Археологическите разкопки са открили свидетелства за живот тук още от праисторическата епоха. Когато областта е била под влиянието на асирийската цивилизация, от този период датират и първите находки на писменост: открити са голям брой глинени плочки с клиновидно писмо, т.нар. кападокийски плочки. Цивилизацията на хетите (1900 – 1200 г. пр.н.е.) оставя много трайни следи в историята на Кападокия. Както и завоеванията на перси, римляни, византийци, на селджукските и османските турци... Та чак до 1920 година, когато по силата на международни спогодби гърците – християни напускат Кападокия и на тяхно място се заселва турско население. Интересен е периодът на Римската империя. Тогава Кападокия се оказва идеалното укритие за оцеляване на прохождащите християнски общности, преследвани от Рим. Известно е, че още апостол Павел е довел тук първите християни. Исторически свидетелства сочат, че жители на Кападокия са присъствали в Йерусалим в деня на Петдесетница, когато апостол Петър са обърнал към тях с благослов. В Кападокия е роден и Св.Георги Победоносец, с нея се свързват и имената на мъченици, страдали от гоненията на римските легиони по времето на император Диоклетиан. Кападокия става известна в Европа едва през XVIII век, когато пътешественикът Пол Лукас, изпратен по тези земи от френския крал Луи XIV, описва през 1704 година странните пирамиди, скални жилища и църкви. Подобно описание след него прави друг пътешественик – С.Тексиер, който в записките си отбелязва възторга си от Кападокия, пишейки, че „природата никога не се е разкривала пред очите на един чужденец така удивително, необичайно”. През 1844 година той сътворява и великолепни рисунки с пейзажи от Кападокия. Без съмнение значимостта на Гьореме идва от наличието на многобройните църкви – ярко свидетелство за развитието на ранното християнство в този регион на света. Хората, които бягали от преследванията на римляните, още през II век устроили в скалните ниши и пещери не само своите жилища, но и църкви и манастири. Повечето от тях, запазени до днес, са от периода между IX и XII век и притежават забележителни стенописи. И в архитектурата им, и във фреските личи силното влияние на византийското църковно изкуство. В някои от стенописите може да се видят сравнително по-рядко срещани библейски сюжети.
Кападокия е населявана от древни времена. Археологическите разкопки са открили свидетелства за живот тук още от праисторическата епоха. Когато областта е била под влиянието на асирийската цивилизация, от този период датират и първите находки на писменост: открити са голям брой глинени плочки с клиновидно писмо, т.нар. кападокийски плочки. Цивилизацията на хетите (1900 – 1200 г. пр.н.е.) оставя много трайни следи в историята на Кападокия. Както и завоеванията на перси, римляни, византийци, на селджукските и османските турци... Та чак до 1920 година, когато по силата на международни спогодби гърците – християни напускат Кападокия и на тяхно място се заселва турско население. Интересен е периодът на Римската империя. Тогава Кападокия се оказва идеалното укритие за оцеляване на прохождащите християнски общности, преследвани от Рим. Известно е, че още апостол Павел е довел тук първите християни. Исторически свидетелства сочат, че жители на Кападокия са присъствали в Йерусалим в деня на Петдесетница, когато апостол Петър са обърнал към тях с благослов. В Кападокия е роден и Св.Георги Победоносец, с нея се свързват и имената на мъченици, страдали от гоненията на римските легиони по времето на император Диоклетиан. Кападокия става известна в Европа едва през XVIII век, когато пътешественикът Пол Лукас, изпратен по тези земи от френския крал Луи XIV, описва през 1704 година странните пирамиди, скални жилища и църкви. Подобно описание след него прави друг пътешественик – С.Тексиер, който в записките си отбелязва възторга си от Кападокия, пишейки, че „природата никога не се е разкривала пред очите на един чужденец така удивително, необичайно”. През 1844 година той сътворява и великолепни рисунки с пейзажи от Кападокия. Без съмнение значимостта на Гьореме идва от наличието на многобройните църкви – ярко свидетелство за развитието на ранното християнство в този регион на света. Хората, които бягали от преследванията на римляните, още през II век устроили в скалните ниши и пещери не само своите жилища, но и църкви и манастири. Повечето от тях, запазени до днес, са от периода между IX и XII век и притежават забележителни стенописи. И в архитектурата им, и във фреските личи силното влияние на византийското църковно изкуство. В някои от стенописите може да се видят сравнително по-рядко срещани библейски сюжети.
Benji Traveler: Кападокия, Ортахисар, Турция
Benji Traveler: Кападокия, Долината на въображението, Турция
Има легенди за тези скали, но най-популярната е следната. Имало едно време един цар. Той имал много красива дъщеря, която смятал да омъжи за мъж със знатен произход. Но дъщерята се влюбила в пастир и въпреки волята на баща си избягала с него. След години принцесата, когато вече имала дете, решила да отиде при царя със съпруга си и да поиска прошка, като се надявала, че той ще се омилостиви като види детето. Но Царят бил безмилостен и изпратил войници да ги убият. Бягайки, принцесата се помолила на Бог: „Не ни разделяй. Направи ни камък или птици.“ И Бог изпълнил молбата, като ги превърнал в тези три скали.
Появата на балоните в Кападокия е сравнително скорошно явление, което превръща региона в световна столица на балонизма само за няколко десетилетия. Историята им преминава през няколко ключови етапа:
1. Рекламното начало (80-те години)
Всичко започва не като туристическа атракция, а като маркетингов ход. През 1984 г. компанията за аудиокасети Raks внася първия балон с горещ въздух в Турция за рекламни цели. По-късно, през 1989 г., известният шведски изследовател Ларс-Ерик Линдблад организира първите полети за малки групи туристи, осъзнавайки потенциала на района.
2. Пионерите (1990 – 1991 г.)
Истинското начало на търговските полети се свързва с имената на Ларс-Ерик Море и Кайли Киднър. През 1990 г. те извършват серия от тестови полети и установяват, че специфичните въздушни течения в Кападокия позволяват на балоните да се спускат ниско между „приказните комини“ – нещо почти невъзможно на други места по света. През 1991 г. те основават първата лицензирана компания – Kapadokya Balloons.
3. Глобален бум
Популярността на балоните нараства лавинообразно през последните 15-20 години поради няколко фактора:Идеални условия: В Кападокия балоните могат да летят около 250 дни в годината, докато в Европа средната стойност е около 60 дни.
Регулация: През 2004 г. Турската гражданска авиация въвежда строги правила, което прави Кападокия един от най-безопасните и добре регулирани пазари в света.
Социални мрежи: Визуалната уникалност на десетки балони, излитащи по изгрев над скалните образувания, превърна региона в „инстаграм сензация“.
Днес над Кападокия оперират около 25 – 27 компании, които издигат до 165 балона всяка сутрин. Любопитен факт е, че Турция вече произвежда и собствени балони чрез компанията Pasha Balloons, за да намали разходите за поддръжка.
1. Рекламното начало (80-те години)
Всичко започва не като туристическа атракция, а като маркетингов ход. През 1984 г. компанията за аудиокасети Raks внася първия балон с горещ въздух в Турция за рекламни цели. По-късно, през 1989 г., известният шведски изследовател Ларс-Ерик Линдблад организира първите полети за малки групи туристи, осъзнавайки потенциала на района.
2. Пионерите (1990 – 1991 г.)
Истинското начало на търговските полети се свързва с имената на Ларс-Ерик Море и Кайли Киднър. През 1990 г. те извършват серия от тестови полети и установяват, че специфичните въздушни течения в Кападокия позволяват на балоните да се спускат ниско между „приказните комини“ – нещо почти невъзможно на други места по света. През 1991 г. те основават първата лицензирана компания – Kapadokya Balloons.
3. Глобален бум
Популярността на балоните нараства лавинообразно през последните 15-20 години поради няколко фактора:Идеални условия: В Кападокия балоните могат да летят около 250 дни в годината, докато в Европа средната стойност е около 60 дни.
Регулация: През 2004 г. Турската гражданска авиация въвежда строги правила, което прави Кападокия един от най-безопасните и добре регулирани пазари в света.
Социални мрежи: Визуалната уникалност на десетки балони, излитащи по изгрев над скалните образувания, превърна региона в „инстаграм сензация“.
Днес над Кападокия оперират около 25 – 27 компании, които издигат до 165 балона всяка сутрин. Любопитен факт е, че Турция вече произвежда и собствени балони чрез компанията Pasha Balloons, за да намали разходите за поддръжка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар